Трябва да почнем да се държим повече като
съюзник.Не само да се присъединим към решенията, които се взимат на ниво НАТО и ЕС, но и да помислим
как може да помогнем на Украйна. Тя е суверенна
страна, обект на агресия,казва бившият военен министър проф. Тодор Тагарев.
И още акценти:
- Голямата разлика са
анексията на Крим е,
че Путин тръгва с
с много по-сериозни
намерения, но отсреща
сега има много по-добре
въоръжена армия
- България трябва
да поиска
засилено съюзно
присъствие на
наша територия
- Трябва да мислим за
сценарий, при който
наш съюзник в НАТО
е обект на агресия -
как ще му помогнем
- Украинците са много
по-близки до нас като
нагласа, възприятия,
мотивация и разбиране за света,
отколкото руснаците
- Как определяте руските действия в Украйна, проф. Тагарев - като военна операция, окупация, инвазия или началото на пълномащабна война?
- Еднозначно като агресия и в противоречие на всички международни норми, всякакви видове европейски и двустранни договори, включително Хартата на ООН. Всички те са нарушени. В момента Русия е агресор, а военните действия отиват към пълномащабна война с цел да бъде подчинена цяла Украйна.
- С какво се различава сегашната ситуaция от събитията през 2014 г., когато също имаше военна мобилизация във връзка със събитията в Крим?
- Целите тогава ограничени. През 2014 г. Путин се възползва от отсъствието на стабилна власт в Киев след падането на бившия президент Виктор Янукович и последвалото му бягство от Украйна в Русия. Веднага след приключването на олимпиадата в Сочи той изкара прословутите “зелени човечета”, а тогава нито местното население, нито армията успяха да се организират за отпор заради въздействието на мощна пропаганда и дезинформация.
Армията в онези години бе от година на година недофинансирана, слаба и разделена, а
службите им за
сигурност -
напълнени с
руски шпиони
и съветници на ръководни длъжности. И системата за сигурност на Украйна не успя да реагира адекватно. Тогава Путин успя почти без жертви да анексира Крим, но това бе също незаконна агресия, непризната от огромна част от света.
Голямата разлика сега е, че Путин тръгва с крайни цели и с много по-сериозни намерения, но отсреща има много по-добре подготвена и по-добре въоръжена армия, както и много по-сплотено общество и което държи моралното превъзходство.
- Каква е целта на военните действия - опит на Кремъл за консолидиране на властта чрез конфликт с външен враг или някакви имперски амбиции?
- Имперски амбиции. Владимир Путин вижда себе си като възстановител на Руската империя. И на руските граждани, и на Запад, и на Украйна той говори това, което държи те да чуят, и изразява позиции, които държи да бъдат изразени. И всички след него повтарят като папагали. За съжаление, и нашите медии повтарят тезите на Путин, че нямал за цел да окупира Украйна, а това няма общо с реалните му намерения.
- Беше ли очакван ходът на Русия да признае независимостта на двете републики?
- Да, и не само това.
Оказа се, че
разузнаването и
на САЩ, и на
съюзните страни работи изключително добре, защото се сбъднаха всички прогнози и предупреждения, които направиха. Може да има разминаване с времето, но няма как да се постигне перфектната информация. Ясно е, че Путин готви операцията поне от миналата есен, защото излезе информация, че Байдън е информиран и е обсъждал с неговия съвет за сигурност тези руски планове за инвазия още през октомври миналата година. А сега тезата била, че Русия влизала, защото Украйна щяла да нападне сепаратистите в Донецк и Луганск. Кой човек с всичкия си би повярвал, че Украйна ще изчака да се струпат 180 хил. души войска на границите си и тогава да напада сепаратистите? Това са измислици за медийна консумация.
- Успя ли Кремъл да постигне нещо, или по-скоро това бе недалновиден ход?
