Червената линия на Радев българите да влязат в конституцията на РСМ е неизпълнима в момента - няма мнозинство в парламента в Скопие. Кирил Петков търси решение през Брюксел
Гоце Делчев събра Румен Радев и Кирил Петков в Благоевград като знак за единна политика към Северна Македония. Два дни по-късно примирието между президента и премиера по темата за преговорите и вдигане на българското вето за присъединяване към ЕС леееко се пропука.
Действията на правителството със Северна Македония очевидно не намират пълно одобрение у президента и първият изстрел във втората престрелка по темата даде в неделя Слави Василев. На политолога, който е и автор в “24 часа”, се гледа като на човек, който споделя позиции на Румен Радев. Вероятно заради краткото време, в което Василев бе част от първия екип на президента.
“Имам информация, че Кирил Петков възнамерява да вдигне българското вето за Република Северна Македония, преди пакетът 4+1 да бъде напълно реализиран. Той по-скоро
иска да прескочи проблема, а не да го реши
Никой български министър-председател не си е позволявал да прескочи Северна Македония”, каза той пред “Алтернативата” по TV 1.
Слави Василев е син на бизнесмена Васил Василев - шеф на общобългарския комитет “Васил Левски” и един от основните участници в инициативния комитет, издигнал Радев за втория му мандат като държавен глава.
В средата на миналата година политологът издаде и книгата “Проваленият парламентаризъм”, в която застъпва тезата за превръщането на България в президентска република.
Миналата седмица, когато Радев пак атакува премиера Петков за Северна Македония, Василев отбеляза: “Сезонът на критиката срещу министър-председателя е отворен”.
“Премиерът иска да прескочи проблема със спора със Скопие, вместо да го реши,
възнамерява да вдигне ветото”,
обяви Василев в телевизионното си участие. И това прозвуча като предупреждение срещу подхода на Кирил Петков в преговорите със Северна Македония.
Формално Василев и Радев всъщност са прави. Правителството и премиерът Петков възнамеряват изпълнението на българските условия към Северна Македония да се движи успоредно на преговорите на западната ни съседка за място в Евросъюза.
Като всъщност българското вето за началото на преговорите да бъде вдигнато в момента, в който правата на българите в Северна Македония станат проблем на Брюксел.
Правителството се опитва да вкара правата на малцинствата в базисните изисквания на преговорната рамка на Северна Македония и освен това спазването на двустранния договор да залегне в преговорите, разясни дипломат.
Самият Кирил Петков също загатна тази своя позиция, като обясни в интервю за БНТ, че така или иначе
България ще има 15 години да преговаря
със Северна Македония за изчистване на историческите спорове.
Именно този подход вероятно не се нрави на президента Румен Радев. Негово е условието, известно под името +1, българите да бъдат записани в конституцията на съседната държава като държавотворен народ. Това реално ще даде възможност за квоти за българи във властта. Сегашното македонско правителство не е против това да стане, както обяви в София премиерът Димитър Ковачевски. Ще се случи обаче при отварянето на северномакедонската конституция за промени при влизането в ЕС. Защото в момента депутатите от СДСМ и всички албански партии не достигат, за да бъдат прокарани промени в конституцията, нужни са и поне 10 от тамошното ВМРО. А след години тази конструкция ще е променена и мнозинство е по-вероятно да бъде постигнато.
Паралелно с това най-скрито ниво на подхода на Кирил Петков преговорите, които води българското правителство, текат на още две нива. Най-отгоре са работните групи в областта на икономиката, чията цел е чисто пиарска -
да има положителни новини
за България в РСМ и обратното.
По простата причина, че в момента България е възприемана от повече от половината македонци като основен враг на страната им. Само преди 3 години това беше Русия.
Второто ниво на разговорите всъщност е по пакета 5+1, където основните проблеми са свързани с уточняване на съвместната история, промени в учебниците и съответно дописване на македонската конституция.
Третото ниво са разговорите в Брюксел за преговорната рамка на Скопие. Като при напредък и по трите нива
Петков ще търси от парламента нова резолюция
по темата “Северна Македония”, така че в рамките на тази година да успее да се откаже от ветото.
За Румен Радев обаче този подход е неприемлив, защото за него ще означава отстъпление. Условието за промяна в конституцията, както иска българският президент, бе поставено още през 2019 г. и изрично бе подчертано, че това трябва да се случи преди вдигането на българското вето. Както и промяната в учебниците по история. В плана на премиера реално решаването на тези въпроси се отлага просто защото е невъзможно в момента.
Именно острите реакции на Радев, съчетани с настояванията на северномакедонския президент Стево Пендаровски за македонско малцинство в България, накараха двамата премиери Кирил Петков и Димитър Ковачевски да напомнят, че преговорите се водят от правителствата. И двата кабинета обаче лесно могат да загубят подкрепа, ако бъдат атакувани остро от държавните глави.
Ковачевски: Готвим решение за ветото
Досега говореха пропагандистите, обясни той в интервю
Двете правителства - на България и на Северна Македония, готвят вдигане на ветото, съобщи в интервю за белгийския в. “Либр” премиерът на РСМ Димитър Ковачевски.
“Министерствата на външните работи са натоварени с работата по политическите въпроси, проектодокументите се подготвят в момента. Веднага щом имаме осезаеми резултати, одобрени и от двете страни, документът ще бъде обявен и в двете страни чрез предвидените в закона процедури. Това решение трябва да доведе до вдигане на ветото и да послужи като основа за доброто сътрудничество между двете страни”, подчерта той.
В интервюто Ковачевски заявява, че процесът на започване на присъединителни преговори с ЕС е бил твърде дълъг и затова всички усилия са насочени към ускоряване на разговорите с България. А началото на преговорите за присъединяване на РСМ ще даде тласък и на други страни от региона.
Според Ковачевски преди разговорите между Скопие и София са били водени от пропагандисти, докато в момента се генерира позитивна енергия.
“Ние проведохме плодотворна дискусия и достигнахме до заключението, че трябва да бъде възстановено доверието между двете правителства, обществата и гражданите. В миналото дебатът беше воден от пропагандисти, което имаше негативно отражение върху медиите и възприемането на ситуацията сред гражданите на страните”, каза премиерът на Северна Македония.
