Даването на информация за актуални цени на едро на стоките е полезно за всички, казва шефът на Софийската стокова борса
- Господин Симов, вицепремиерът Корнелия Нинова постави табло на икономическото министерство, на което хората да следят актуалните цени на едро на някои стоки. Няма ли обаче опасност минувачите да си помислят, че става дума за реални цени? Все пак това са цени на едро, те няма как да са същите и в магазините.
- Тези табла, за поставянето на които поздравявам госпожа Нинова, всъщност си стоят от години там, сега просто са ги сложили така, че да се виждат от минувачите. На тях се изобразяват тържищните цени на стоките от първа необходимост, които се вземат от сайта на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, а не от Софийската стокова борса.
Казвам неслучайно “тържищните”, защото тържищата са местата, на които се търгуват чушки, краставици, домати и всички бързоразвалящи се селскостопански продукти.
Като говорим за хората, малцина имат ясна представа какво е това стокова борса. Ако питате човек на улицата, той си представя, че това е място, на което се продават на едро плодове и зеленчуци. Но не е така – бързоразвалящите се селскостопански стоки се търгуват на тържищата.
Не е борса и това, на което за три секунди някой е станал милионер от сделка с продажба на природен газ. Това е електронна платформа за търговия с природен газ.
Същото е и за тока – нарича се Българска независима енергийна борса, но верни са само думите “българска” и “енергийна”. Тя не е независима, защото е държавна, а “борса” и “държавна” са две несъвместими неща - все едно “дървено желязо”.
Една борса не може да е зависима от държавата или от група фирми. Борсата е членска организация на различни субекти, като никой от тях не може да има доминиращо влияние. Това е всъщност и определението, залегнало в нашия закон.
Но да се върнем на таблото. Това е полезно. Разпространението на информацията за актуалните цени на стоките винаги е полезно и това е основната мисия на всяка борса, както и на всяко тържище, които у нас са към 50-60 на брой – да разпространяват тази информация.
Работа на брокерите е да сключват сделки. Задачата на борсата е да информира кое колко струва. Ние на нашия сайт винаги актуализираме тази информация.
- По-активна ли става борсовата търговия в ситуации като сегашната – има инфлация, цените на горивата и енергоносителите скочиха тройно и четворно?
- Такъв случай като сегашния с енергоносителите никога не се е случвал. “Софийска стокова борса” АД съществува вече 30 години и щях да знам, ако е имало. Но никога нищо у нас не е поскъпвало тройно и четворно като сега. А всъщност енергоносителите и горивата най-много влияят на бизнеса. Те влияят върху всяко производство, независимо за какво става дума: храни, техника, мебели. Това е шокиращо.
От една страна, борсовата търговия в такива случаи става по-активна, защото непрекъснато трябва да се купуват и продават суровини, за да се влагат в производството. Ако някой си беше купил желязо или нещо друго през април м.г., щеше да произведе крайна продукция с по-ниски разходи.
Но от друга страна, всичко това може и да стопира донякъде активността, защото, когато има турбуленции, купувачите имат навика да изчакват падане на цените.
- Вие дълги години мечтаехте на глас токът и природният газ също да се продават на Софийската стокова борса. Ако бяхте успели, сегашният шок с тяхното поскъпване по-малък ли щеше да бъде?
- Със сигурност една борса, която и да е тя, не може да повлияе изцяло на пазара. Пазарът е по-силен. Но хубавото на нашата борса е, че тя е независима от всякакви влияния.
Не бива да казваме “борсови цени” за тока и природния газ, защото това са цени, получени на една платформа за търговия, чийто собственик е държавата. Нещо, което го няма никъде по света. Правителството и министерството винаги могат да наредят на едно държавно предприятие в енергетиката да купи или да продава ток на борсата. На частната независима борса това не е възможно.
Ако бяхме направили самостоятелен кръг за тока на нашата борса, когато се създаваше БЕХ, щеше обаче да е по-различно. Не искам да бъда докрай критичен, не може един или два държавни теца да продават на десетки и стотици частни търговци.
- На кой от всички кръгове на вашата борса: зърно, горива, метали или хранителни суровини, имаше най-големи турбуленции през 2021 г.?
- Най-активният сегмент при нас са индустриалните стоки – металите и горивата. Такава е нагласата на търговците и потребителите. Зърнената търговия беше много активна, но не и през последната година, макар че имаше години, в които около 5% от зърното у нас минаваха оттук.
- Да, но какво стана със слънчогледа миналата година, че олиото поскъпна двойно? Литър слънчогледово олио струваше преди година 2 лева, сега е 4 лева в магазините.
- Това поскъпване на олиото в никакъв случай не може да се обясни с движението на котировките на слънчогледа нито у нас, нито в чужбина.
По принцип най-меродавната в света борса за тази стока е тази в Ротердам, а там в началото на годината суровото слънчогледово олио се търгуваше за 1340 долара за тон, а в края на 2021-а – за 1490 долара. Разликата е само 11%, но не е двойна.
