Следващият ход на Кремъл е да воювa с цивилизованото и без съветски комплекси общество на самата Русия, казва икономистът
За България ръстът на икономиката ще е значително под планираното. Бих вдигнал поне три пъти и очакваната инфлация.
А кабинетът, вместо да увеличи разполагаемия доход на хората и фирмите, обещава компенсиране на всеки и вече има проблем с опашката за това
- Започва ли световна икономическа война, г-н Станчев?
- Не. Има санкции по повод вероломното нападение над Украйна в нарушение на хартата на ООН и още няколко основи на международния и регионален правов ред. Причините за него не са икономически. Просто поради съветски комплекси Кремъл и президентът на Русия не харесват политическия климат в Украйна, Грузия, Молдова и другаде.
- Както и да наричаме кризата в Украйна, ще станем ли свидетели на пренареждане на икономическите сили?
- Русия ще загуби още от своя потенциал. Ако не бяха тези комплекси, нейната икономика след кризата с държавния дълг от 1998 г. бе една от най-бързо развиващите се в света и интегрирайки се с Европа, днес можеше да е по-важна от икономиката на Германия. Вместо това тя е вече два пъти по-малка и крайно неконкурентна. Приблизително равна като размер на тази на Австралия, но по-слаба от икономиките на Италия, Испания, Канада, Нидерландия, Франция и много други.
- Какъв е следващият ход на Кремъл след този развой на събитията?
- Следващият ход на Кремъл е да започне война с цивилизованото и без съветски комплекси общество на самата Русия. Първата цел, и то отдавна вече, са богаташите, които се опитват да са независими и да подкрепят политически реформи като тези в омразните на Кремъл бивши съветски републики. Но следващият ход на световната промишленост и услугите е да спрат доставките и посредничеството на всичко важно за руската икономика, бюджет и разплащания. Русия не може да спре износа на газ, защото ще трябва да го изгаря на място. Икономиката ѝ, ако тази война продължи, ще заприлича на инвалидна количка с газови и петролни колела.
- Кои икономики са най-уязвими в това премерване на сили? Нашата?
- Краткосрочно – тази на Украйна, дългосрочно – тази на Русия, ако гражданите ѝ не заменят антуража в Кремъл с някакви класически либерали или поне по-разумни хора. България е уязвима във военно отношение. Последователно през годините правителствата ѝ се противопоставиха на разполагането на прехващащи радарни системи, сътрудничеството с НАТО по въздух и в Черно море при седем пъти по-голям от този на останалите страни руски флот след 2014 г., подхранваше руската военна и самолетна промишленост, намали драстично разходите за отбрана в сравнение с 2003-2008 г., не инвестира нищо в модернизация на отбраната... И като последно, но не и по значение отхвърли отбранително сътрудничество през тази година. Позовавайки се на несъществуващата любов на Русия към България, в средата на 2016 г. сподели, че в това море ще трябва да правим любов, а не война. Това бе еднолично решение, доколкото мога да преценя.
- На преден план в момента поне май е енергийната ни зависимост…
- И уязвимостта в енергетиката има такава история – подкрепа на проекти на руски държавни компании от 2006 до 2021 г. без видима полза за България, но в изгода на Кремъл и във вреда на Украйна.
От същата опера е забраната на проучванията за производство на природен газ от шисти - от ГЕРБ и сега управляващите, през 2012 г., протакането на алтернативни пътища за внос на природен газ – срок постоянен.
Също отказът от компенсации за политиката на “Газпром”, спирането на проучванията за използване на газ-хидратите на Черно море от 2017 г., бездействието по капитализирането на компания за производство на електричество от сероводорода на Черно море от 2013 г., отказ от особен статут, като този на Полша, по повод въглищните тец и никакви действия по компенсиране на ранното им затваряне, популистко ценообразуване при електричеството, кръстосано и пряко субсидиране на приятели, които произвеждат или изнасят електроенергия, и изобщо глупава политика - срок също постоянен.
- При тази трагична и много вярна картина имаме ли потенциал да издържим, какво може и трябва да направи държавата? А бизнесът? Хората?
