Максималният осигурителен доход трябва да се премахне, а не да спорим дали да го вдигнем с 400 лв., казва икономическият съветник на КТ “Подкрепа”
Още акценти от интервюто:
Намаленият на 9% ДДС за ресторантьорите не отива в потребителя, не трябваше да се запазва този порочен модел
Цените за клиентите не бяха намалени - явно има картел и КЗК трябваше да се намеси
Безплатните градини, вдигане на майчинството и на обезщетението за безработни са чакани с години стъпки
Има нужда от нова лява партия, но публичният образ на новия проект не дава убедителна заявка, че ще е такъв
При начална заплата от 800 лв. младият човек ще предпочете да мие тоалетни във Великобритания, но не и да е лаборант у нас
- Г-жо Григорова, бюджетите на държавата минаха на първо четене с обичайните препирни и стрели между власт и опозиция. Правителството определи проекта като социален, с грижа за хората. Вие как го виждате?
- Бюджетът не може да се определи като социален, но няма как да се отрече, че има някои много полезни и дълго чакани стъпки.
- Кои са те?
- Увеличаването на минималното и максималното обезщетение за безработица, което от години не отразява принципите, които са заложени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Увеличаването на майчинството през втората година до 710 лв. е също стъпка в правилната посока, както и поемането на таксите за детските градини.
- “Политиката в стил бедни завинаги свърши” - това обеща от парламентарната трибуна финансовият министър. Първият приятелски огън обаче срещу това намерение дойде от “Демократична България”, която ще предложи максималният осигурителен доход да остане замразен на 3000 лв. поне до юли, за да имат време фирмите да реагират. Вашето мнение?
- Предложението бе за изключително скромно увеличаване и не изпълнява условието, залегнало в КСО - таванът на пенсията да е 40% от максималния осигурителен доход. За да изпълним това правило, или максималният доход трябва стане 3750 лв. веднага, или да се намали таванът на пенсията. Очевидно е, че второто е неприемливо.
Максималният осигурителен доход трябва да се премахне, а ние се гърчим как да го увеличим с 400 лв. Той е въведен с правилото да е поне 10 минимални заплати, т.е. 7100 лв. Сега искат да го обвържат със средната заплата. И започваме да спорим колко дявола могат да се съберат на върха на една игла.
- А какви са минусите на бюджета?
- Продължава отстъпката за намалено ДДС на 9% за ресторантите, което не отива в потребителя. Това е абсолютно порочен модел, защото ДДС-то се плаща от клиентите и би трябвало да отива при клиентите, ако се намали. Видяхме, че това не се получи, защото не бе засилен контролът върху формирането на цените. Очевидно има картел между работодатели, за да не се понижат цените. Тук трябваше да има наложен контрол от КЗК, защото е очевидно, че има непазарно поведение.
Основният проблем на страната е тежката енергийна криза. Това трябваше отдавна да бъде прекратено, като се спре износът на ток. Трябва да се спре стремежът за все по-голямо либерализиране на пазара, защото това ни изяжда главата.
Заложените компенсации са такива, че ще бъдат получени от тези, които крещят най-силно. Това не е държавнически подход.
- Как може да се спре износът на ток? Ако Русия ни спре газа - да, премиерът вече заговори за спирането му при такъв сценарий, но иначе как?
- Поставихме темата за енергоносителите като основна при дебатите в тристранката. Докато Европа изгаря - а тя е осъдена да изгори, защото води недалновидна политика в областта на енергетиката и в геополитическите си отношения с Русия, то ние бихме могли да се спасим. Двата ни основни ресурса за производство на електроенергия - въглищата и ядреното ни гориво, не са поскъпнали. Макар и нищожно, съществуват и ВЕИ-тата, които произвеждат ток от вода, слънце и вятър. И бизнесът, и домакинствата в момента биха могли да потребяват ток на много ниски ценови нива. Това може да бъде сторено само като се ограничи износът на електроенергия.
Поставихме този въпрос на тристранката и Василев каза, че в момента се правят някакви промени в Закона за енергетиката, така че да може държавата да изкупува по-големи количества и да продава на регулирани цени на българските потребители. Опасявам се, че това няма да минимизира щетите, които се нанасят сега. В 3-годишната средносрочна програма е записано, че ще продължим усилията за либерализиране. Знаем, че това е дългосрочната стратегия, защото е и стратегията на ЕС. Но когато виждаме, че бизнесът затваря, а хората не могат да си плащат сметките? Че общини ще спират осветлението? Организирахме и протест пред Народното събрание, защото хората в градския транспорт няма да си получат заплатите в София.
