Помагам на Татяна -
у нас има талантливи
хора, които се борят,
значи наистина искат да
постигнат мечтите си
Най-голямата ми
мечта е да запиша
песен с Лили Иванова
Рапърът Явор Янакиев, когото публиката познава като 100 Кила, получи отличие на 19-ата церемония “Достойните българи”. Призът му бе връчен, защото помага на едно българско момиче да осъществи мечтата си да учи в космическата академия на НАСА и да стане първата българска жена космонавт. Самият той преди няколко години реши да се върне в училище, за да завърши средното си образование. Навремето не успял да вземе диплома, защото се наложило да започне работа още на 13-годишна възраст.
От около 20 години 100 Кила е едно от най-популярните имена на българската музикална сцена. А в професионалната си биография има записан дует със световна знаменитост - американската хип-хоп звезда Рик Рос.
- Г-н Янакиев, помагате на 19-годишната Татяна Иванова да учи в космическата академия на НАСА в САЩ. Как разбрахте за тази нейна мечта и как се стигна до нейната реализация?
- Помагам ѝ да стане първата българска жена космонавт. Целта е да учи в специален курс, в който трябва да бъде приета, и след това има степени на обучение. Нужни са огромни знания по математика, физика, астрономия и т.н. Тя покрива всички фактори, включително физическите.
България винаги е имала постижения в много сфери - математика, литература, спорт, музика... Трябва ни и жена космонавт. Може да сме малка и бедна държава, но имаме много умни и талантливи хора, които трябва да бъдат подбутнати, за да достигнат целите си.
За Татяна научих от моята жена, която е много бдителен гражданин. Един ден се прибра и
ми каза, че в Добрич има
много специално момиче
Отказана ѝ е помощ да учи в НАСА. Реших, че мога да ѝ помогна чрез моята фондация “100 слънца”, която създадох след като спечелих тв формата “Звездни стажанти”. Свързах се с майката на Танчето и ѝ предложих да пием чай. Знаех, че по телефона ще е доста шокиращо 100 Кила да ѝ звънне и да ѝ обяснява как ще направи всичко възможно, за да помогне на дъщеря ѝ. На срещата обясних, че искам да поема всички разходи, свързани с обучението ѝ. Малко след това се запознах и с Танчето, и с цялото ѝ семейство. Така тръгна нашето пътешествие преди около три години.
Единственият проблем е, че все още не съм получил парите, които спечелих от тв формата и възнамерявах да вложа във фондацията, за да помагам. И в тази кауза вкарвам лични средства.
- Какво финансирате вие?
- Абсолютно всичко, включително пътни и лични разноски, въпреки че ще е на пълен пансион, ще има нужда и от лични средства.
- Защо подкрепихте точно такава кауза, а не някой, който има нужда от трансплантация например?
- Бих подкрепил и такъв човек, но министърът на здравеопазването трябва да се грижи за нашето здраве. Засипан съм с молби да помагам на толкова много хора, но реално много от случаите са непосилни за мен. Все пак съм обикновен човек и не мога да обгърна всички. Ето сега, и настоящият, и предишният министър на здравеопазването се опитаха да изкарат заведенията, че са виновни за слабата ваксинация на народа. Това е бягане от отговорност.
- А вие самият ваксиниран ли сте?
- Да.
- Какво ще кажете на хората, които не искат да се ваксинират?
- Стана така, че сега съм в ситуация, в която съжалявам, че се ваксинирах. Бях излъган от нашите управляващи, които се показват по телевизията по 24 часа 7 дни в седмицата. В тази огромна лъжа участваха тв водещи и управници от всякакъв ранг, всички те обясняваха: “Ваксинирай се, Яворе, за да може да работиш!”. Ваксинирах се и не мога да работя. Чувствам се излъган, защото не ми дават възможност да работя спокойно.
И какво се оказа, помагам на хора да летят в Космоса, а личните ми доходи са сведени до минимум, дотам,
че си гледам сметката за
тока и си викам: “Въй, въй!”
- Как въобще оцеляват в момента българските изпълнители?
