Песимистичният е окупация на Киев и марионетно правителство, казва шефът на катедрата по нова и съвременна история в Софийския университет
И още акценти от интервюто
Чака ни нов свят, трудно е да прогнозираме какъв
Напълно е възможно Русия да прати в Украйна и наемна армия, ако конфликтът се задълбочи
Никой не си представяше войната да влезе в арсенала на външната политика. Това е анахронизъм
Има вероятност България да се превърне в гранична фронтова зона, предупреждава ученият
- Доц. Сивилов, след 77 г. Европа отново преживява война. Докъде може да доведе тя и каква аналогия бихте направили на случващото се?
- Безспорно тази война ще доведе до пренареждане на световните порядки. За съжаление, ще имаме много сериозни последици - и в устройствата на държавите във вече постепенно оформящите се два блока, които се противопоставят един на друг. Чака ни нов свят, засега е трудно да прогнозираме какъв ще е той.
Не спирам да се надявам, че тази война ще е краткотрайна и ще се намерят впоследствие някакъв тип решения, които да възстановят статута на Европа като един от най-мирните региони по света. В последните десетилетия след края на Студената война имахме конфликти. Бих посочил сблъсъка през 2008 г. между Русия и Грузия, който до голяма степен е една от предпоставките за това, което виждаме днес - тази огромна операция на руската армия в Украйна.
- За каква справедливост говори президентът Путин, аргументирайки действията си да нахлуе в една суверенна страна?
- Той се опита да постави сериозни исторически основи на своята концепция за началото на тази военна операция. От своя гледна точка търси някакво възвръщане на справедливостта към Русия. Управляващите в Москва се опират на едни договорки, правени по време на Перестройката - срещата в Малта между Джордж Буш-старши и Михаил Горбачов за неразширяването на НАТО. Въпросът е, че тогава Западът в лицето на САЩ обещава нещо подобно, но реални документални договорености за това нямаме. Впоследствие видяхме как се разви разширяването на Северноатлантическия алианс - един процес, който до голяма степен следваше логично развоя на събитията. След разпада на СССР
Русия излезе
от ролята си
на голям
геополитически
играч
от сферата на дипломацията. В този вакуум бе съвсем логично държавите, които са били членки на Варшавския договор, да потърсят нова легитимация. И съвсем естествено се обърнаха към Запада. България не прави изключение. За Русия обаче това изглежда като предателство от страна на Запада. Тя се е отказала от много от своите стратегически интереси, от ключови зони на влияние.
- И сега Путин иска да ги възвърне. Това ли е неговата справедливост?
- От негова гледна точка - да. Тази справедливост не може да бъде разбрана от повечето хора по света, защото е от едни отминали събития. Тук се сблъскват историята и реалната геополитика. Русия през 90-те години изгуби своите зони на влияние благодарение на себе си, тогава тя не бе в състояние да бъде сериозен играч. Сега връща позициите си на суперсила. Ако следихте изявлението на Путин, с което призна независимостта на Донецката и Луганската република, той се изказа
силно
антикомунистически
По тази линия търси вариант да възкреси имперската риторика в руското разбиране.
- Аргументира действията си в Украйна с “демилитаризация” и “денацификация”. Вие как разчитате това?
- На първо място, наистина Русия се притеснява от разполагането на ракетно въоръжение на НАТО и най-вече на САЩ в Източна Европа. За нея това означава тежка заплаха за сигурността ѝ. Ракетите от Украйна биха летели около 10-ина минути до всички основни европейски градове на Русия.
Когато става дума за денацификацията, това наистина е тъжен процес, който наблюдавахме да се развива в Украйна. След Майдана една от ключовите политически сили се оказаха трайните националисти. И афишираха себе като поддръжници на една изключително крайна дясна идеология, заимствайки много от символите дори на Третия райх. Това не остана незабелязано от Русия. А режимът на Путин все повече черпи голяма част от своята политическа легитимация с победата във Втората световна война.
- Преди дни “Шпигел” публикува документ, подписан през 1997 г., според който НАТО не трябва да се разширява отвъд Елба. Възможно ли е Северноатлантическият пакт да се върне в онези свои граници, за което настоява Русия?
- Не е случайно, че Русия използва този исторически аргумент и търси елемент за ограничаване на разрастването на НАТО. Но това вече е невъзможно. Няма как съюзът да изключи свои членове.
Другият ключов момент е желанието на Русия да бъде ограничено приемането на нови членове в пакта. Това противоречи на международното разбиране за суверенитет. За съжаление, тук можем да видим момент, в който Русия и САЩ застават на една плоскост. Ако ви направи впечатление, повечето преговори за разширението на НАТО се водеха между руските и американските представители. Нито Европа присъстваше, нито представители на алианса. Оказа се неприятен моментът, че Русия и САЩ определят бъдещето на света, а всички останали като че ли ще стоят настрани.
- С войната в Украйна няма ли да се появят нови играчи?
- Вследствие на конфликта в Украйна виждаме да се изгражда нова система и това ще отвори врата за други играчи.
Тепърва се
очертава криза в
Далечния изток,
свързана с амбициите на Китай. Сега е в стратегически съюз с Русия, но какво ще се случи - ще наблюдаваме, за съжаление, неочаквани събития.
- Според вас Западът ще защити ли Украйна от руската инвазия?
