Да празнуваме ли 3 март като национален празник в тази ситуация
3 март е национален празник на България, защото на този ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяване на Руско-турската война 1877-1878 г.
Освобождението на България се чества за първи път на 19 февруари 1879 г. във Велико Търново. Антим I - първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата “Св. Богородица”.
През 1880 г. 3 март се чества като ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Като ден на Освобождението на България от турско иго се празнува от 1888 г.
По времето на социализма национален празник беше 9 септември.
3 март е обявен отново за официален празник на България от 1991 г. Тогава президент беше д-р Желю Желев, бивш лидер на СДС.
След руската военна инвазия в Украйна обаче отново се засили гражданската активност с искане да се демонтира Паметникът на Съветската армия и 3 март да не е национален празник.
Потърсихме мнението на проф. Георги Фотев, социолог и проф. Искра Баева, историк.
Попитахме ги:
1. Трябва ли да празнуваме националния ни празник 3 март в тази ситуация? Военноисторическият музей вече отмени празненството. Сигурно ще има и други бойкоти и отменени събития, свързани с 3 март.
2. Българският посланик в Рияд Димитър Абаджиев поиска от София да бъде екстрадирана посланикът на Русия Елеонора Митрофанова. Той уточни, че искането е в качеството му на гражданин на Република България. Как ще коментирате това искане?
3. Смятате ли, че трябва да бъде демонтиран Паметникът на Съветската армия?
4. Трябва ли да вземем предвид, че много руснаци също са против тази, както я наричат, “война на Путин”. И че и руснаци, и украинци са загинали в Руско-турската освободителна война.
Проф. Георги Фотев:
Ситуацията е безпрецедентна - един човек в Кремъл може да унищожи човечеството.
1. Не е случайно, че в настоящата извънредно тревожна ситуация възникна болезнен за нашето национално общество въпрос. Интелектуалци призовават да се бойкотира честването на националния празник Трети март. За русофилите и самозваните националисти призивът е кощунствен и връх на безродството. Но и други среди изпитват смут предвид ситуацията.
Националният празник на всяка страна е върховен символ и преживяване на дълбоко благородно единение на националната общност. При нас не е така. Вътрешните напрежения и латентни конфликти по повод на 3 март тлеят и днес имат признаците на разкол.
Всъщност какво символизира 3 март? Какъв е смисълът на нашия национален празник? Това е болезненият въпрос, който не може да остава повече висящ, тъй като последиците са далече отиващи. Настоящата ситуация възпламени напреженията. Латентните конфликти стават пределно остри.
На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., предхождана от други войни между двете империи.
Този факт е безспорен. При такъв договор за край на войната има естествено пунктове, които се приемат и от двете страни. Такъв въпрос е за статута на териториите, които Османската империя губи. Как да се определят границите на България. Съгласяват се те да са тези на българската патриаршия. Да припомним, че договорът е предварителен. Така или иначе обаче, се създава мита за Велика България.
Най-опасният мит е “Освобождението на България”. Защо този мит е опасен? Защото е двусмислен. Един братски славянски и православен народ освобождава друг, изстрадал под чуждо иго клет братски славянски и православен народ. Освободеният народ е признателен завинаги.
Да се разберем по въпроса. Признателността е висока човешка добродетел. Неблагодарността е отблъскващо отношение във всеки случай: на децата към майка си и баща си, към тези, които са те отгледали, към хората, които са ти подали ръка в трудни моменти, и към всеки, който ти е направил малък или голям дар. Българите не могат да не са признателни към тези, които са дали живота си във войната, която за тях е освободителна.
Но 3 март не може да е
върховен национален символ
и национален празник
Не само защото е преднамерено и последователно изграден мит. Този национален символ е вреден, разрушителен за националната самоличност. Символът подхранва извратения феномен на т.нар. русофили. Те са съчинили фикцията за русофобите. В България няма феномен на русофоби. Ето несъстоял се разумен публичен дебат. Заклеймяванията не са дебат.
Не можеш да обичаш или да мразиш отделен народ. Обичаш или не обичаш човешки същества от плът и кръв, има любов към Бог, ако си религиозен човек и т.н.
Но има още по-важен и съществен въпрос. Какво се празнува на 3 март? Празнуваме, че сме освободени.
Не сме се
освободили, а
сме освободени
Това не е повод за гордост и за национално достойнство. Ние като нация разбираме ли какви фундаментални ценности объркваме. Колко дълго продължава объркването! Нямаме срам, че сме подвластни на това, което аз наричам българската меланхолия. Макар че мъжествеността в съвременната епоха изобщо е чезнеща по хиляда причини добродетел, трябва да се започне с разрушаването на митовете. Може би днешният бойкот ще бъде началото. Има други дати, които могат да са върховен национален символ и празник на националното единение, което не означава да се изтрие от историческия календар 3 март.
2. Не следя дейността на руския посланик. Много комплицирани са, по разбираеми причини, отношенията на двете държави, не по вина на България. Нерядко високопоставени представители на руската държава се държат арогантно, безпардонно. Унизяват. Ментори са. Унизен е този, който сам се унизява. Има публично известни примери, от които ме втриса и за които не ми се говори. Премиерът доказва, че не е страхливец. Не изключвам руският посланик да е направил така, че тежкият дипломатически акт да е станал неизбежен.
