"Разчитам, че българското правителство ще се ръководи от прагматичния подход в двустранните отношения", казва посланикът на Руската федерация у нас
- Ваше Превъзходителство, наскоро външното министерство в Москва обяви, че руските предложения за гаранции за сигурност предполагат изтегляне на силите на НАТО от България и Румъния. Тъй като страната ни е член на НАТО от 2004 г., това не е ли вмешателство в нашите вътрешни работи?
- Бих искала веднага да поясня: в нашите предложения не става дума за България или Румъния, а като цяло за архитектурата на европейската сигурност, която сега откровено се пука по шевовете.
САЩ увеличават военното си присъствие непосредствено до руските граници - в страните от Източна Европа на ротационен принцип са разположени американски подразделения с обща численост 8000 души. По линия на НАТО са увеличени мащабите на разполагане на техника и войски близо до Русия. В тях е задействана стратегическа авиация, която осъществява условно изстрелване на ядрени ракети по наши обекти. Изкуствено се нагнетява напрежението в Причерноморието: през 2021 г. са извършени 30 влизания на кораби на НАТО в Черно море с обща продължителност на пребиваването повече от 400 денонощия.
Разглеждаме това като пряка и непосредствена заплаха за националната сигурност, която трябва да бъде премахната от юридически обвързващите споразумения на базата на представените руски проекти. Същността им е в това да осигурят на практика принципа на неделимост на сигурността, залегнал в международните документи, в частност в Хартата за европейската сигурност от 1999 г. и Декларацията на ОССЕ от Астана от 2010 г. Ще напомня в какво е същината на постигнатите договорености: правото на страните да избират начини за обезпечаване на сигурността си с оглед на интересите на другите държави. Дадената формула е одобрена от лидерите на всички страни - участнички в ОССЕ, включително от САЩ и техните европейски съюзници. Искам също да напомня за нормите, залегнали в Основополагащия акт Русия – НАТО от 1997 г. В него в частност се отбелязва, че “изхождайки от принципа за неделимост на сигурността на всички държави от евро-атлантическата общност, Русия и НАТО ще работят съвместно с цел да дадат принос към създаването на обща и всеобхватна сигурност в Европа”.
Направено ли е поне нещо в тази насока? Нищо! И не по наша вина. Ето защо пред Вашингтон и северноатлантическия алианс поставихме по същество лесен въпрос: имате ли намерение да изпълнявате подписаните от вас споразумения, или не? Ако не - то Русия ще бъде принудена да осигурява своята сигурност с помощта на адекватни мерки от военно-технически характер.
- Как си представя Русия, че България трябва да действа в рамките на НАТО като страна - членка на пакта?
- Ние следихме внимателно дискусиите в правителството и Народното събрание на България на 25 и 26 януари, в хода на които бяха сформирани подходите на страната към сегашната криза в сферата на европейската сигурност. Основният приоритет на София, както видяхме, е подкрепянето на усилията за намаляване на напрежението по линията Русия - НАТО и развитие на собствен военен потенциал.
В тази позиция, както ми се струва, е отразено разбирането на българското ръководство, че да ставаш заложник в “чужда игра” с неизбежните рискове за националната си сигурност, е безперспективна работа. Защо казвам “чужда игра”? Защото нито Москва, нито София е заинтересована от ескалация на ситуацията. При това, разбира се, България е суверенна държава и има право да приема такива решения, каквито сметне за нужни.
- Русия обяви, че няма намерение да атакува Украйна, но защо струпва войски по границата?
