Топлината бе най-търсеното нещо по време на зимната олимпиада в Пекин. На ръба на пустинята всичко бе наистина екстремно. Един ден нямаше, без температурата да се чувства по-висока от минус 30 градуса.
Някой ще каже, че все пак е зимна олимпиада. Да, но толкова зверска по отношение на времето никога не е било. Да се съкращават състезания заради опасност от замръзване, не се е случвало в историята.
На този фон българското представяне донесе малко топлина. Деветото място на Алберт Попов си е световно постижение, колкото и да се опитваш да го омаловажиш. Като имаш предвид колко слаломисти има в световната ранглиста.
Нашите се бореха докрай въпреки всичко. Нелоялна конкуренция. Натурализирани състезатели.
Ако приемем, че представянето ни е незадоволително, то значи ръководителите на спорта във Великобритания трябва да са се самоубили пред двореца на кралицата.
Защото само от тамошното тото са взели 26 милиона лири от началото на годината за олимпиадата. И накрая - два медала в кърлинга, спорт, който си е създаден от тях и е включен в програмата на олимпиадите единствено заради тях.
И сега внимателно да погледнем любимата на един куп спортни ръководители у нас Русия. Похвалиха се, че са спечелили рекордно количество медали. Количество! Не и качество.
Поглеждаш класирането, махаш три титли на Болшунов, една на женската щафета в ски бягането, една висяща от отборното по фигурно пързаляне и какво остава. Нищо! За държава, която се бореше за първите места, когато имаше зоб на воля от държавата. Ако това е пътят за правене на спорт, да го следват. Ние искаме да сме нормална държава.
Зимните
спортове
са скъпи
И то много. И това положение няма да се промени. Въпреки това се борим с бюджети, стотици пъти по-големи от нашите. Може би само едната шейна за бобслей на германците струва колкото нов автомобил. Защото започва от 30 000 и достига дори 60 000 долара, в зависимост от кой ти я разработва. При немците това е “Мерцедес” от Формула 1, а американците работят с BMW. Добави към това 250 долара за каска, 95 долара за едно спускане по улея на което и да е място в света и около 10 000 долара за плазове и хоп,
получава се
бюджетът на
родна федерация
в зимните спортове.
Е, някои може и да не са съгласни и вече започнаха да анализират с негативен знак. Друго си е да седиш на топло в кабинета си и да ръсиш мозък. Като да описваш колко добре са се представили руснаците или пък как КНДР е взел медал. Въпреки че КНДР не участва. Но ти си с титлата я специалист, я професор. И живееш някъде във времето на социализъма, както говореше идола ти Тодор Живков.
Малка Словения била взела много медали. Малка, ама трябва да направиш усилието да бръкнеш в интернет и да видиш, че имат 50 курорта с 272 километра писти и 196 лифта, като се строят още 5. Как звучи, а? У нас няма забит един пирон в инфраструктура за зимни спортове през последните 10 години, ако не се брои ремонтът на ледения дворец в София. И се пречи на всяко съоръжение в планината. В малка Словения явно са по-тъпи и неразвити от нас, че да продължават да работят. Там имат и Планица, най-доброто съоръжение в Европа за скокове. И 12 специализирани спортни училища само в зимните спортове.
Реално
Владимир
Зографски
е двукратен
олимпийски
шампион
от всичките олимпиади, на които е участвал. Защото е най-добър сред тези, в чиито държави няма шанца. Павел Ангелов също. Дори Грузия още от времето на СССР има улей поне за тренировки при шейните и бобслея. Иначе, ако се погледне класирането от топлата стая, ти идва да ги обявиш за туристи.
Твърдите глави обаче реват, че ни липсват специалисти, а нашите жънели успехи в чужбина. Хубава теза, но чиста лъжа. В Пекин единствено Венци Илиев бе с Молдова. В биатлона всеки търси скандинавци за бягането, немци и руснаци за стрелбата. Защото това е рецептата. Съвсем друг е въпросът откъде да дойдат тези специалисти, след като в последните години НСА произвежда повече кинезитерапевти, отколкото треньори. И случайно някой да е чул водещ световен специалисти по който и да е спорт да е провел лагер на студентите през последните години?
От социализма
всичко бе лесно
Вземаш това, което ти дават другарите от Москва, и си траеш. Ако решиш да биеш с тях, те плясват по ръцете. Понякога силно, като на олимпиадата в Сеул. Понякога просто те уволняват, като Васил Методиев-Шпайдела, когато дръзна да бие “Динамо” (Киев). Държавна политика бил спортът, но държавата бе един човек. И някои още вярват, че борим загниващия капитализъм.
Биатлонистите били се представили слабо. А някой спомня ли си
как един от тях
пропадна на
полигона
на Белмекен
преди по-малко от 2 години. Къде могат да тренират и те в България? Никъде. Условията са под всякаква критика. Забравени са всички родни центрове.
На този фон представянето ни в Пекин дори е по-добро от очакваното. И с огромни надежди за следващата олимпиада. Защото в Китай бяхме с доста млад отбор, който може да издържи още два цикъла с малки изключения.
А както казва Влади Зографски - дори и три. Ако някой “специалист” все пак обърне внимание на зимните спортове. Не че в летните сме по-добре, ама все пак три титли в Токио са наши.