- На мускули. Аз съм млад изпълнител, ще се оправя някак си. Но помислете за по-възрастните, които не могат да бъдат толкова гъвкави, а имат и придружаващи болести. Не могат дори хапчетата да си купят. В момента държавата се намира в такова състояние, че ръцете ни са вързани от чуждите компании. Независимо на колко високи постове са политиците, те са никои, защото не могат да кажат на този, дето ни продава тока, да намали цените. Те са държавни служители, които нямат никаква власт в собствената ни държава.
- Търсите ли алтернативни начини за препитание?
- Аз лично се опитвам да развивам платформа, в която да продавам музиката си срещу месечен абонамент. Плащате си пет евро и получавате всички нови песни на 100 Кила. Обръщам се към всички мои фенове - моля ви, абонирайте се и ми помогнете, за да мога и аз да вадя моята музика, която да стига до вас.
Опитвам се да направя и заведение за здравословна храна. Това е един от основните проблеми на обществото ни, че се храним с адски кофти храна. Искам да попитам отново министъра на здравеопазването: “Окей ли е да ни пазиш от коронавирус, а в същия момент хранителните магазини да преливат от болестта диабет, от болестта рак?! Може ли да поемаме толкова много захар на ден?”. Това е едно огромно лицемерие. Като влезете в хранителните магазини,
всички сладки неща са на
ниските рафтове, пред
очите на децата, които
стават зависими от захарта
от съвсем ранна възраст. Родителят влиза в магазина с детето си и то започва да иска. Колкото и да се дърпаш, все един път ще вземеш.
- Каква трябва да е една кауза, за да ви впечатли и да искате да помогнете?
- Впечатляват ме хора, които сами се борят, свършили са голяма част от работата и им трябва само някой да ги побутне. Това означава, че този човек наистина иска да постигне мечтите си.
- Каква беше вашата мотивация да се върнете в училище и да завършите образованието си?
- Съвсем лична. Исках, когато един ден Господ ме дари с деца и аз седя в тяхната стая и им казвам: “Защо не учиш, какви са тези оценки?”, да не ме погледнат с детските си очички и да ми кажат: “А ти защо не си учил?”. Казах си, че ще бъда цербер по отношение на училището и ще ги натискам да залягат над уроците.
- Кога завършихте?
- С възможно най-гадния випуск 2020, защото нямахме абитуриентски бал.
- Ходехте ли редовно на училище?
- Явявах се на изпитите заради работата ми нощем, нямаше как да бъда на редовно училище сутрин. Затова беше още по-трудно. Трябваше да се подготвям за изпитите с консултации, но не съм ги пропускал. Математиката е много сложна материя и като нямаш формулите, няма начин да решиш задачите. В Четвърта вечерна сменна гимназия работят изключителни професионалисти. Но те са с най-ниските заплати, затова им се налага да ходят да работят на още едно място, разправят се с хора, които не всички са разбрани като мен. Има темерути, които си мислят, че някой насила ги кара да учат.
А всъщност са зависими, защото, като се промени законът и няма да може да се взема книжка без средно образование, мнозина от тези, които си изкарват прехраната с автомобила, ще останат без работа.
Хора, ходете да учите, за да ви е спокойно на душата, че сте пълноправен член на това общество и никой не може да ви съди, че не сте учили и нямате право да гласувате, да шофирате или да давате мнение за каквото и да било.
- Математиката ли беше най-сложният предмет?
- Като точна наука и с липсващите формули, които през годините съм позабравил, тя беше материята, която трябваше най-много да уча. Но преподавателят ми беше много добър. Когато виждаше, че се затруднявам с някоя задача, обръщаше я в пари. Даваше ми конкретни примери от живота - вземаш кредит, трябва да го върнеш за определено време, но се налага пък да купиш нещо... Така веднага стигах до решението на задачата. (Смее се.)
- Празнувахте ли, като взехте дипломата?
- Разбира се, беше голяма гордост както за мен, така и за семейството ми. Това беше поредната мисия, която изкарах докрай. Показах и на себе си, че като имаш желание, всичко може да се постигне.
- Каква беше причината да не завършите училище навремето?
- Майка ми замина да работи в чужбина, когато бях на 13 г., а брат ми на 11 г. Начало на тийнейджърството, тежка възраст. Родителите ни бяха разведени и останахме да живеем сами. След това сменихме и града. Две години бяхме в Търговище. После се върнахме във Варна. Брат ми завърши с пълно отличие икономическия техникум, а аз работех и не можах да завърша.