- Признаването на двете републики беше някакъв тактически ход, който да обоснове първоначалното въвеждане на руска войска.
Но този път и западните служби, и съюзниците в НАТО, и украинското правителство бяха много по-добре информирани и подготвени. Кремъл беше подготвил фалшиви новини, които да използва като претекст за инвазия в Украйна. Тези новини бяха опровергани много бързо и реално той тръгна без никакъв претекст. Единствено, че марионетките му в Луганск и Донецк, които отдавна нямаше да съществуват, ако я нямаше руската подкрепа, били поискали независимост и руска помощ, защото се чувствали заплашени. Това са абсолютни измислици, които да оправдаят неговите имперски намерени. Но неговата цел не са тези републики. Ако те му бяха целта, те щяха веднага да поискат да станат част от Русия. Аз съм сигурен, че някъде в Кремъл има подписани документи, с които те искат да станат част от РФ. Това, което наблюдавахме в началото,
с вкарванията и
изтеглянията на
войски, бяха
театрални
постановки
- Кои биха били непосредствените заплахи за България при рязко покачване на градуса на конфликта? И какви стъпки да предприемем, за да се защитим предварително?
- Подкрепям изказаното от президента Румен Радев, че няма непосредствена заплаха за нас. Украинската армия се държи доста добре и според мен Путин не го е очаквал. Но не трябва да изключваме вариант с по-масирани ракетни удари по граждански цели. Въпреки че е малка вероятността, сценарият Путин сравнително бързо да успее да подчини Украйна, е правдоподобен. След което няма да има гаранция, че ще спре на границите на Украйна. Всички наши съюзници в източния флаг поискаха да бъде усилено натовското присъствие – за да може да се гарантира срещу един такъв сценарий. Затова се прави и поддържа една армия – за по-тежкия случай, който е реалистичен.
Надявам се украинската армия да спре агресията на Путин, но сме длъжни да вземем мерки. На първо място България трябва да поиска засилено съюзно присъствие на наша територия, но без някакви измислици, защото животът показа колко безсмислена беше идеята с батальона, на който ще кажем какво трябва да му бъде командването.
Това не го определя този, който иска, тъй като има сложни механизми за съюзно планиране, чрез които се взима това решение.
Второто, което искам да се случи, е да погледнем извън чисто нашенския вътрешен проблем и да почнем да се държим повече като съюзник. Не само да се присъединим към решенията, които се взимат на ниво НАТО и ЕС, но и да помислим как може да помогнем на Украйна. Тя е суверенна страна, обект на агресия, а украинският народ е много близък до българския. В нашите медии се говори само, че руснаците са ни били близки. Имал съм възможността за трайни работни и ежедневни контакти с руснаци и украинци. Мога да информирам читателите, че украинците са много по-близки до нас като нагласа, възприятия, мотивация и разбиране за света, отколкото руснаците.
Въпреки това нашите медии представят картината, че едва ли не Украйна е Terra incognita за нас, а руснаците са ни братя – нищо общо с истината.
Трето – все си казваме, че ние сме с НАТО и той ще ни пази. Само че в НАТО всеки пази другия и помага на другия. Трябва да помислим също така и за сценария, при който отново да имаме готовност, ако друг наш съюзник бъде обект на агресия. Как бихме му помогнали и какво ще изпратим, за да подпомогнем отбраната на този наш съюзник. Все пак това е наше задължение по чл. 5 на Вашингтонския договор. Ние не сме консуматор на сигурност, а сме длъжни да помогнем. За мое съжаление, въобще не чувам дебат или дискусия на ниво правителство, КСНС или парламент. Не се държим като съюзник до този момент, а си говорим за нашите сравнително малки в глобален план проблеми.
- А има ли реален шанс Русия да нападне страна членка на НАТО?
