Мнозина се питат защо светът не критикувал навремето американците, когато нападнали Ирак, а сега яростно атакуват Русия за агресията в Украйна. А нима нямаше критика тогава? Имаше и още как! Не мисля, че Джордж Буш-младши въобще успя да възстанови имиджа си след онази война, на която тръгна с измислени и дори лъжливи доводи. Затова не смятам, че тази препратка е удачна.
Ако сегашната трагедия в Украйна може да бъде сравнявана въобще с нещо, което сме виждали преди в Близкия изток, то трябва да е не резултата от Втората война в Залива, а причините за Първата. Когато Ирак, по волята на Саддам Хюсеин, влезе в съседен братски Кувейт през август 1990 г.
Тогава братя по род, по кръв и вяра убиваха братя. И тогава цял свят обърна гръб на Саддам. Защото сред всички най-гнусни престъпления на Земята няма по-греховно от братоубийството.
В Библията (Битие 4) е казано: "Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка".
И не само Западът се вдигна тогава в защита на кувейтчаните, ами и целият ислямски свят. Защото притчата за Каин и Авел я има и в Корана, където в 5-а сура се говори за двамата братя Кабил и Хабил. И пак по-големият вдига ръка срещу по-малкия: "И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите." (Ал-Маида, 30)
И точно така, след като вдигна ръка срещу по-малкия си кувейтски брат, Саддам стана "един от губещите". Той биде низвергнат и едва бесилото, на което увисна 16 години по-късно по един трагичен начин, му беше частично изкупление.
Това, което се случва сега пред очите на всички ни в Украйна, отново е братоубийство. Каквито и други сравнения да правим, с каквито и гласове да се опитваме да обясним трагедията, това няма абсолютно никакво значение. Защото никой глас не вика по-силно от братовата кръв.