- Ако приемем вашата логика, тогава следва отначало да зададем друг въпрос: защо НАТО провежда безпрецедентни по своя размах военни учения край руските граници? Ще напомня: през май-юни 2021 г. е проведена серия учения Defender Europe с прехвърлянето от САЩ и Западна Европа на източния фронт на подкрепящи войски с обща численост близо 40 хил. души. Или какво правят в Черно море американски кораби на хиляди мили от местата на тяхното базиране? Такива въпроси нашите партньори не си задават. Вашингтон и неговите европейски съюзници обаче до дъното на душата си са разтревожени от преместването на подразделения на руската армия на територията на Руската федерация. Същите такива учения проведе Русия и през април м.г. и по-рано и това не вълнуваше никого. А сега Западът интерпретира тези учения на нашата собствена територия като заплаха. Това не е нищо друго освен нагнетяване на напрежение, породено от чувството за пълна свобода и усещане за собствено превъзходство. Ние няма да търпим такова отношение.
Руските въоръжени сили се намират на територията на Русия за разлика от американските военни.
- Какво всъщност иска Русия от Украйна и разглежда ли мирно решаване на кризата?
- Може открито да се каже, че на първо място Русия иска прекратяване на военните действия в Донбас от страна на киевските власти. От повече от 2 млн. жители на региона около 700 хиляди са руски граждани. Ние не можем да ги оставим без защита. При това, честно казано, бих поставила вашия въпрос малко по друг начин: какво трябва да прави Украйна в съответствие със своите международни задължения, за да сложи край на вътрешноукраинската криза? Отговорът е лесен: точно да следва Комплекса от мерките по изпълнението на Минските споразумения, одобрен от Съвета за сигурност на ООН.
Киев обаче с откритото нехайство от страна на своите западни куратори последователно саботира реализирането на тези важни договорености. За да бъдат разбрани тамошните настроения, достатъчно е да посочим направеното на 31 януари тази година заявление от секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов: “Изпълняването на Минските споразумения означава унищожаване на страната”.
Знаете ли защо Киев по същество се отказва от постигнатите договорености? Защото основната задача на украинските власти - и те вече не крият това - далеч не е нормализиране на кризата, а продължаване на санкционния натиск върху Руската федерация от страна на САЩ и ЕС “заради ситуацията в Украйна”. Ето такова лукавство. Наред с това позицията на Русия остава неизменна: дългосрочното решаване на вътрешноукраинската криза може да бъде осигурено само по пътя на добросъвестно изпълняване от страна на Киев на Минските споразумения. Няма друг път. И всички здравомислещи хора в действителност добре го разбират.
- Възможно ли е заради кризата в Украйна да спре износът на руски газ към Европа, включително и за България?
- Русия, въпреки трудностите, възниквали в международните отношения на различни исторически етапи, винаги е оставала надежден доставчик и отговорно е изпълнявала задълженията си пред партньорите. Нашата страна вече повече от 45 г. доставя газ в България. За това време, да подчертая, е нямало нито един срив на доставките на руските енергоносители във вашата страна. Нито един! Да напомня, че газовата криза през януари 2009 г. възникна изключително “благодарение” на украинското правителство начело с Юлия Тимошенко. “Газпром” и тогава изпълни всички задължения пред София 100%. След пускането в експлоатация през 2021 г. на новата газопреносна система на България Киев повече няма да срива доставките на руския газ за потребителите в Югоизточна Европа. Украйна няма да може да блокира тръбата за България.
А пък способността на западните колеги да отделят политиката от енергетиката предизвиква сериозни съмнения. Как иначе да си обясним опитите на САЩ по всякакъв начин да попречат на въвеждането в експлоатация на газопровода “Северен поток 2”, който трябва да подсили европейската енергийна сигурност? Това е нахален опит на американците да попречат на диверсификация на енергийни ресурси за европейските потребители.
Или периодично звучащите от Вашингтон призиви към съюзниците в Европа да се откажат от руския тръбопроводен газ в полза на “демократичния” втечнен природен газ от САЩ? Нещо не прилича твърде на толкова лелеяната от американците “честна конкуренция”.
- Цените на газа на европейския пазар рязко се увеличиха. Може ли Русия да помогне за нормализирането им?