- Да, има. Но засега няма желание да се използва. Почти всичко казано току-що все още може да бъде направено. Други глупости ще отпаднат от само себе си – например робуването на стари руски технологии в атомната енергетика и натискът върху тец чрез зелената сделка. В средносрочен план има дори възможност да бъде прекратено използването на руски природен газ, колкото и това да изглежда фантастично днес. Правителството се държи крайно неразумно в областта на енергетиката, бюджета и социалната политика. Вместо да увелича разполагаемия доход на хората и фирмите, което е относително лесно и позволява справяне в предизвикателствата, които именно те срещат и очакват, той обещава компенсиране на всички и вече има проблем с управлението на опашката за компенсиране.
- Докъде ще ни доведе липсата на управление на тази “опашка”?
- Следващата политика, която ще обявят, е “мораториум върху инфлацията”. Хората се държат нормално: планират съкращаване на разходите с около 30 на сто, каквато вероятно е инфлацията за тях и каквато тя е при цените на производител, може да се очаква, че те ще продължат да нарастват. А тези последните цени, естествено, се пренасят върху всичко.
- Каква е вашата прогноза за отражението върху българите на тези шокове, които предстоят? Ако имате такава, какви се очертава да бъдат количествените и качествените параметри?
- Това е дълъг разговор, нужна е подготовка. Но над инфлацията, предизвикана от паричната политика на ЕЦБ, от нарушените доставки и възстановяването след COVID-19, от бюджетната политика на предишните и това правителство сега се добавят и рисковете от нарушени търговски и транспортни разходи и отношения с Руската федерация. Всичко донякъде зависи от продължителността на войната и окупацията. Очевидно бе планирана да продължи една седмица, като войната с Грузия. Но руската армия е зле въоръжена, лошо обучена, логистично объркана и с нисък боен морал – не искат да стрелят по хора като тях. Кремъл няма намерение да отстъпва, идиотизмът на самото начинание не позволява на президента на Русия дори размисъл за компромиси.
- Да приемем, че тези параметри не се променят или поне не скоро…
- Вероятно е ръстът на икономиката за тази година да е значително под планираното в макрорамката до 2024 г. Аз бих вдигнал поне три пъти и очакваната инфлация. Правителството се отказа да стимулира растежа чрез увеличаване на разполагаемите доходи. Съответно източник на бюджетни приходи ще са само инфлацията, през ДДС, увеличените акцизи – вероятно с увеличени прагове наполовина от процента на инфлацията, и новите заеми, които вероятно ще поскъпнат.
- Бюджетът ще бъде актуализиран през юни, очаквате ли в него да видите част от това, което предвиждате?
- Бюджетът за тази година ще бъде актуализиран няколко пъти. Но основните грешни подходи вече са заложени в него. Не очаквам значим дефицит на внос на суровини от Русия. Без такъв износ оттам инвалидната количка ще се счупи. Но вероятно има внос, който е съществен за определени конкретни дейности – прочетох, че се внасят много торове. При бойкот и санкции ще трябва да се купуват по-скъпо. Вероятно ще има проблеми с доставките на метали за машиностроенето и автомобилостроенето. Алуминият и никелът също са важен за Руската федерация износ и част от инвалидната количка.
- Бизнесът знае ли това и може ли да търси изход сам?
- Погледнато счетоводно, Русия е разход за българската икономика и бюджет, приходите идват от Балканите, включително Македония, Европа и света. Китай също е част от опозицията на Кремъл. Бизнесът добре разбира това. Ще намери решение на казуса с приходите и разходите. Политиците в момента блъскаха и продължават да блъскат България в неправилна посока.
- Не са ли тежки обвиненията ви към политиците?
- За четири от фракциите в парламента Путин лично, стопанската му политика и неговата партия "Единна Русия" са явен или не модел на подражание. Прокуратурата положи дългогодишни старания да работи по московски образец. И успя. Военните, които съдействаха за членството на България в НАТО, но бяха възпитани в годините на Варшавския договор, сега осъждат Русия. А онези, които сега са на командните висини в армията, макар и натовски възпитаници, привиждат Русия като водач на Варшавския договор. Може би войната в Украйна ще промени част от тези нерадостни дадености.
CV
l Роден на 25 октомври 1955 г.
l Доктор по философия, икономист
l Основател на Института за пазарна икономика
l Депутат във Великото народно събрание (1990-1991)
l Член на Съвета за икономическа политика към президента от 1996 до 2001 г.
l Доцент в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
l Управител на КС2 ЕООД
