Разговор за КМГ с проф. Захари Захариев, председател на Българската национална асоциация „Един пояс, един път” по повод ситуацията около Украйна, излъчи Радио Китай
В. Проф. Захариев, бихте ли коментирали конфликта около Украйна, защо се случи, какво може да се очаква?
О. Този конфликт e „програмиран”, ако мога така да се изразя, от десетилетия и е свързан преди всичко с разпределението на силите на планетата. До голяма степен той отразява от една страна желанието на Русия да върне своите позиции на „велика сила”и да накара западния свят да се съобразява с нейните геополитически и геоикономически интересни. Но от друга страна, този конфликт е свързана и с нежеланието на САЩ да отстъпят от своя роля на единствена сила, която диктува политическото и икономическо поведение на всички страни в съвременния свят, и които се опитват да задържат нестабилната ситуация с т.нар. „еднополярен свят”. Едновременно с това, тук се намесиха и няколко напълно конкретни въпроса, свързани с дългосрочната стратегия на НАТО. Управляващите във Вашингтон си дават сметка за загубата на позиции на САЩ в света и същевременно за своите вътрешни проблеми. Тук трябва веднага да кажем, че вътрешно-политическите проблеми до голяма степен провокират онова, което се развива на международната сцена около Украйна. Важно е да се обърне внимание на факта, че в САЩ се води дълбока дискусия около цялостната стратегия на Вашингтон в динамично променящите се условия във всички насоки в развитието на света през 21 век.
Разделителните линии, както между основните политически партии–Демократическата и Републиканската, а така и сред тях, минават през цялото американско общество. Изключително ниският рейтинг на Байдън – 39%, и големите неуспехи свързани с неговата икономическа политика са ярко доказателство за това.
И не само това – трябва да имаме предвид, че според стратезите на НАТО, това което е нужно на Алианса в момента, е предислоцирането на въоръжените сили със затягането на военнополитическата примка около Русия. Според тях, ситуацията в Украйна под сянката на евентуална руска агресия е причината да разполагат военна техника и сили около руските граници. Но идеята всъщност е тази военна мощ да остане дислоциране там за постоянно.
Така че, в този сложен „пъзел”, украинската криза фактически се явява само формалната, външната страна, отразяваща дълбоките противоречия в геополитическата ситуация днес.
Ето защо, не може да се очаква и скорошно разрешаване на всички онези открити въпроси, които стоят пред САЩ от една страна във вътрешен план, от друга – пред НАТО, и от трета – пред бъдещата архитектура на сигурността в напълно променените условия на съжителство през 21 век.
Бих искал също да обърна внимание и на факта, че целият проблем се изостря изключително много и от обстоятелството, че Русия не може да си „затваря очите” пред това как САЩ и НАТО, единствено в тяхна полза, тълкуват ключови принципи, които са свързани с неделимата и равнозначна тема за сигурността, която е развита като основополагаща позиция в много общоевропейски документи. Тук мота да цитираме два основни документа на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европ. Единият е приетия документ в Истанбул /Турция/ през 1999 г , а другият - последния документ, приет в столицата на Казахстан.
Нещо повече – всичко онова което до голяма степен определя позицията на НАТО и САЩ по отношение на т.нар. „украински конфликт” е също и в противоречие с основополагащият пакт НАТО-Русия, от 1997 г. Но явно това не интересува стратезите на НАТО и Вашингтон, защото те се стремят да запазят съществуващото геополитическо статукво в техен интерес.
В. Скоро членът на Държавния съвет и външен министър на Китай призова всички страни да се въздържат от действия, които засилват напрежението в Украйна и да настояват за цялостно уреждане на конфликта в региона и свързаните с него въпроси, чрез диалог и преговори. Той изрази отново позицията на Китай и по време на 58-то издание на Мюнхенската конференция по сигурността. Какъв е Вашият коментар?
