Харесват го о.з. военни и млади емигранти, които се чувстват ограбени от променения свят
Логично е Румен Радев да се заеме с кашата, която забърка в държавата. Ако не успее, ще се търсят други лидери.
Борисов едва ли ще се жертва на този олтар, по-реалистично да остане опозиция
В щастливото междучасие на историята израсна разглезено поколение, за което животът е увеселителен парк и най-важна е сексуалната идентичност
Правителството влезе в защитен режим на краткосрочно оцеляване и отлагане на кризи
Руският държавен глава влезе в образа на злия герой и това ще му създаде по-големи проблеми от закъснелите санкции, наложени от алчния и пресметлив Запад
- Вече се чуват гласове, че войната между Русия и Украйна може да стигне и до България. Неподготвени ли сме, г-н Александров?
- Разбира се, че тази война ни свари неподготвени. В момента започваме болезнено да си даваме сметка, че досега живяхме в безгрижното междучасие на историята, което наивно приехме за нейния край.
Под “история” разбирам сблъсъка между могъщи и нечовешки сили, каквито са загиващите империи. В тази щастлива пауза на историята израсна едно безметежно, нежно и разглезено поколeние, което разглежда живота като увеселителен парк и се вълнува повече от сложната си сексуална идентичност, отколкото от дълбоките процеси, които оформят света.
Това поколение се отдава с наслада на красивите си фантазии и когато те се сблъскат с реалността, започва да се сърди, да тропа с краче и да се кара на родителите си като Грета Тунбрег. За наше нещастие, тъкмо когато делегирахме властта в държавата на това претенциозно и безпомощно поколение, историята се завърна с гръм и трясък. В момента седим замаяни и ошашавени и се опитваме да разберем какво точно се случва. И както винаги, произвеждаме два противоположни разказа за ставащото.
- Бившият военен министър Стефан Янев не схваща ставащото в Украйна като война, а като конфликт. Знак ли е за разнобой в поведението на страната ни към войната в Украйна, макар премиерът Петков да му поиска оставката?
- В това правителство няма двама души на едно мнение. Янев си мислеше, че няма война; Нинова мисли, че има, но че не са нужни санкции; Петков не знае какво мисли, но поиска оставката на Янев; коалиционните ястреби от ДБ изчегъртват Янев и по възможност Трети март и Паметника на Съветската армия; Бойко Рашков арестува ученици за посегателство срещу Паметника на Съветската армия и т.н. Правителството очевидно е неспособно да управлява процесите в страната и да произведе смислени и съгласувани политики, но за сметка на това произвежда перманентен скандал. Разнобоят в интерпретациите преминава през сърцето на кабинета и на управляващата коалиция, и това е тревожно, но не е изненадващо.
- Кое по-точно е тревожното?
- Кашата в главите на министрите и депутатите, защото тя е представителна за ценностния хаос в българското общество, което за пореден път не може да реши от коя страна на цивилизационния разлом да застане. Да не забравяме, че това правителство беше скрепено набързо от два типа политически субекти - недосъстояли се популистки проекти като ИТН и ПП и електорално осакатени партии като БСП и ДБ. Тези нефелни организации с противоречиви цели, неясни програми, проблематично лидерство и несъвместими идеологии (ако изобщо имат такива) съжителстват неловко в напрегната коалиция, под строгия и кахърен поглед на нейния политически баща - президента Радев. Няма как да очакваме синхронизирано и последователно поведение от този политически Франкенщайн, галванизиран за кратък и безрадостен живот от променливия ток на протестите.
- Путин неотдавна поиска НАТО да се изтегли от България и Румъния, не иска натовски държави на по-малко от 1800 км от границите си. Може ли държавата ни да бъде въвлечена в руско-украинската война?
- Путин не е в позиция да поставя каквито и да било условия, защото, дори да заграби някаква територия в Украйна, със сигурност ще загуби войната на интерпретациите.