- ЕС дълго време последователно се стреми да намали зависимостта от руския газ, което не изглежда съвсем логично с оглед на това, че нашата страна отдавна вече е доказала, че е надежден доставчик на “синьо гориво” в ЕС. С тази цел Европа купува втечнен природен газ, чиито доставки зависят от волатилността на пазара, а също така неоправдано много залага на възобновяемите източници на енергия, чиито екологични предимства предизвикват известни съмнения. Тези действия де факто сериозно подкопават енергийната сигурност на Европа, сегашната ситуация е нагледно потвърждение за това. Ние с уважение се отнасяме към желанието на ЕС да разшири номенклатурата на източниците за доставка, обаче в стремежа към диверсификация не бива да се забравя за степента на надеждност на контрагентите.
Да си спомним например как постъпиха американските доставчици на втечнен природен газ, когато ЕС затъна в енергийна криза миналата година - предсказуемо “се метнаха” към други пазари и започнаха да продават газ там, където за него беше предложена по-добра цена. Междувременно Русия, въпреки санкциите, клеветата и вражеските нападки от страна на отделни страни членки на ЕС, продължи добросъвестно да пълни изпразнените газохранилища в Европа. Конкретно за България “Газпром” през миналата година е увеличил доставките с 44%, в резултат на което текущата цена на газа във вашата страна е примерно 2 пъти по-ниска от средноевропейската. В името на справедливостта нашите партньори не бива да забравят тези факти.
- България има ново правителство. Успяхте ли да се срещнете с премиера Кирил Петков и какво очаквате от новата власт у нас?
- Засега не съм успяла да проведа срещи с ръководството на България от новия политически цикъл. Отнасям се с разбиране към високото натоварване на изпълнителната власт в нелесните условия на поредната вълна на коронавируса и свързаната с нея необходимост от оперативно решаване на социално-икономическите проблеми на населението.
Искам да подчертая, че ние неизменно подкрепяме всестранно развитие на диалога между Русия и България, основан преди всичко на принципа на уважение на интересите на всяка страна. Традиционно спектърът на руско-българското взаимодействие е много широк, това е и енергетиката, и търговско-икономическо взаимодействие, и туризмът, и тесните културно-хуманитарни връзки. По всяко от тези направления нашите страни има какво да предложат една на друга. Разчитам, че действащият Министерски съвет ще се ръководи от прагматичния подход към изграждането на двустранните отношения.
- Последните години бяха много трудни заради пандемията. Имаше ли завръщане на руските туристи в България през 2021 г. и какво може да очакваме през новия сезон?
- Туристическата индустрия, изглежда, най-много от всички останали е пострадала от пандемията. С оглед на важността на този сектор за българската икономика ние разбираме колко силно очакват тук завръщането на руските туристи. Като относителна величина броят на руснаците, посетили България с цел туризъм, през миналата година се е увеличил със 76% в сравнение с неуспешната 2020 г., но абсолютната цифра е едва от порядъка на 100 хил. души, което е 5 пъти по-малко от средните показатели за годините преди кризата. Налице е позитивна тенденция, обаче коронавирусът и свързаните с него ограничения продължават да оказват критично влияние върху интензивността на туристическия обмен. България беше една от най-любимите дестинации за нашите съотечественици, затова се надявам, че тези проблеми имат временен характер и скоро ще бъдат преодолени. От своя страна сме готови да оказваме съдействие за привличане на руски туристи във вашата страна с оглед, разбира се, на общата динамика на нашето по-нататъшно сътрудничество.
- Мина година, откакто сте в България. Какви са вашите впечатления от нашата страна и какво най-много ви харесва?
- За първата година от моя мандат у мен се създаде изключително приятно впечатление от вашата страна. Успях да посетя много градове и региони, да се запозная отблизо с богатата история и традициите на България, да взема участие в редица знакови мероприятия. Навсякъде срещам топло и искрено отношение от страна на българските граждани. Това ме вдъхновява в ежедневната ми работа. Особено впечатление ми прави грижливото отношение към мемориалите и паметните места от периода на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Паметници, посветени на тази страница от летописа на нашите страни, има дори в най-малките населени места и като цяло навсякъде местните жители се стараят да ги поддържат в добро състояние.
