Можем да привлечем солидни инвестиции, ако България се включи в производството на микрочипове
- Г-жо Майдел, взехте участие в Мюнхенската конференция по сигурността, където бяха световните лидери, но не и лидери от Русия. Как разчитате руското отсъствие на фона на кризата в Украйна?
- Притеснително е, защото всеки, който може да отговори на исканията на Русия, беше на Мюнхенската конференция. Aко Путин искаше преговори и реално да постигне нещо от заявеното от него, мястото му беше в Мюнхен. Очевидно той не цели това, което твърди – гаранции за сигурността на Русия и Украйна да не става част от НАТО. Оттук идва и нарастващото притеснение в демократичния свят – Путин очевидно не желае преговори, а нещо друго.
На много от срещите си в Мюнхен споделих, че ако искаме да разберем какво желае Русия, трябва да си пуснем отново неговото изказване на същата конференция през 2007 г. Знакова реч, в която той открито се противопостави на зададения от САЩ световен ред след студената война. Путин тогава заяви, че либерален свят, доминиран от САЩ, не е от интерес и стойност за Русия. Не мисля, че това се е променило.
- Друга голяма криза за Европа е тази с доставките на микрочипове. Какъв е изходът от нея?
- Първо трябва да си дадем ясна представа какъв е проблемът с микрочиповете. Те са в основата на всяка електроника, която използваме. Неслучайно те са третата най-търгувана стока в света след нефта и атомобилите. Обаче Европа е джудже в производството на високотехнологични микрочипове,
произвеждайки под 10% от чиповете в света,
и разчита на внос от Азия. Това е проблем, защото при здравно или природно бедствие, политическо напрежение изведнъж доставките може да намалеят или прекъснат. Това ще бъде пагубно за европейската икономика. Затова приветствам предложения от Европейската комисия регламент, с който да засилим научните разработки и производството на микрочипове в Европа. Силно се надявам българското правителство да не пропусне да се включи в инициативата, защото можем да привлечем солидни инвестиции.
- От какви промени има нужда дигиталното законодателство на ЕС?
- Европа има нужда от две неща в дигиталната икономика. Първо, да стимулира създаването и развитието на нови технологии и компании в своите държави. Трябва
да подпомогнем създаването на европейски технологични гиганти,
ако искаме Европа да е на икономическата карта след 20 г. Второ, трябва ние да зададем световните стандарти за развитие на технологии на бъдещето като изкуствен интелект според нашите разбирания за етика и отговорност. Това са и основните ми цели като докладчик в Европарламента за първата в света всеобхватна законодателна рамка за изкуствен интелект.
- Има ли България място в дигиталното бъдеще на Европа и откъде може да вземем пример за това?
- Наскоро отправих публичен призив към правителството да вземе пример от Литва, която почти договори с Тайван инвестиционен план за 200 милиона долара за започването на производство на най-добрите микрочипове.
България има възможности да е на тази карта. Но това е свързано с привличането на финансиране и умното му насочване. И тук въпросът е имаме ли финансиране по Плана за възстановяване? Отговорът е “не” и не е ясно кога ще имаме. Имаме ли финансиране по оперативните програми? Отговорът е “не” и това се случва за пръв път от 2009 г.
Имаме ли входирани проекти към Фонда за модернизация на ЕС? И тук отговорът е “не”. След няколко години ще видим истинските резултати от тези пропуснати от кабинета шансове. Всички държави в Европа ще са започнали технологичното и икономическото си обновление, само България ще се занимава с това как да облага повече IT сектора, за да си напълни бюджета.
Ева Майдел е родена през 1986 г. в София. Бакалавър по международни отношения в университета “Джон Кабот” в Рим. Специализира в Харвардския и Оксфордския университет. От 2014 г. е евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ. Член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект. Заместник в комисията по икономически и парични въпроси.