О. Позицията на КНР е дълбоко принципна. Тя не се определя от никакви конюнктурни съображения, включително и от факта, че сме свидетели на безпрецедентно в миналото сближаване не само в интересите, но и в действията и в политиките на Пекин и на Москва. От тази гледна точка, позицията на Китай, както се подчертава и от МВнР на КНР и в изявленията на висши държавни ръководители на страната, се определя от основополагащите принципи, заложени в документите на ООН. Ето защо, Китай обръща основно внимание на съхраняване и отстояване на онова, което е заложено в Минските споразумения и което получи свой официален международен мандат чрез съответното решение на Съвета за сигурност. От друга страна, китайското ръководство си дава сметка, че . онова, което се развива около Украйна, и което е свързано с изтласкването на Русия от европейския континент в посока на изток, до голяма степен е само елемент в безкрайно опасната геополитическа война, подета от Вашингтон. Тя е свързана с усилията не само да се изолира Китай и да се наложи своеобразен „санитарен кордон” около Русия. Но желанието е този „кордон” да се доразвие в посока към КНР, вече на територията на азиатския континент.
Едновременно с това трябва да обърнем внимание и върху факта, че битката, която се води днес по повод Украйна е свързана преди всичко с бъдещето на Европа – а това се отчита според мен и от Пекин.
Щатите не искат в никакъв случай да бъдат изтласкани от Европа и тя да продължи своята еманципация и себеутвръждаване на базата на собствените си позиции и интереси. С други думи, САШ имат интерес Европа да остане „васална” част от „Pax Americana”, като това ще им позволи да прехвърлят цялото си внимание и сили на Изток. Това означава ескалираща, взривоопасна политика на ограничаване на Китай. Това всъщност се отчита и от много действащи анализатори и политици и в САЩ. По този начин всъщност се провежда геополитически курс, който дори от гледна точка на стратегическите интереси на Вашингтон, е дълбоко нерационален. Защото той създава невероятно силен нов център, нов полюс в международната политика по оста Москва- Пекин. Трябва да обърнем внимание тук и на документа, който беше приет от руския президент Путин и от Си Дзинпин по време на посещението на руския президент в Китай за откриването на Олимпийските игри.
Не случайно в този документ се обръща особено внимание и върху необходимостта от укрепване на сътрудничеството по линия на Шанхайската организация за сътрудничество, на БРИКС, на тристранния формат Русия-Китай-Индия и на други международни структури.
В. Проф. Захариев, кажете моля и няколко думи за българската позиция и реакция по този конфликт и какви мерки според Вас следва да бъдат предприети при различни ситуации с развитието на кризата?
О. Бих казал, че към момента, линията, която се следва от сегашното правителство и която получава своя официален мандат чрез Президента на нашата страна, показва, че основната цел е диалога. Българската страна е съвсем наясно, че нито САЩ, нито пък още по-малко Русия, имат интерес и биха тръгнали към една ескалираща конфронтация, водеща до открит военен конфликт между Русия и САЩ, което от своя страна автоматично води и между НАТО и Русия. Ето защо на практика, България много правилно се обявява, от една страна за мирния диалог и заявява, че „...това, от което ние се нуждаем днес е преди всичко идеята да се създаде една по-трайна европейска архитектура на сигурност”.
От друга, като страна-член на НАТО, България не може да остане настрана от някои обвързващи я решения на Алианса. Имам предвид най-вече предислоцирането на въоръжените сили на НАТО в посока на Изток и търси един, бих казал, компромисен вариант, който доби изражение в плановете за сътрудничество при създаването на т.нар „военна бригада” която ще бъде под българско командване, ще действа на територията на нашата страна, но която ще може да интегрира в своите рамки действия, породени от налагащите се обстоятелства и военни специалисти от други страни-членки на Атлантическия алианс. Това е един компромис, в търсенето на добро, мирно и незасягащо националните интереси на самата България решение, като същевременно се избягват упреците за противостоене на общите и задължаващи решения на евроатлантическия съюз.
До голяма степен нашата позиция ще бъде свързана и с последващите колективни решения в рамките на този блок. както показа и последната сесия на военните министри от Пакта. Но това, което България би трябвало да направи от името на своя Президент и най-вече от името на правителството, е да покаже, че ние сме както за диалог в рамките на НАТО, така и за диалог с Русия, а и с всяка друга страна. И този диалог трябва да се води не от позицията на „големите” и „силните”, и на „малките” и „слабите” държави, и не бива в никакъв случай да бъде под знака на отстояваното от Вашингтон виждане, че светът трябва да продължи да съществува и в условията на 21 век, чрез уговорени и отстоявани сфери на влияние в геополитически и в геоикономически план.
Това противоречи не само на принципите на ООН, но и ни връща към далечното и изключително опасно минало, което тласна светът към две световни вой.и
