- Бързо трябва да се види имат ли децата от Украйна изискваните у нас ваксини
- Не приемам здравето на хората да се превръща в търговия, казва шефът на общинското здравеопазване
Д-р Калин Калинов е шеф на дирекция "Здравеопазване" в община Пловдив. По специалност е акушер-гинеколог. Повече от 20 г. заема ръководни длъжности - бил е управител на ДКЦ-V в "Тракия", а след това и на Комплексния онкологичен център.
С прииждането на бежанци от Украйна в Пловдив актуален е проблемът с тяхното лечение. По този повод се обърнахме към д-р Калинов да обясни как ще им бъде оказвана медицинска помощ предвид, че нямат здравни осигуровки.
- Д-р Калинов, увеличават се в Пловдив бежанците от Украйна. Хората отварят домовете си за тях. Готови ли са здравните заведения да им окажат лечение при нужда и как е уреден този въпрос?
- Нашите болници са обезпечени кадрово и технически да посрещнат бежанци. Самите управители ми се обадиха, за да декларират своята готовност, още когато избухна войната. Въпреки че медиците са много уморени от продължителната битка с COVID пандемията, никой от тях няма да откаже помощ и лечение на бежанец. Това са хора в тежко състояние, грабнали по една дреха на гърба си и тръгнали към неизвестното, бягайки от бойните действия. Според мен най-важното е да бъдем човеци и да окажем на тези хора гостоприемство и да им помогнем. Те са уморени от път, някои са се разболели по време на пътуването и не могат да бъдат оставени без подкрепа.
- Има ли вече такива, потърсили болнична помощ в Пловдив?
- На този етап имаме само лекувани амбулаторно. В сряда се обадиха за дете на две години с висока температура. Веднага го насочихме към педиатър в ДКЦ-6, който го прегледа, изписа му медикаменти и го изпрати с майка му да продължи лечението в жилището, където е настанено. Прегледани са и други украинци, чието здравословно състояние на този етап не е тежко.
- Какво ще стане обаче, ако се стигне до приемане на бежанци за по-продължително лечение?
- Това определено ще ни принуди да работим на много по-високи обороти и да сме максимално експедитивни. Няма да обслужваме двама-трима, а очакваме стотици и хиляди. Затова държавата трябва да набележи мерки, за да сме адекватни във всеки един момент и да бъдем полезни на тези хора. Да не повлечем и тях в бюрократичния водовъртеж. Оказването на медицинска помощ е свързано и с разходи за лекарства и консумативи. Има голяма опасност да се стигне до бързото задлъжняване на лечебните заведения, което в тази ситуация може да се окаже фатално за техните финансови баланси и някои да фалират. Затова трябва бързо да се вземе решение от държавата за изплащането на компенсации на болниците за направените от тях разходи - било чрез бюджета на Министерството на здравеопазването или на Здравната каса. Очакваме скоро да имаме яснота по този въпрос и когато започнем ежедневно да преглеждаме и лекуваме бежанци, да може да обезпечим дейността на болниците.
Да вземем, например, лечението на онкоболен, което в някои случаи е хиляди левове на ден. Ако тези средства останат за сметка на болницата, това ще има доста негативно отражение върху нея. Иначе гарантирам, че колегите няма да върнат бежанец. През последните две години показаха, че са големи професионалисти и хора.
- Заговори се, че с идването на бежанци има опасност от разпространение на полиомиелит и морбили? Съществува ли наистина такъв риск?
- Това е другият важен въпрос, който трябва да се реши. Тук думата имат специалистите на национално ниво - епидемиолози и вирусолози. Те трябва да направят бърз анализ до каква степен се припокриват имунизационните календари на България и Украйна. Какви ваксинации липсват на децата на бежанците, които могат да бъдат направени тук. Трябва да бъде съставен алгоритъм, при който те да бъдат имунизационно адекватни към средата, в която попадат, а именно групите в яслите и детските градини. Не пропускаме и училищата. За да не бъдат тези деца опасни за средата, но и те самите да не бъдат изложени на риск. Този алгоритъм трябва да стане част документите при придобиване на статут на бежанец.
- Самите общински здравни заведения в Пловдив в какво финансово състояние са в момента?
- В много добро, независимо че изнесоха голяма част от тежестите в борбата с COVID пандемията. Благодарение на успешни управленски политики и решения колегите не позволиха да се стигне до големи финансови загуби и колапс на ръководените от тях здравни заведения. В община Пловдив правим всичко възможно да бъдем адекватни във финансирането им.
С постъпилите през декември от държавата средства обезпечихме двете общински болници с COVID зони. Финансовите резултати, които имаме на база изготвените годишни финансови отчети, не показват отрицателни резултати. Това прави чест на колегите.
- А проблемите с поскъпването на тока и парното как се решават?
- Те са много големи и в момента очакваме компенсаторен механизъм, който да обхване и общинските лечебни заведение. Освен това ще обследваме всяка сграда, за да подобрим след това енергийната й ефективност. Сметките са доста високи, а някои от управителите ги определят като непосилни. Те обаче все още успяват да задържат баланса на този етап. Ако поскъпването на горивата продължи, прогнозите няма да са оптимистични.
- Трябва ли според вас болниците да запазят статута си на търговски дружества или не, както настояват отделни експерти и политици?
- Моето принципно мнение от самото начало е, че не беше правилно болниците да бъдат превърнати в търговски дружества. Това, че преди повече от 20 години здравето се превърна в търговия, не го приемам като нещо добро. За съжаление, даде отрицателни резултати.
Но извеждането им сега от този статут е много трудно, юридически почти невъзможно, защото ще доведе до ликвидация на определени лечебни заведения.
Към настоящия момент на мен и на много мои колеги им се иска да не търгуваме със здраве. Някой обаче трябва да покаже механизма, по който може да бъдат изведени болниците от статута на търговски дружество. Едно е желанието, а друго са възможностите.
- Смятате ли, че въвеждането на диагностично-свързаните групи за заплащането на лечението ще бъде по-добро за болниците?
- Този въпрос се дискутира от много години. В основата на тази идея е комплексността на лечението, а повечето пациенти са с по-няколко заболявания. В момента системата не позволява да им се окаже веднага необходимата помощ, тъй като усвояването на самата клинична пътека не позволява това.
За да говорим за прилагането на диагностично-свързаните групи, трябва да имаме няколко пилотни проекта, за да се види как работят лечебните заведения. Тогава ще можем да направим своите изводи. Нека това, което прилагаме, да е на базата на някакъв опит и практика, а не събитията да изпреварват идеята, която имаме.