Трябва да заявим на ЕС, че не можем да си позволим да следваме тази политика.
- Експерти обаче обясниха, че при сключени договори не можем да спрем да изнасяме ток. Някои държави го маскират с планови ремонти, какъв е начинът?
- Да, това се прави. Преди Нова година новият министър на енергетиката обяви режим на тока в някои села с аргумент, че има аварии. Това е нелогично - при аварии просто няма ток, а не се въвежда режим. Това се случи и преди няколко години, когато спираха тока в малки населени места. Очевидно е, че управляващите се опитват да представят нещата като не толкова драматични, но те са. Вече има затворени бизнеси, сред тях и производители на хляб, където има тежко изкривяване на пазара, защото половината от средствата отиват в търговци и в ДДС. В момента плащаме необосновано висока цена на хляба. Всички тези изкривявания трябва да се вземат предвид и първото нещо, което трябва да се направи, е да се ограничи износът на ток. Дали може? Със сигурност, защото либерализацията не е природна сила, която ние не можем да обуздаем. Това не е естествен процес, а политика и европейско решение, което може да бъде върнато назад. В момента, в който българските фирми имат възможност за купуват ток на регулирани цени от регулирания пазар, по този начин слагаме край и на свободната продажба пред борсата. Виждате как с едни регулаторни по същество мерки фирмите и организациите са изтласкани на свободния пазар. И е много важно да се направи разлика, защото болници, общини и детски градини не са фирми. КТ “Подкрепа” също е юридическо лице и плаща високи сметки. Ваша колежка беше написала как майка ѝ е приета във великотърновска болница и е държана гола на студено, защото болницата пести от ток. Разбираме ли, че се докарахме до ситуация да няма топлина в болница?
Всъщност правителството е поискало да ограничи износа, но ЕК не е разрешила. Тук трябва да се намесят българските евродепутати и комисар. Неолибералната догма не може да се налага, когато предприятия затварят, градският транспорт изнемогва, болници не могат да покриват сметките си за ток. Това, че ние изнемогваме по никакъв начин няма да облекчи ситуацията на другите държави в ЕС.
- Разбира ли правителството, че общините са притиснати и има реална опасност да загасят лампи, а училища, градини и болници са на ръба? Обеща се помощ, но само за изрядни общини, които да се проверят от работна група и АДФИ.
- Това е възмутително. Подкрепям всякакви усилия за спирането на изтичането на публични средства, които безспорно се случват на много места. Това не означава, че трябва да подлагаме под съмнение трудностите, които имат общините в момента. Няма нищо лошо в проверките, но те са по други теми - това не е проблемът с тока. Животът не може да спре, докато тече проверката на АДФИ, защото хората през това време трябва да се лекуват и да водят децата си на училище.
- Думите на финансовия министър Асен Василев за “некадърните работодатели” наляха още повече масло в престрелките между синдикати и бизнес за вдигането на минималната заплата от 650 на 710 лв...
- Това е стандартен спор. Асен Василев не е свикнал с тази риторика на работодателите. Те винаги се оплакват и се жалят, че ще умрат всеки момент от увеличението на минималната заплата. Това се случва всяка година. Той не е свикнал с тази наглост и цинизъм и затова реагира напълно нормално. Каза една очевидна истина, която повтаряме от години, но изречено от нас, се етикира като радикализъм.
Това са пазарни правила - когато не можеш да се справиш в една пазарна икономика, просто си отиваш. Друг е въпросът, че бизнесът е свикнал някой да го издържа, включително с натискането на ръста на заплатите и осигуровките, което определено не е стандартен механизъм в една пазарна икономика. Когато се плащат толкова ниски заплати, когато се укриват осигуровки, това е реверанс от страна на правителството. Държавата има много механизми да поправи дефицитите на пазара на труда. Очевидно българските правителства не искат. Макар българските избиратели да са повече от българските предприемачи, то политическата класа зависи от хората с пари и затова се старае да угажда на тях.
- 710 лв. минимална заплата достатъчна ли е?
- Разбира се, че не. Минимумът, който трябваше да бъде взет по правилата на евродирективата, е 50% от средната работна заплата. Това означава, че в момента тя трябва да е 750 лв. Тези 60 лв. повече показват промяна на политиката, но в новата средносрочна прогноза е записано, че през следващите 2 г. минималната залата ще бъде замразена. Ако настоящите управляващи си мислят, че с еднократното ѝ увеличение правят драстична промяна, то това определено не е така.