В момента, в който планът за блицкриг пропадна, а жителите на Киев отказаха да се предадат (или да посрещнат агресорите като освободители, както се надяваха стратезите на Кремъл), Путин окончателно влезе в образа на злия герой. Това е непоправима щета за неговата власт не само по света, но и в Русия и ще му създаде по-големи проблеми от закъснелите санкции, наложени от алчния и пресметлив Запад. Тепърва ще се развихри пропагандата, ще четем затрогващи истории за страданията на украинския народ под руски ботуш и ще гледаме холивудски филми за героичната съпротива срещу жестоките нашественици. Русия наистина ще се превърне в парий, както се закани Байдън в пристъп на старчески супермасизъм, и това временно ще отслаби хватката на руското влияние в България. След десетилетия на сервилност и угодничество ние отново ще получим шанс да се освободим от хроничната си зависимост от Москва. И разбира се, продажните български елити отново ще се постараят този шанс да бъде провален.
- Вие познавате страната ни, тъй като често пътувате - къде са най-силни русофилството и симпатиите към Путин? Войната не внася ли нови разделителни линии в обществото ни?
- Войната по-скоро изостря и задълбочава вече съществуващи разделителни линии. Противопоставянето между русофили и русофоби е конституиращо за българския обществен живот още от края на XIX век, тъй че русофилството и симпатиите към Путин не са идентични и съвпадат само отчасти. В България има страшно много хора, които харесват и обичат Русия, но не са във възторг от нейния лидер. Феновете на Путин са нещо отделно и са обособени не толкова на териториален, колкото на социален и културен принцип. Това са обикновено по-възрастни хора с авторитарни рефлекси, които се чувстват измамени, предадени и ограбени от промените през последните десетилетия. Тези хора най-често живеят в бедни райони, не са пътували по света, не разбират глобализацията и се страхуват от нея.
Има обаче и по-млади хора, които са живели и работили в Европа, но не са се свързали с нейната култура, напротив - намразили са я, защото са били маргинализирани и експлоатирани. Подобно на радикализираните младежи от емигрантските гета, те развиват идентичност на отхвърлен и гневен пролетариат - жадуват за разплата и виждат в Путин отмъстителя, който ще се разправи с омразните глобални елити и най-вече с американските господари, източник на всички злини. Най-голяма концентрация на путинофили съм наблюдавал в западащите гарнизонни градчета със закрити поделения - често това са бивши военни, които с ликвидирането на наборната армия са загубили не само професионален и социален статус, но и смисъла на живота си.
Тези сърдити старчета са страстни почитатели на Путин, както, между другото, и на президента Радев. По-притеснително е, че и доста млади хора не могат да различат силата от насилието и са фасцинирани от руския самодържец.
Особено податливи на кремълската пропаганда са любителите на конспиративни теории, а те избуяха стремително в условията на ковид пандемията.
Има една бързо нарастваща група от образовани с по-висок социален статус и демократични убеждения, които следят с тревога корупцията и упадъка на САЩ в ролята му на глобален хегемон, виждат разрушителните ефекти от американския интервенционизъм и неговите системни провали и мечтаят за един по-балансиран и по-справедлив многополюсен свят. Тези хора отчитат заплахите от възраждащия се руски и китайски империализъм, но ги разглеждат като необходима противотежест на необуздания американски империализъм.
- В самата коалиция се говори за нови избори. Защо?
- Повдигането на темата за нови избори е форма на изнудване между участниците в това управление, замислено като акционерно дружество. Това са съдружници по неволя, всеки от които се опитва да извива ръцете на останалите, за да се домогне до по-голямо парче от властта и ресурсите, които вървят с нея. Всеки от видимите и скрити акционери в това окаяно предприятие е инвестирал някакъв финансов и политически ресурс и очаква да си го върне с печалба. Драмата е там, че всички се бяха нагласили да управляват в условия на бърз растеж и приток на свежи пари от Европа, при което щяха радостно да разпределят печалбите, а сега им се налага да управляват в условия на задълбочаваща си криза, при което ще разпределят по-скоро загуби. В тази неловка ситуация всеки ще опитва да минимизира собствените загуби и да извлече някаква бърза печалба, прехвърляйки щетите върху останалите партньори. Основните загуби ще бъдат прехвърлени върху обществото, което ще обеднява.
- Доста мрачна перспектива... Няма ли друг сценарий?