3. Паметникът трябва да бъде преместен в музея. Подкрепям не от вчера инициативата. Какъв символ е този паметник? Такъв паметник, на такова място,
извратен символ
на рухналата
мракобесна
тоталитарнокомунистическа система, е позор. Страната ни, Европа и човечеството се провалиха с осъждането на комунизма, за разлика с осъждането завинаги на нацизма и фашизма. Мястото на паметника е в музея. Това не е трудно. Трудното е просветляването на онези, за които паметника е сакрален знак. Ако това не стане с търпение и последователност, нищо не ще сме направили.
4. Всеки да си отговори, най-добре като остане сам със себе си, на един съвсем човешки въпрос. Какъв е този братски народ, който с танкове и ракети в зори атакува дома и братския си украински народ? Един човек може да унищожи човечеството. Това не е фантастика. Ситуацията е абсолютно безпрецедентна в историята на човечеството. Никой не знае дали утре слънцето ще изгрее, с изключение на един-единствен човек в Кремъл, който по телевизията виждаме, че дори с хората около себе си разговаря от озадачаваща дистанция. Сталин пък работел през нощата. Какво се казва в подобни случаи. Господ да ни е на помощ.
Това е наш ден - да почетем
нашите жертви по пътя към държавност
Не бива да се отрича
освободителната роля на Руската
империя за балканските народи,
но и поробителната ѝ за други
1. Действията на руската армия в Украйна предизвикват справедливи протести. Това е напълно разбираемо. Но не ми се струва правилно по тази причина да отменяме националният си празник. Това е нашият празник, а не руският. Все пак това е денят, когато е възстановена модерната българска държава след почти пет века забрава.
Това е наш ден, защото българите са положили огромни усилия да отвоюват новата си държава: достатъчно е да спомена ролята на Паисиевата история, която припомня на българите за загубената им държава, делото на книжовниците, борбата за национална църква, националноосвободителното движение, многото неуспешни въстания,
кърваво потушеното
Априлско въстание,
което показва на великите сили, че има страдащ християнски народ в Османската империя и едва накрая на този дълъг път идва Руско-турската война от 1877-1878 г., резултат от която е новата българска държава.
Защо да не си припомним нашите жертви по този път и да почетем именно тях? Да, този ден отбелязва и победата на Руската империя във войната, но нима агресивните действия на сегашната Руска федерация трябва да изтрият освободителната за българите роля на руската армия от XIX век? Нека не пренаписваме историята заради събитията на днешния ден!
2. Това е личен акт на български гражданин и той не се нуждае от коментар. Няма да го коментирам, живеем в демократична държава и всеки може да изрази отношението си към реалността, както прецени.
3. Не, не смятам, че Паметникът на съветската армия трябва да бъде разрушен. Много добре зная, че още в началото на прехода се появи искането за премахване на Паметника на съветската армия от центъра на София. Идеята беше, че след като вече не сме съюзници със Съветския съюз, който при това и сам се разпадна, не ни е нужен и такъв паметник. Съществуваше и желание за отмъщение заради принудително наложената ни съветска система след Втората световна война. Тези нагласи сред част от политически активните български граждани никога не са изчезвали, те се появяват при всеки повод и е напълно естествено да се появят и сега. В светлината на войната, обявена от президента Путин на Украйна, искането изглежда като израз на справедливо възмущение.
Но аз съм историчка и смятам, че емоциите не трябва да заменят историята - тя трябва да се уважава, защото носи познание не само за миналото, а и за настоящето. В случая паметникът е на Червената армия, която играе решителна роля в разгрома на германския Вермахт. Тя не се оспорва от нито един сериозен учен историк. Дори ако подходим политически, в този паметник можем да видим
голямата
разлика между
Червената армия,
разгромила Вермахта
и помогнала за освобождаване на Европа от националсоциализма, и днешната руска армия, която се опитва да подчини Украйна. Разликата е ясно видима, но очевидно не и за хората, които не искат да мислят исторически.
Както не бива да се отрича освободителната роля на Руската империя за балканските народи, но и поробителната й за други, най-яркият пример за което е съдбата на поляците.
4. Проблемът е точно в това, че моментната политика често има дълготрайни последици. Историческото развитие обаче не е линейно, нещата се променят, често пъти бързо и рязко. Да, има немалко руснаци, които са срещу войната, независимо дали го изразяват гласно чрез протести, или мълчаливо в лични съобщения до приятелите си в чужбина. Но и те едва ли ще се зарадват, ако отречем изцяло ролята на Русия за освобождението на България и за победата на Антихитлеристката коалиция.
Но да оставим настрана руснаците, не мислите ли, че ако се откажем от началото на нашата държавност, защото в момента то много неудобно се свързва с Русия, ще отречем и собствения си принос в Освобождението.
За мен това означава да отрека
делото на своя прадядо Никола Атанасов,
офицер от Българското опълчение. Да не говорим за загиналите украинци, финландци и други военни от руската армия. Историята е такава и ние трябва да я помним и знаем, а не при всеки неин завой да я пренаписваме и после да се чудим защо нямаме памет.