- Асен Василев обаче припозна и държавата като лош работодател и обясни, че ще съкрати 30 хил. души в администрацията. Тази цел си поставя всяко ново правителство, но освен пенсионирани служители не виждаме други промени. Има ли чиновници, които трябва да освободят места?
- Опитваме се да изясним на г-н Василев, че в момента, в който се опита да осъществи тази своя мечта и извърши това “тежко престъпление” срещу държавната машина, той няма да може да провежда никакви политики. Малко шеговито казвам престъпление, но това е обезсилване на държавата. Имаме много примери - като БАБХ, която е на границата между останалия свят и ЕС. Тук контролът върху храните трябва да бъде най-засилен, ако искаме да имаме безопасна храна на трапезите си, агенцията обаче е тежко недофинансирана още от реформата, която бе направена през 2011г. С настоящите напъни е пенсиониран единственият лаборант в едно от подразделенията в БАБХ и понеже няма кой да го замени - то е закрито. Финансовият министър трябва да си дава сметка, че с тези ужасно мизерни заплати, които са на долните нива в държавната администрация, няма как да дойде млад човек, който да се издържа и да има достойнство, за да работи и допринася за развитието на обществото. При начална заплата от 700-800 лв. той ще предпочете да мие тоалетни във Великобритания, но не и да е лаборант в България.
- Няма да има пенсионер под линията на бедност, повтаряше правителството от юли. Капанът “бонус” щракна и при най-голямото увеличение на пенсиите хората останаха недоволни. Какво според вас е решението на този сложен казус?
- Това беше много тежка грешка, която бе въведена от ГЕРБ. Последва и втора при актуализацията на бюджета, когато опонентите в Народното събрание започнаха да се надцакват кой ще даде повече. След това дойдоха и непремерените заявления на днешните управляващи, че няма да има пенсионер под линията на бедност. До разочарованието се стигна, защото си обещал много неща, а не можеш да ги изпълниш.
Хората не се интересуват защо това не може да се поправи. Със сигурност няма пенсионер, чиято пенсия сега да е по-ниска. Друг е въпросът как точно е преизчислена. Голяма част от хората възприеха добавката като част от пенсията, а спирането ѝ ще доведе до още по-тежка неудовлетвореност.
- Спирането им от юли е обвързано с нова реформа - според приноса. Това ли е вярното решение?
- Звучи много експертно и справедливо, въпросът е как мерим приноса. Хората, които са работили 40 г., не смятат, че техният принос е толкова, че да получават 370 лв. Нужни са повече усилия, за да има резултат от планираната реформа. Те са свързани с осигурителните приходи. Минималните осигурителни доходи се увеличават само до размера на минималната заплата, а те редуцират възможността на работодателя да крие осигуровки. Какво точно да разпределят управляващите, ако и максималният осигурителен доход се вдигне скромно?
Частните пенсионни фондове са друга голяма въпросителна. Правителството не знае какви пари получават българските граждани от тях, как тогава ще изпълни заявката, че няма да има пенсионер под линията на бедност? Трябва да станат публични данните от частните пенсионни фондове за изплащаните добавки, за да имаме представа какъв е делът им. Стремим се пенсията да е 70% от последния получаван трудов доход, а в момента се вижда, че голяма част от средствата идват от първия стълб.
- Ще влизате ли в политиката, г-жо Григорова? От различни места се чува, че ще сте едно от знаковите лица в новия ляв проект, който бил под благословията на президента.
- Не съм излизала от политиката през последните 12 г. Още по-политически активна съм, откакто работя в КТ “Подкрепа”. Защитата на осигурителните права на хората, пенсиите, доходите, здравеопазването - всичко това е политика.
Дали ще се включа в този проект? Първо, разговори с мен не са водени. Второ, не виждам осъзнато желание. Има крещяща нужда от истинска лява партия, която защитава правата на работниците и правата на най-уязвимите български граждани. Не смятам, че това, което се очертава като ляв проект - поне публичния му образ, ще изпълни смисъла на лявото. Но ако се съберем достатъчно хора с яснота за конкретните стъпки, които трябва да се направят, и за начина на финансиране на едно такова начинание, безспорно това трябва да се направи. И то възможно най-скоро.
ВИЗИТКА
Родена в София
Завършила е Националната търговско-банкова гимназия
Магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство
Икономически съветник на КТ “Подкрепа” и председател на сдружение “Солидарна България”
Автор на изследвания за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия, за последствията от дерегулацията на публичните услуги