- След 2014 г. в експертната общност се обсъждат различни сценарии. Например ако види, че постига бърз успех и е успял да вкара разнобой между съюзниците, Путин може да се изкуши в даден момент да се опита да отцепи парче в източните част на Естония, населени с руснаци. Или да търси начин за пробив към Калининград. Има много ако-та. Тези сценарии не водят до мащабна война, а до светкавична хибридна и конвенционална операция и
моментална
заплаха за
използване на
ядрено оръжие,
ако НАТО се опита да отговори. Според мен Путин тръгна вабанк и си мислеше, че ще постигне лека победа. Но това далеч не е сигурно. И с тази негова хазартност не трябва да изключваме варианта, в който ще го направи срещу наш съюзник.
- Западните икономически санкции не помагат ли на Русия да се пренасочи към други пазари? Например към азиатския пазар.
- Ако Путин спре да продава газ на Европа, с какво ще си пълни бюджета? Всичко ли ще насочи в друга посока? Да е жив и здрав. Ако азиатският пазар можеше да му осигури добра реализация на високи цени, Путин щеше да го е направил. Но не му осигурява.
За него
най-стабилният и
платежоспособен
купувач на руски
газ е Европа
С течение на времето може да засили износа към Китай, но междувременно Европа ще намери други решения.
- Като най-добра алтернатива на руския газ е сочен азерският. А ден след като призна републиките, Путин се срещна именно с президента на Азербайджан Илхам Алиев. Как може да тълкуваме тази среща?
- Ако сте слушали т.нар. реч на Путин, в нея той не само не признава Украйна. Той каза, че Ленин си е правил експерименти и е създавал някакви републики, а болшевизмът и комунизмът са много вредни и трябва да се отърват от това наследство. Тоест не само Украйна, а всяка една друга страна, която е независима от 30 години, но някога е била в СССР, няма право на независимост. И страни като Азербайджан и Казахстан слушат много внимателно какво говори Путин. Наистина може да ги е изнудвал да спре износа на газ. Първоначално го интерпретирах, че Алиев е отишъл притеснен Путин да не тръгне да вкарва войски в Азербайджан или да търси друг начин да ги подчини на волята си. Но в такъв случаи нещата много биха се усложнили, защото ако Турция в някаква степен поддържа Украйна, то тя застава на 200% зад Азербайджан. Но всичко това са типичните елементи на хибридната война.
- Китай заяви, че е против санкциите срещу Русия с мотива, че не работят. Може ли един потенциален конфликт между Русия и Запада, в лицето на ЕС и НАТО, да се разглежда като функция на противопоставянето между САЩ и Китай, само че на европейска територия?
- Възможна е тази хипотеза. Само че в една такава конфигурация Русия ще бъде не само по-малкият брат на Китай, а неговият суровинен придатък. И вече дори няма да може да диверсифицира. При такава конфронтация Русия ще започне да бъде подчинявана все повече икономически на Китай. За Русия най-добрият вариант би бил да си сътрудничи както по икономически, така и по различни въпроси със Запада. Обаче този вариант е унищожен от Путин и в близките години няма да как да бъде възстановен. Ако тези санкции сработят - не бързо, но с годините, Путин ще стане зависим икономически, технологично и по всякакъв друг начин от Китай. И, за съжаление, може да успее отчасти да превърне Русия в империя, но тя тогава ще е азиатска империя – младши партньор на Китай и в голяма степен подчинен партньор, защото Китай няма да си играе на демокрация и преговори, както действа Европа по принцип.
CV
l Роден е на 18 април 1960 г. в град Стамболийски
l Завършва математическа гимназия в Пловдив
l През 1982 г. завършва Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” в Долна Митрополия като инженер по автоматика и телемеханика
l От 1999 г. е старши научен сътрудник II степен (доцент) по приложение на принципите и методите на кибернетиката
l От 2014 г. е професор по същата специалност
l Бивш директор на Института по отбрана и съветник на военния министър по въпросите на стратегическия отбранителен мениджмънт
l От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Марин Райков