- Какво сте работили през годините?
- Бях на 13 г., когато започнах да работя. През лятото продавах сладолед на входа на Морската градина. После бях сервитьор и барман в едно арендби заведение, където се запознах с всички рапъри. С мой приятел една година продавахме хидравлични кранове и стендове. След това станах диджей и започнах да работя върху идеята си да се превърна в най-добрия рапър в България, което се осъществи след около 6 години. 6 пъти поред получавах наградата за най-добър рапър.
- В началото имахте имидж на лошо момче, сега е точно обратното, какво се случи?
- За всичко е виновна жена ми, тя ме префасонира. Срещнах човека, който ме допълва, исках да ѝ създавам най-малко грижи, да си живеем в симбиоза и да сме щастливи заедно. Освен това искам да съм колкото се може по-дълго здрав, млад и на тази планета Земя.
- От колко време сте заедно?
- Честно казано, нямам спомен, но като я погледна в очите, все едно сме били цял живот заедно.
- Защо в световен мащаб рапърите имат имидж на гангстери?
- Тази музика е протест, но нека бъдем реалисти. Ако си световен рапър, който печели милиони на година, какво лошо момче си? Да не мислиш, че продуцентът ще те остави на улицата с един пищак да се правиш на мъж и утре някой да ти пусне два куршума? Няма такива работи, седиш си в имението, галиш си кончето, галиш си кучето, палиш колата само в двора, щото, ако се блъснеш с това ферари и не можеш да ходиш по концерти, дето са ти платили не знам колко милиона, кой ще пее. Това е имиджова измислица - аз съм лош, аз съм гангстер. Ама не си гангстер, гангстерите знаем кои са, а теб те гледам от главата до петите и не си гангстер. Никой няма да те остави
да се правиш на гангстер,
ако върху твоето име
висят милиони долари
- Много ваши колеги казват, че не бива да се търси от тях отговорност, че влияят лошо на подрастващите с нецензурните си песни, защото родителите са отговорни за възпитанието. И все пак децата се влияят от социални мрежи, популярни личности, изпълнители. Какви послания отправяте вие с песните си, внимавате ли, защото утре ще ви слушат и 5-6-годишни деца?
- Децата обичат текста да бъде по-остър и аз получих страшно голяма популярност от песните, които правех навремето. Но сега, когато ги преправям, имам нужда от родителя. Сега е моментът той да ме подкрепи, да си купи тениската, диска, защото е наясно, че
Явор налива в главата
на детето му готини неща -
да обича държавата,
да надгражда себе си, да следва мечтите си. Другото е опасно - когато се стремиш да спечелиш само младите, започваш да пееш за оръжия, за наркотици, за леки жени, коли. С това, че днес си се стиснал и си купил цигари вместо диск, си предизвикал Килата да направи 5-6 мръсни песни. А след няколко месеца влизаш в детската стая и вътре е цялата Менделеева таблица, очите му на кръв и викаш: “Този рап развали сина ми!”. А като пеем положителни неща, ти какво направи, отиде ли да купиш един диск? Не, ти си купи пак цигари, кафенце, задникът ти е на топло, а нас въшките ни яли. Трябва да има подкрепа. Един диск е 10 лева, не е някаква безбожна сума. Утре ще ме срещнеш на улицата, ще поискаш снимка, ако изкараш диска от чантата, ще се полаская и ще си кажа, че трябва да продължавам да правя готини песни, ето, хората и диска са си купили.
- Как се опитвате да се преборите с безплатното сваляне на музика?
- Има отдел за киберсигурност, защо нищо не прави. Производството на един диск струва 1,80 - 2 лв. Като направиш 5 хил. диска, си дал 10 хил. лв. Отиваш в министерството, плащаш си такса, че ще издадеш албум. Влагаме пари, а отделът за киберсигурност не прави нищо за нас. Единствените средства, които вадя, са от участия. А когато човек спре да ходи по участия, хората си свалят безплатно музиката му, какво става, обречен е на беднотия.
- В такъв случай създавате ли нови песни?
