При 50% отказ от конвенционалните цигари смъртните случаи в България ще намалеят с 4 хиляди на година, казва икономистът
- Господин Панчев, от изследването на ЕКИП за ефектите върху обществото от преминаването към алтернативи на конвенционалните цигари, което сте ръководили, се вижда, че тютюнопушенето сред най-младите е намаляло с приблизително 5% за времето между 2014 и 2020 г., докато същото не се отнася за по-високите възрастови групи. Как можем да си обясним това?
- Като промяна в потребителските навици, свързана с това какво е модерно да употребяват по-младите пушещи и непушещи. Не смятам, че причината са някакви специални програми, които са ги разубедили да не пушат, някакви образователни цели, които се преследват и т.н. По-скоро самите потребители в този възрастов диапазон са насочили вниманието си към други неща. Тук става дума за намаляване на пушенето изобщо, а не за пренасочване към други тютюневи изделия. В момента са по-популярни здравословни тенденции в начина на живот, младите изобщо имат други виждания за живота.
- Кои са четирите главни заболявания, чиято първопричина е тютюнопушенето и за чието превъзмогване обществото харчи най-много средства?
- Употребата на тютюневи изделия е в основата най-вече на мозъчните инфаркти, второто са заболявания на органите на кръвообращението, например аневризми, запушвания на кръвоносни съдове. На трето място е ракът на белия дроб и на други дихателни органи и на четвърто – хроничната обструктивна белодробна болест. Това са хората, които често боледуват от бронхопневмония и други последици от увредата на белия дроб.
- А защо използвате три различни сценария за преминаване на пушачите към алтернативи на конвенционалните цигари, с 1%, с 15% и с 50% от пушачите? Защо не разгледате примерно възможността за 100% предпочели други тютюневи изделия или изобщо отказ от тютюн?
- Не го разглеждаме, защото ни се струва нереалистично. Ние разглеждаме само достъпните на българския пазар алтернативи. У нас имаме достатъчно мерки за ограничаване на тютюнопушенето – програми за отказ, забрани за тютюнопушене на работното място, в закрити обществени помещения и т.н. Всички те работят, но не водят до този ефект, който е желан, камо ли пък до 100% отказ от тютюнопушене.
Затова се опитваме да разглеждаме сценарии, които са по-близки до действителността. Първият вариант – с 1%, е базов минимален ефект, който със сигурност е постигнат вече. Ако са 3%, ефектът върху разходите за обществено здраве ще е три пъти колкото този при 1%. Към 2022 г. със сигурност имаме повече от 1% преминали на алтернативни форми за употреба на тютюн и затова вторият сценарий – с 15%, го разглеждаме като постижение, към което можем реалистично да се стремим за следващите 5 до 10 години. Тогава ще имаме много сериозни ефекти върху публичните разходи за здравеопазване.
- Кои са най-големите публични разходи за здравеопазване, които се спестяват при различните сценарии и от какво най-вече идва това спестяване?
- Това са свързаните с удължаване на продължителността на живота разходи и тези, свързани с увеличаване на производителността на труда, защото хората остават по-дълго на пазара на труда. Например разходите, които плаща здравната каса и бюджетът на министерството на здравеопазването за тези четири главни болести.
- Подлежат ли смъртните случаи, свързани с тези четири заболявания, на цифрово изражение и какво би било то?
- Възможно е да имаме намаляване на смъртните случаи. Ако разгледаме най-положителния сценарий – този с 50% промяна на потребителските навици, с над 4 хиляди могат да бъдат намалени смъртните случаи за една година, което е сериозен ефект. А този ефект се свързва с ефекта от увеличената производителност на труда, защото повече хора ще присъстват по-дълго на пазара на труда.
- А какъв е крайният кумулативен ефект от преминаването на пушещите към алтернатива на конвенционалните цигари?
- Годишно загубите, свързани с тютюнопушенето са около 4,4 млрд. лв. Смятаме, че ако 50% от пушачите преминат към алтернатива, ефектът ще бъде спад с 41% на тези 4,4 млрд. лв., или с други думи – 1,8 млрд. лв.
