Истината за Украйна страда от шизофрения
Истината за руската окупация на Донецк и Луганск не е монолит от гранит – има поне 2 варианта. Разбира се, в такъв напечен момент коментаторите залагат на правилната истина. Но ако утре правилната се окаже неправилна? Коментаторите лесно ще се поправят, но народът е праволинеен, трудно взема завоите и роптае.
Затова човек трябва да държи в главата си и двете истини наведнъж. Стига длъжността му да не го забранява.
Първо, да стъпим на общото. Няма спор, че през уикенда в Донецк и Луганск много се гърмеше. Показаха го по телевизии и сайтове, съобщиха го и наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Кой обаче гърмеше и по кого? Хората на ОССЕ го премълчаха, сигурно е маловажно. А и във видеокадрите нищо не се разбира. Чуват се гърмежи, виждат се и проблясъци, но това е далеч в тъмното.
Истина 1. Москва твърди, че украинските сили са обстрелвали мирните сепаратистки селища с оръдия и миномети. Истина 2. Според Киев руснаците са си устроили фойерверки, за да оправдаят агресията.
1. Според Москва се е наложило да се евакуират десетки хиляди жени, деца и пенсионери. 2. Според Киев това е било ненужна гавра с населението.
Кой е прав и
кой лъже?
Аз казвам – да почакаме с отговора.
Разбира се, това не важи за политиците. Те са длъжни да декламират опорките на НАТО. Съмненията нямат място по върховете. Те са допустими много по-надолу в социалната йерархия и леко встрани, където няма да навредят, но затова пък ще служат за алиби на демокрацията.
Мястото на съмненията е сред маргиналните мислители, например сред някои пенсии. Затова първо питам – кой пръв започна да бие тревога, че нещо пак назрява? Още през ноември Киев и Вашингтон съобщиха, че Москва струпва огромни войскови съединения непосредствено до границата с Украйна, явно с цел да нахлуе. Москва отговори, че няма такова нещо, но пък Украйна вече е струпала по-голямата част от армията си непосредствено до Донецк и Луганск, кани се да нахлува. А руските войски само правят маневри.
В началото ставаше дума за 80-100 хиляди, после за 120 хиляди, а миналата седмица
Вашингтон го докара
до 200 хиляди руски
войници
Публикувани бяха планове за настъплението с карти и графици. Според Москва това са все фейкове (измишльотини), Русия няма никакво намерение да напада, но няма да остави своите братя в беда.
Байдън ни светна, че руското нахлуване ще стане на 16 февруари. Но пък преди месец инфоагенцията Блумбърг разкри, че Путин обещал на китайския президент Си Дзинпин да не му разваля олимпиадата. След това вече може. И наистина, веднага след края на олимпиадата около 20-21 февруари нещо се случи, но какво точно?
И тук имаме две коренно противоположни версии.
Истина 1. Според Москва Русия изобщо не е нахлула. Тъй като Киев се отказа от Минските споразумения и подложи двете проекторепублики на артилерийски обстрел, Путин се видял принуден да ги признае и заедно с това да подпише договор за взаимопомощ. И после вкарал малко братска войска. Така че от гледна точка на руските закони всичко е леге артис.
Истина 2. Според Киев и Вашингтон това си е чисто нахлуване. Вярно, то не е тоталното настъпление, което се обещаваше. Но все пак Русия вкара войски в Донецк и Луганск, а те де юре са украински, макар и не де факто. Така че, макар де факто да няма агресия, де юре има нападение срещу демокрацията и срещу единния украински народ.
Истина 1. Според Москва в Киев няма и помен от демокрация, нито пък може да се говори за единен украински народ. И в трите отцепени района (Донецк, Луганск, Крим) населението е почти изцяло руско и не желае да остане в Украйна. И на трите места имаше референдуми, а резултатите бяха категорични.
Истина 2. Дори и така да е, твърди Киев, тези референдуми не бяха законни, тъй като украинският парламент не ги разреши. А и международното право не допуска такъв сепаратизъм.
Добре, казва Москва –
а защо на
Югославия бе
позволено
да се разпадне?
Тогава къде беше международното право? Според руската истина самата власт в Киев не е законна, а резултат от кървав преврат. Руското население бе лишено от политически права, преследвано, а на места дори подложено на геноцид.
Факт е, че на 2 май 2014 г. украински националисти изгориха живи 48 руски сепаратисти в Одеса. Насилие срещу руснаци имаше и в самия Киев, и в редица други градове. Водещата до този момент партия бе смазана, руският бе забранен, така че как да живеем заедно?
Според преброяването от 2004 г. на руски говори около 43-46 на сто от украинското население. В Крим това е езикът на около 97 процента от народа, в Донецка област – 93 на сто, в Луганска – 89 на сто, в Одеса – 85 на сто.
Докато за Вашингтон Евромайданът от 2014 г. е раждането на демокрацията, за Москва е погребението. Но и на Запад се срещат други мнения. През 2014 г. знаменитият американски геополитик Джордж Фридмън даде интервю на руския делови вестник “Комерсант” и каза следното:
“Русия твърди, че събитията в началото на годината са били организиран от САЩ държавен преврат. И това наистина бе най-неприкритият преврат в историята”. (https://www.kommersant.ru/doc/2636177)
Фридмън е основателят на агенцията “Стратфор”, която някои наричат частното ЦРУ. Известен е с това, че го казва право куме, та в очи. По-късно каза, че не казал точно това, но нали казана дума – хвърлен камък.
Най-известният политически коментатор в САЩ в момента е Тъкър Карлсън, водещ във “Фокс нюз”. Той пък редовно проповядва, че
Украйна не е
никаква
демокрация
Зеленски според него е диктатор, опозиционните лидери са под арест, а дисидентските медии са спрени – каква демокрация е това? (https://www.businessinsider.com/tucker-carlson-claims-ukraine-president-dictator-why-not-backing-russisa-2022-2)
А какво да кажем за историческото единство на украинския народ? Тук различията в истините са като между България и Македония, но умножени по Латинска Америка.
В Западна Украйна живеят католици, на изток – православни. Едни са били под полско и литовско владичество, други – под татарско и руско иго. Крим пък е татарски до 1783 г., после става руски, но през 1954 г. Хрушчов го прехвърля към Украйна за административно улеснение. Да се благодари, че не е жив – днес руснаците биха го убили с камъни.
С две думи, миналото на Украйна е непредсказуемо, бъдещето е много по-лесно. Да,
Минските
споразумения са
мъртви, но нищо
не пречи да
оживеят
Ако Киев се стресне и реши да им даде автономия, възможно е Донецк и Луганск да се върнат обратно в Украйна. Ако продължат да ги обстрелват, нищо чудно руските войски да отхапят още територия. И после още малко.
Ако конфликтът продължи да се раздухва, до края на 2022 г. Русия спокойно може да си прибере я Одеса, я Харков, я и двете. След което, доволна от себе си, ще може да се отдаде на нов упадък.