- По-скоро не и това е огромното предателство към Украйна. До голяма степен промените, които настъпиха след Майдана, бяха през цялото време подклаждани от САЩ. Украйна не беше допусната до НАТО. Какви са причините, това политиците могат да кажат. Сега тя е напълно изоставена да се справя сама. Реално погледнато голяма част от украинското общество ще се почувства предадено. Да, западният свят и ние излизаме с рязко осъждане на политиката на Кремъл, но никакви реални действия не предприемаме, за да подпомогнем военната съпротива там. Вероятността да се стигне до окупационна и партизанска война е огромна и тогава
украинският народ ще бъде
пожертван от великите сили,
за да има тлеещ конфликт
на границата на Русия и на Европа. Това ще доведе до пълно влошаване на отношенията между Стария континент и Москва. А Европа е много зависима от Русия.
- Върви ли светът по "острието на бръснача" по подобие на Карибската криза?
- Като че ли няма опасност от нов световен конфликт. Но от друга страна вървим към една напълно нова обществено-политическа система. Има вероятност този конфликт да доведе до огромно предизвикателство за демокрацията в световен мащаб. Нямам предвид само Русия, която е критикувана за авторитарното си управление и потискане на опозицията. Страхувам се, че реакцията и в нашите общества може да тръгне в тази посока. В едно изострящо се противопоставяне, ако погледнем назад в периода на Студената война, можем да видим как се стига до унищожаване на възможността за свободно говорене. Не е изключено да се случи и днес.
- Задава ли се нов световен ред при този конфликт, където САЩ, Русия и Китай ще диктуват правилата, а всички останали ще са пешки в голямата шахматна дъска?
- За съжаление тръгваме в тази посока. Това е дълъг процес, който няма да стане за 10-20 години. Първите стъпки вече са поставяни. Очертават се лагерите, които ще са временни и ще се променят. Ще има нови зони на сблъсък. За съжаления Балканите и съответно България ще се превърнем в една гранична и вероятно фронтова зона. Тази оценка трябва да си дадат нашите управляващи. Колкото и странно да звучи, в последните десетилетия
България е една от страните,
където човек може да пише
и говори всичко
и да се чувства свободен
На фона на САЩ и Русия ние сме в много по-благоприятно положение. Въпросът е да запазим тези придобивки, когато минем в новия световен ред и да не позволяваме да ни бъдат отнети от големите играчи.
- Новите санкции, обявени от Запада, ще накарат ли Русия да преосмисли действията си?
- Едва ли. От 2014 г. Русия живее в санкционен режим. Досега абсолютно нищо не се е променило. Напротив, като икономика започна да действа, замествайки вноса със собствено производство в много сфери. Голяма част от руското общество стана положително настроено към режима вследствие на натиска отвън. Имаме недооценяване на реалната ситуация. Може би се дължи на слабото познаване на страната. И аз не мога да си обясня какъв е този проблем в тинк-танковете на западния свят. Тук поставям и България. А ние сме държава, която би могла да има огромно значение в едни подобни процеси, тъй като след разпада на Съветския съюз България е била в добри отношения както с Русия, така и със САЩ. И бихме могли да играем роля в дипломацията.
- Откъде идва огромното самочувствие на Путин, за да заплашва, че "всеки потенциален агресор ще бъде набързо разгромен"?
- За съжаление това е реалността в момента. Русия наистина е една от най-мощните ядрени държави. Във всички случаи нейният потенциал е по-голям и по-мощен от китайския. Тя разполага с огромен подводен флот, който е
в състояние буквално да достигне
всяка точка на света със
своите ядрени ракети
Ако следите как се развива руската външна политика след 2008 г. след войната с Грузия, Москва много промени своите позиции. И всъщност участието й във войната в Сирия доведе до огромно повишаване на военната й мощ. Тя в момента разполага с изключително модерни оръжия. За жалост реши, че може да ги използва. Притежава и нещо, което досега бяхме виждали в САЩ - Русия разполага с модерни наемни армии, които вероятно биха могли да бъдат ползвани във всякакъв тип конфликти. Напълно е възможно да ги прати и в Украйна, ако се задълбочи конфликтът.
- Големият "печеливш" от всяка война е смъртта. Колко може да продължи тя?
- Последното столетие ни показва, че има и други печеливши освен смъртта. В много от случаите това са големите военно-промишлени корпорации. За тези тръстове и в Русия, и в западния свят тя е добре дошла. Повишават се акции, продажби. Вероятно и лобитата им в политическия живот ще се засилват. Убеден съм, че и в Русия, и в Украйна хората не искат тази война. Ние също сме против. В Европа много дълго време бяха изключени подобни политически мерки. Никой не можеше да си представи, че войната отново ще влезе в арсенала на външната политика. Сега виждаме, че се връща. Това е абсолютен анахронизъм.
- Имате ли прогноза за изхода?
- Вариантите са два - оптимистичен и песимистичен. Нито един от тях не изглежда твърде хубав. Първият може би ще наподобява провеждането на операцията в Грузия през 2008 г. - разрушаване на военните обекти на Украйна и последващо изтегляне на руските войски, като вероятно ще бъде запазен контролът върху Донецк и Донбас.
Песимистичният е продължителна военна операция, която да премине към окупиране на територията на Украйна и създаване на марионетно правителство в Киев.
Русия има на кого да заложи в политическия живот там. Това може да вкара страната в продължителна гражданска война.
Надявам се да се върви по-скоро към възстановяване на мира и традициите в Европа.
CV
Доц. Александър Сивилов е изявен специалист по съвременна история на света. Роден е на 25 март 1980 г. Завършил е Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Ръководител е на катедрата по нова и съвременна история в Алма матер.
Изследва историята на Русия, както и на Северна и Латинска Америка. Специализирал е в университети в Чикаго, Москва и Токио.
Става доцент с труда "Прегръдката на мечока - СССР и Латинска Америка 1917-1991 г."