- Подготвил съм албум с 30 песни. Предишният също беше двоен и се казваше “Това, че нямаш, не означава, че не може да бъдеш”. Новият още няма име, мислех да го кръстя “Активен въглен”, нали съм черничък и има 30 песни, съответно аз съм Активен въглен. Ще се появи в началото на лятото. Единият диск е с познати вече хитове и песните, които записах през последните две години. Във втория ще бъдат 15 чисто нови парчета. Ще има и дуетни изпълнения. С Маги Джанаварова сме страхотен тандем, другите ще ги запазя в тайна.
- Има ли някого, с когото много искате да направите дует?
- Най-голямата мечта в музикалния ми живот е да запиша песен с Лили Иванова. Възхищавам ѝ се, обичам я, тя е всичко, което аз бих могъл да искам да бъда в музикалния свят.
- Много от по-възрастните ви колеги или не вземат пенсия, или е минимална. Какво правите вие, за да подсигурите старините си?
- Най-тежкото нещо в България е да си пенсионер. Обръщам се към 20-, 30- и 40-годишните: “Хора, събуждайте се, защото единственото сигурно нещо е, че ще остареем!”. А още по-сигурно е, че ще живеем в нищета. Ние нямаме един щастлив възрастен човек, всички страдат за насъщния. И това е срам,
срам за всички депутати
в нашата държава,
срам за всички европейски депутати. Казват, че сме европейци, а кое е европейското? Да се молиш за едно кисело мляко или да нямаш пари да си купиш лекарства?
Аз се самоосигурявам, разбира се. Плащам си всичко. Внасям си здравните осигуровки, но умирам от страх да не ми се наложи да вляза в болница. Операцията е платена, всички консумативи трябва да си платиш. Приемат те и те слагат на същото лечение, на което е и Гунчо, който не си плаща здравните осигуровки. И ако някой ни нарича европейци от тв екран, от политическата сцена, моля да го попитаме: “Кое точно ни е европейското?”. Какво пътуване сега? Има ковид. Някой задава ли си въпроса колко зависими сме от всички. Ние вече не сме българи бе, хора. Сега войска идва от НАТО. Щели да воюват с Русия. Ало, вие майтап ли си правите?! Каква война между Русия и България? Това е абсурдно. В такъв буламач се намираме, че трябва да се влиза много остро с въпроси към политиците. Гледаме само едно - как им се пускат двойните гуши, как са суперарогантни към българите. Завладяват бизнеси, правят схеми. Всичко, което кръщават като Европа, е София. Но България не е София.
Ние живеем в уникална страна. Аз съм във Варна и след четири часа с колата се намирам на ски писта. Това го няма никъде. Но копаем тук една дупка. Златото ни го купува друга държава и го продава, дървата ни ги купува друга държава и ги продава, тока ни го купува друга държава и т.н. Всичко вече е продадено до кокалите. Но ако искате да направите материал за тези неща, ще стане като с Миролюба Бенатова - отивате да карате такси.
Всички ги е страх, нямаме
нищо общо с Васил Левски,
с Ботев, с Раковски, ние сме страхливци.
- А мързеливи ли сме българите?
- Не, факт е, че българският народ е по целия свят и е там, за да работи, да си гледа семействата в България. Народът ни е страшно умен, рационален, гъвкав. Непрекъснато имаме някакви успехи по света - “Оскар” за анимация, златни медали и т.н.
- Но това се случва навън.
- Да, защото там не искат да ти сложат чатала на врата. Казват: “Ти го заслужаваш и ще ти помогнем!”.
- Защо тук не се получава, това са същите тези българи?
- Да, така е, но тук тръгваш да правиш анимационен филм, казват ти: “Ще ти отпусна парички, ама моята фирма е консултантска и ще трябва да я ползваш”. Нали помните скандала с консултантските фирми - уреждат ти да вземеш 1 млн., ама трябва да им дадеш 800 хиляди.
А като пеем положителни
неща, ти какво направи, отиде
ли да купиш един диск? Не, ти
си купи пак цигари, кафенце,
задникът ти е на топло
За да разбера математиката,
учителят ми даваше примери
- вземаш кредит, трябва да го
върнеш, а и да купиш нещо
