- Геополитически игри и олигархични кръгове са причината за високите цени на тока и газа у нас
- Няма криза, имаме увеличение на БВП, а цените се преекспонират, смята преподавателят в Пловдивския университет
“Да сте чули някога община да фалира? Няма такава, няма и да има!”. Това повтаряше легендарният финансист на пловдивската община Неделчо Дишков, който вече не е между нас. Дори в Жан-Виденовата криза, когато община Пловдив едва намираше пари да плати на учителите, той уверяваше, че фалит няма да има.
На същата позиция сега е и пловдивчанинът Светозар Гледачев - един от най-популярните икономически анализатори.
- Господин Гледачев, много от общините в Пловдивска област и цяла България, налагат рестрикции заради високите сметки за ток. Докъде ще стигнем с непрекъснати ограничения?
- Водещата новина, от която зависят не само цените на тока и газа, е
как ще се
развият кризата
в Украйна и
отношенията
Русия - НАТО
Трябва да е ясно, че случващото се у нас е плод на геополитически игри. През 2020 и 2021 година доставките на газ от Русия към Европа бяха намалени с общо 45-46 процента. Голяма част от електроцентралите в Германия са на газ и съответно това вдигна цената в Западна Европа до космически нива. Като следствие от това дефицитът на синьото гориво доведе до покачване на цената на тока в цяла Европа. Понеже икономиките в ЕС са свързани, този процес се прехвърли и в България.
Но у нас токът поскъпна и по други причини, бих ги нарекъл олигархично-монополистични. Крепостта на нашата енергетика е изцяло превзета от олигархията. Така стигнахме до там цената да е висока за всички юридически лица - фирми, организации, общини. Но това се очакваше още през миналото лято и част от високата инфлация дойде оттам. Логично започнаха да поскъпват и всички стоки за бита, големите предприятия дори спряха работа, ако си спомняте. В такава ситуация рестрикции се налагат за всички. И в Европа е така - там ресторанти не се отопляват, защото не могат да си го позволят.
- Но кметове алармират, че не могат да издържат, и искат помощи. Имат ли основание?
- Общините трябва да се приспособят към новите обстоятелства. Тази ситуация трябва да им е поука и обица на ухото. Защото
има всякакви
енергоспестяващи
технологии -
икономични
лампи, с
фотоклетки,
LED крушки,
соларни панели. Нищо ново под слънцето не се случва. Общините много отдавна трябваше да са готови за тоя шоков удар.
- Но се оказа, че не са.
- Не са по много причини. Ето тук е вината на общините - че не са се подготвили. Първо - фалирала община в България няма. Не очаквам и да има. Те винаги се оплакват и на думи обявяват фалит, а накрая държавата им плаща сметките. Голяма част от тях точно на това разчитат.
Доста от общините имат раздути щатове. В малките администрации особено е пълна шуробаджанащина от политически назначения. Трябва да се намери работа на моя, на твоя човек. Мога да ви цитирам няколко общини с по 4-5 хиляди души население без всякакво производство, където изхранват по 200 души служители. Не говоря за Пловдивска област. Организацията и нагласата им е такава, че още като дойде селският кмет на власт, той иска 2-3 щатни бройки допълнително за негови си хора. В много райони на страната общините са единственият работодател. Накратко - те има откъде да пестят. А че цените на тока са високи - това е факт.
- Ще им помогне ли държавата?
- Практиката сочи, че рано или късно те, както и всички юридически лица и фирми, получават финансиране по системата за компенсации. Дотогава да бъдат така добри да измислят начин как да си свият малко разходите. И да си оптимизират бюджетите. Това трябва да им е урок за следващите години, защото
намаляване на
цената в скоро
време не може
да се очаква
По мои прогнози поне до май.
- Хората обаче коментират, че с тези рестрикции и ограничения се връщаме към кризисни времена от далечното минало.
- Няма такова нещо. Криза няма. Миналата година имаме ръст на икономиката, а тази очакваме 5-6 процента увеличение на БВП, което е рекорд за последните 10-15 години. От 2007-2008 година не сме имали такова нарастване. Колкото и да ви звучи невероятно, има увеличение на заплатите, на социалните плащания, на разходите за пенсионери и други. Темата с кризата се преекспонира и целта е да се свали правителството. В момента корупцията защитава сама себе си и се опитва да вкара страх у хората по много начини.
- Но има малки и средни фирми, които трудно оцеляват заради енергоносителите.
- Ще използвам китайската поговорка. Когато има буря, една част от хората стоят на завет, а другите - строят вятърни мелници. Българската икономика има нужда от преструктуриране отдавна. Сега е моментът бизнесът ни да стане по-малко енергоемък.
Ние сме с
най-висок
разход на
електроенергия в
производството в
целия Европейски
съюз
Тоест харчим най-много ток от всички за единица продукция. От друга страна, нашата икономика е най-нископроизводителна. Почти 18 пъти по-ниска от някои страни. Не може да очакваме скоро промяна.
Високите цени идват от тая сложна геополитическа игра, започната от Русия, която се опитва да извива ръцете на всички, за да се пусне “Северен поток”.
- Твърдите, че България плаща цената за геополитическата игра на Русия?
- Точно така. Но не само България, а целият Европейски съюз плаща. Това е едно изнудване, за да може да се заобиколи Украйна, държавата да бъде фалирана, защото газта е много важен стратегически продукт, който минава през нея. Тоест в момента геополитиката определя всичко, което се случва с цените на тока, газа и енергоносителите. И това не зависи нито от България, нито от правителството, нито от никой друг. Зависи от взаимоотношенията по оста САЩ - Русия. Това е! Проблемът е геостратегически и трябва да изчакаме как ще се разплете той.
- Какъв полезен ход имаме ние като държава?
- Да свием разходите, да се намери система за компенсации на засегнатите и да започнем да си подреждаме държавата.
CV
Светозар Гледачев е роден през 1963 г. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив и икономика в Икономическия университет, тогава ВИИ “Карл Маркс” - София. Докторант е на БАН с квалификация в University of Delaware и Bank of America. Преподава по дисциплината лични финанси във Факултета по информатика и математика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Бил е директор на банка, на два холдинга и на няколко предприятия. Има издадени няколко книги - “Хроники от една държава на кръстопът”, “Не си отивай, щастливецо”, “Добър ден, нещастнико”.
