Как ту изпадаше в немилост, ту бе
реабилитиран в празничния календар
Всяка година 3 март повдига старото като България противопоставяне между русофили и русофоби.
Руската военна инвазия в Украйна обостри до максимална степен това разделение в обществото ни. Чуват се гласове на български интелектуалци за смяна на датата на националния ни празник. Политици призовават за бойкот на честванията тази година в знак на солидарност с Украйна.
Аргументите са познати – 3 март е мирен договор между Руската и Османската империя и нищо повече;
празникът става
повод за
преклонение
към Русия
и прочее.
Този дебат не е от днес, а се повдига вече години. Оставаше по-скоро периферен, но заради събитията от последните дни става по-централен.
Но преди да сменяме националния си празник, може би трябва все пак да отговорим на въпроса дали 3 март наистина е ден, в който почитаме военната победа на Руската империя и се прекланяме пред Русия, или това е наш, чисто български празник.
Датата 19 февруари (3 март по нов стил) е отбелязвана още веднага след 1878 г. – на следващата година Антим I отслужва панихида в църквата “Св. Богородица” по повод Санстефанския мир.
19 февруари заедно с 11 май (24 май по нов стил) са фактически единствените светски празници към този момент. Съвсем естествено за тогава повечето са религиозни. 19 февруари се чества дори и по времето на Стефан Стамболов.
С неговата
русофобия
трудно някой
днес би могъл
да се мери,
а скъсаните дипломатически отношения между княжеството и Руската империя са далеч по-ниска точка на отношения между двете държави, отколкото тази днес.
След 1946 г. 3 март става периферна дата в българския празничен календар. Забележете – тогава, когато България се превръща в сателит на Москва.
И тук трябва да си зададем логичния въпрос. Ако това е ден, в който се прекланяме пред Русия,
дали
комунистическите
власти щяха да
си позволят
такова
неуважение
към Москва?
Какво тогава честваме на 3 март?
В същината си това не е ден на почит към Русия. Това е празник със силна идеологическа натовареност. 3 март е националната програма на възстановената българска държава - Санстефанска България, в която всички българи живеят в една държава.
Санстефанска България е идеологическият фундамент на българското княжество и царство. Тя е основната цел, на която е подчинена българската вътрешна и външна политика в периода от 1878 до 1944 г.
Неслучайно реабилитацията на празника 3 март идва в късния социализъм - именно
когато режимът
на Живков вече
е взел
идеологическия
завой
и се опира практически изцяло на национализма – 1300 години България, възродителен процес и прочее.
И само за протокола – момент, в който отношенията между София и Москва са в най-ниската си точка от установяването на комунистическия режим.
Ако аргументите по-горе говорят, че става дума за празник с идеологическа насоченост, а не ден, в който почитаме чужда държава, то въпросът, който трябва да си зададем, е: дали това е адекватна идеологическа доктрина за днешния ден?
Личното ми убеждение е, че духът на празника вече не е така силно идеологизиран с доктрината на Санстефанска България. Териториални амбиции отдавна нямаме. В съзнанието на нас, българите, това дори не стои като въпрос. Празникът е с повече от 140-годишна традиция. Това е ден, който ни дава повод да се сетим за паметта на нашите възрожденци, за българските опълченци при Шипка, за възстановяването на българската държавност. И какво толкова лошо има в това?