- Има, разбира се, но се налага участниците в управлението спешно да напуснат нарцистичните си фантазии и да влязат в реалността, а тя никак не е розова. За жалост, в момента наблюдаваме обратен процес - правителството все повече влиза в защитен режим, при който целта е краткосрочно оцеляване и отлагане на кризите. Стратегията на отлагане е ясна - генериране на огромен външен дълг, който да финансира разхитителни бюджетни харчове, с които да бъде потушавано недоволството на засегнатите обществени групи. Вече има приет бюджет, тъй че предстои да видим как ще проработи тази загробваща стратегия. Друга тактика за оцеляване е да се жертва всеки, който стъпи накриво и застраши интереса на глутницата - пресен пример е саморазправата с Янев. За да се премине от защитен режим към режим на развитие в толкова тежка ситуация, е необходимо силно, компетентно и визионерско лидерство, а такова, за жалост, не се наблюдава. Няма да коментирам лидерския капацитет на премиера Петков, там всичко е ясно.
- Кой друг би застанал начело на държавата на фона на войната в Украйна? Да не би да очаквате реабилитация на Борисов?
- Публичният образ на Борисов има нужда от време, за да се възстанови след свирепата кампания за очерняне, на която беше подложен. Но дори хората рязко да прогледнат и да се обърнат към него, той трябва да е луд, за да се нагърби да оправя батака, който сътвориха трите правителства на Радев. Особено след всичко, което му причиниха и което още се опитват да му причинят, макар и все по-немощно. За него е далеч по-изгодно да стои в опозиция, да си развива партията и да остави своите душмани да изконсумират провала си до дъно.
- Може да е изгодно, но не е ли безотговорно?
- Наистина, колкото по-дълго вилнеят тези отчаяни аматьори, толкова повече щети ще нанесат на държавата и обществото. Но без да подценявам Борисов, един от най-опитните и успешни български политици, не мисля, че той е филантроп, готов да се жертва на олтара на отечеството, без да направи трезва оценка за потенциалните ползи и вреди за себе си и своята партия. Много по-логично и по-справедливо ми се струва с тази неблагодарна задача да се заеме Румен Радев, който забърка цялата каша.
- Но той е президент.
- Освен че е президент, той е авторът на сегашната ситуация, той е моралният спонсор на промяната и носи отговорност за нейните продължения, разклонения, израстъци, опашки, рога и копита. Все още симпатиите и надеждите са насочени към него и тъкмо от него се очаква да намери изход от дълбоката криза, в която тласна държавата. Ако отново се провали, погледите ще се насочат към други лидери.
- Освен Борисов и Радев има ли други силни лидери, които могат да ни изведат от тази криза?
- Радев е експерт по създаване на кризи, не по тяхното разрешаване. Борисов има богат опит с управление на кризи, но за момента неговото лидерство изглежда блокирано. Има още един силен лидер, който успя да изведе страната от по-дълбока криза, и той, разбира се, е Иван Костов. Между другото, Костов предложи най-точната интерпретация на това, което се случва с Европа и света по повод на войната в Украйна. Но нека си спомним колко клевети, лъжи и омраза се изляха върху него от страна на благодарния и мъдър български народ и обективните и неподкупни български медии. И да си помислим как щяхме да се чувстваме в момента, ако Костов не се беше погрижил България да стане член на НАТО и ЕС. Ние така и не се научихме да ценим и пазим качествените си лидери. Дано поне се научим, макар и по трудния начин, да различаваме доброто от лошото управление, истината от лъжата, силата от насилието, фантазиите от реалността. Ако продължаваме да се проваляме на този тест, губим шансовете си за оцеляване в суровия нов свят, който се ражда в момента.
- В тази сложна обстановка предстои честване на 3 март. И националният празник ли ще се превърне в повод за разединение?
- Отношението към историята е друг важен тест за нашата зрялост и цивилизованост. Битката за прочита на миналото е част от мръсната война за властта, която се вихри в момента, и не бих се изненадал, ако станем свидетели на срамни и позорни сцени навръх националния празник. Всяко радикално пренаписване на историята е опит за завземане на властта и установяване на диктатура върху мисълта - независимо дали го прави Путин, или активисти на някое левичарско движение в Европа или САЩ. Дори да фалшифицираме миналото, ние не можем да го отменим. Можем обаче да го изследваме и да се опитаме да го разберем, осмислим и да извлечем поука от него.
CV
Харалан Александров е през 1967 г. в София.
Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски".
Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания.
Преподавател е в НБУ.