Маслодайният слънчоглед с незабавна доставка в нашия регион почти не е променял цената си. В Украйна, която е най-големият производител на слънчоглед в света, няма промяна. В Русия има 14% поскъпване, но тя не изнася слънчоглед. Във Франция, която е голям износител, поскъпването е само 7% за цялата година, независимо че в течение на тези 12 месеца има движения нагоре и надолу.
Виждате, че колкото е поскъпнал маслодайният слънчоглед извън България, горе-долу с толкова е поскъпнало и олиото.
Тоест налага се изводът, че у нас това двойно нарастване на цената се дължи изцяло на наши, вътрешни причини. Производството на олио е много нерентабилно. Независимо че това са частни заводи, очевидно не работят както трябва.
- Строителите обаче също се оплакват, че основни материали за тях като арматурното желязо например също поскъпнаха много за кратък период от време м.г. Говори се за около 40%.
- При тези суровини обаче ситуацията е съвсем друга. Поскъпването на металите е световно явление и няма как да не стигне и до нашия пазар и да не го засегне. Скачането на тези котировки се дължи на икономическото възстановяване след пандемията, което вдигна с бързи темпове потреблението, а производството не може да го догони
- Хлябът също поскъпва. Разбирам, че влияние сигурно оказват токът и газът, но пшеницата вероятно също е поскъпнала.
- Години наред бяхме свикнали ножицата между потреблението и производството на пшеница в световен мащаб като количество да е много голяма. През последните години обаче тя взе да намалява, а през 2021 г. този процес се засили още повече и тази ножица е вече много тънка.
Няма да се изненадам, ако скоро търсенето на пшеница по света надвиши възможностите да се произвежда, от което, естествено, цената ѝ ще нарасне, и то с много.
Затова отделните зърнопроизводителни райони като САЩ, Аржентина и Австралия се стремят да увеличават количествата засети площи. За да добиете представа, ще ви кажа, че според Световния съвет по зърното в предходния сезон световното производство е било 730 млн. тона, а предстоящата реколта се очаква да бъде 776 млн.
По принцип за пшеницата трябва да гледаме търговията в Черноморския регион, която влияе върху тази у нас. Но ако погледнем дори котировките в САЩ, Франция и Германия за м.г., те са горе-долу равни като движение на тези в нашия регион. В САЩ например хлебната пшеница поскъпна със 17% за цялата 2021 г., във Франция и в Германия – съответно с 15 и с 14%.
В Украйна поскъпването е със 17%, в Русия – с 13%, а в България – с 11%. Разликите в движението зависят от това какъв е сезонът. През лятото, когато излиза новата реколта, цените падат, но само в северното полукълбо. В южното това се случва през пролетта, когато там излиза новата реколта.
- Има обаче зърнени култури, които оказват влияние и върху други производства, например царевицата, от която зависи цената на пилешкото. С нея какво е станало през 2021 г.?
- Основният неин производител са САЩ. Тя наистина е основната фуражна култура в света. Но, за съжаление, в последните години биокомпонентата в бензина и дизела се увеличава, а тя е основно от царевица, от нея се прави етанолът. Мисля, че в световен мащаб около 30% от царевицата отиват вече за биогорива, а не за фураж.
При котировките на царевицата няма големи изненади. Най-голямо е нарастването им в САЩ – със 16% за една година. В Украйна и Франция е съответно с 6 и с 9%.
- А самите автомобилни горива? Тази сутрин заредих с бензин А100 и вече струва 2,92 лв. литърът, докъде ще стигне това?
- Виждате ли? А преди десетина години ме питахте няма ли опасност бензинът да мине 2 лева за литър. Ето че дойде време да стигне 3 лева и със сигурност ще ги стигне. Не искам да мисля какво ще ме питате занапред.
На Софийската стокова борса наблюдаваме една кошница от около 15-16 сорта суров петрол. Ако сравним техните цени с цените на бензин А95 и на дизела, с който се търгува на нашата борса, ще видим, че макар трендът да е еднакъв, процентите доста се различават.
Нарастването на цените на суровия петрол е около 80% от началото на 2021 г. до края ѝ, докато движението на самите горива е доста по-скромно – 36% за бензина и 39% за дизела.
Това е нормално - не може, когато суровината поскъпва с един процент, готовата продукция да поскъпне със същия. Защото има и други фактори, все пак цената на работната ръка не се е качила също с 80%, цената на машините, с които се произвеждат – също.
- А кой купува и съответно – кой продава бензин и дизел през Софийската стокова борса?
- Продавачи са големите компании за горива. Купувачите са малки търговци на горива, които ги продават на бензиностанции. Те не могат понякога да купуват директно от “Лукойл България”, защото тя си има правила за дистрибуцията. Голямата маса купувачи при нас обаче са институционални – държавни ведомства и частни фирми. Те купуват от борсата горивата, но техните превозни средства после плащат на бензиностанциите с карти. Същото правят и някои предприятия за градски транспорт.
CV
Роден е през 1958 г. в София
Завършва УНСС със специалност статистика
В края на 1990 г. участва в създаването на първата в България стокова борса - Софийската стокова борса
Бил е изпълнителен директор и председател на борда на СИБанк
Между 2011 и 2021 г. е член на борда и изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка
Председател е на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на “Софийска стокова борса” АД
