Първите заселници в махалата са от ромски произход
“В малки улички, скрити от слънцето, и там къщите са без стъпала. Вали в бедняшкия квартал, вали в душата ми.”
Това пее големият гръцки бард Йоргос Даларас в емблематичната песен на Микис Теодоракис за един от атинските квартали от началото на миналия век.
Така е изглеждал по същото време и пловдивският “Кючук Париж”. Днес той е най-големият и най-многочислен в Пловдив, като от няколко години изпреварва престижния район “Централен”.
В началото на XX век обаче “Кючук Париж” е бил една малка махала. Тогава южно от гарата
започват да никнат
кирпичени къщурки,
вдигнати от
новодошлите
бежанци
от Македония и Тракия. Улиците носят имената “Охрид”, “Скопие”, “Дойран”, “Лерин”, “Воден”, “Кукуш".
“Неслучайно и първото кварталче се е казвало “Кирпич махала”. Започва да се населява след Илинденско-Преображенското въстание”, разказва шефът на историческия музей в Пловдив д-р Стефан Шивачев.
Нямало е регулация, общината не е имала възможност да продава имоти. Тогава наблизо е имало жп линия, наричана “Ухото”. Именно там влаковете, пристигащи от София, са обръщали и са поемали обратно към столицата.
Откъде идва името Кючук Париж, с което кварталът е известен и до днес, а пловдивчани го наричат просто Кючука?
“Един от първите заселници направил кръчма и я кръстил “Малък Париж”. И тя става прозвище на целия район, но с турската дума “кючук”. Всъщност най-първите заселници са от ромски произход, а сетне започват да идват бежанците от Вардарска и Егейска Македония, а впоследствие и от Одринска Тракия”, допълва Шивачев.
Така във всички официални документи до 1944 г. кварталът носи името “Кючук Париж”.
Но има и още едно обяснение. В най-южната част е била Сачмената фабрика с нейната кула, която е наподобявала Айфеловата.
“Оловото се е качвало високо и по въздушно-капков път е падало във водна баня. Та покрай тази кула местните нарекли квартала “Малкия Париж”, допълва Борислав Инчев, бивш кмет на район “Южен”. Същата легенда е изписана и в групата “Кючука - столица на Пловдив”.
Именно при управлението на Инчев (2015 - 2019) най-големият пловдивски район "Централен"
отстъпи първото
място по брой
жители
на “Южен”. Това стана в резултат на мащабното строителство, което в момента е в апогея си. Жилищата се изкупуват като топъл хляб от новите заселници, прииждащи от Смолянска, Пазарджишка, Хасковска и Кърджалийска област. Кореняците ги наричат “новите пловдивчани”.
Към края на януари цифрите сочат, че в “Южен” са регистрирани по постоянен адрес 83 524 души, а в “Централен” - 81 515. Сам по себе си всеки от пловдивските райони е с население колкото голям български областен град.
Но “Кючук Париж” е единствен, който е с тенденция за разрастване. Това се дължи на неговото местоположение - има излаз на свободни терени към Родопите.
Именно на този факт се дължи и бурното застрояване. Годишно се завършват по неколкостотин жилища и веднага се населяват. А полицията изпитва трудности да установи колко е точният брой на нерегистрираните. По неофициални данни те са между 10 и 15 хиляди души. Ако се прибавят към официалната статистика, “Кючук Париж” ще надмине 100 000.
Блоковете “Оазис 3” и “Оазис 4”
са нарицателни с
пренаселеността си
Те са огромни мастодонти. Всеки от тях е с по 900 апартамента - колкото едно средно село. Местата за паркиране са кът и често се водят войни. Инфраструктура почти няма. Но това не отказва “новите пловдивчани”.
По кални пътища се стига и в съседните квартали “Беломорски” и “Остромила” - естествени продължения на “Кючук Париж”. Освен огромни кооперации там никнат и баровски къщи, а цените са космически.
Картината е силно контрастна и
много напомня
за мексикански
квартал
- до малки стари къщурки се издигат лъскави резиденции.
“Въпрос на възможности. Всеки район се разширява, ако има накъде. “Централен” е притиснат между булевардите “Източен”, “Христо Ботев”, “Марица” и “Копривщица”. А “Южен” има излаз. Старите бежански къщички почти са съборени, тук-таме има още някоя, но и те ще изчезнат, а на техни места ще се вдигнат големи кооперации”, коментира историкът Шивачев.
