Време е малките държави да им вдигнат червен картон
В антична Гърция олимпиадите са светъл празник на мира. В наше време e тъкмо обратното – зададе ли се олимпиада, чакайте да пукнат пушки.
Тази седмица светът следи с едното око дали ще пукнат пушките в Украйна, а с другото – дали откриването на зимната олимпиада в Пекин ще е най-величествената и страховита гледка за всички времена, достойна за възходящата световна сила.
На пръв поглед между двете събития няма връзка, само случайно съвпадение. Но пък през 2008 г., тъкмо в чест на откриването на лятната олимпиада в Пекин, се случи друго съвпадение. Тогава Грузия нападна Южна Осетия и позициите на руските миротворци. Руската войска отвърна на удара и прегази половин Грузия. После тръгнаха и санкциите на Вашингтон срещу Москва, които продължиха да ескалират, а сега Байдън обещава “санкции от ада”. Путин пък скромно пусна нещо за “военен и технически отговор”, но не уточни.
Ето и трето
“случайно
съвпадение”
През февруари 2014 г. в Сочи се състоя зимна олимпиада. Точно тогава протестите в Киев преминаха в кървави сблъсъци, президентът Янукович бе принуден да абдикира, а американската дипломатка Виктория Нюланд назначи Яценюк за премиер (fuck the EU). Партията на рускоезичните украинци бе разбита на пух и прах, а едни парчета от Украйна се отцепиха и сега заради тях се очаква новата война.
Тогава Москва се представи добре на олимпийските писти и пързалки, но после ѝ отнеха 13 медала заради допинг. После ѝ върнаха 9 – нямало основания.
Но това не попречи на Международния олимпийски комитет (МОК) да изключи руския комитет (РОК). Затова сега в Пекин руските спортисти ще се състезават индивидуално и от свое име, без правото да развяват руския флаг.
В отговор хокеистите започнаха да се явяват в екипи “СССР”. Дали ще ги използват и в Пекин? Империята отвръща на удара.
Там няма да има официална руска делегация, но напук на санкциите Путин пристига на посещение и ще се срещне със Си Дзинпин, за да заговорничат против САЩ.
С Путин на трибуната руското неучастие ще е някак си невидимо, докато американското отсъствие ще присъства подчертано.
САЩ бойкотираха
пекинската
олимпиада
“дипломатически”
– в знак на протест срещу китайските репресии над уйгурите, погазването на демокрацията в Хонконг и така нататък. Към бойкота се присъединиха англоезичните Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия и… Литва. Подобно на казуса с руснаците спортистите ще участват, но не и държавите.
А ние какво чакаме? Българското правителство пропусна великолепна възможност да направи добро впечатление със символичен бойкот, който не е бойкот. Ами ако президентът Радев неочаквано се появи в лоша компания на пекинските трибуни? Предупреден ли е?
Добродушният олимпийския дух е мъртъв - великите сили го заклаха, а малките държави си отрязаха по парче от софрата. Но великите посочиха как този дух може да бъде възроден – просто малките държави трябва да направят един сговор и да отстранят най-големите.
За целта олимпийските комитети на империите трябва да бъдат закрити, а официалните им делегации да не се канят. Нека спортистите им се състезават, но от свое име - без националните знамена и гербове.
Освен това повече
не трябва да се
допускат
олимпиади на
териториите на
САЩ, Русия и
Китай
Домакини ще бъдат само по-малките и скромните. Те си правят туристическа реклама, докато една велика сила демонстрира могъщество, за да стресне света. И още по-лошото е, че нейният световен опонент не може да не я свали на земята с някаква провокация.
Тъй де, ако олимпиадите са миролюбиви събития, какво общо могат да имат със световните сили и техните глобални игри? Империите винаги се стремят към разширяване на територията си, и то винаги, защитавайки някого. Това е неизлечимо. Защитавайки се, Римската империя завладява света. САЩ пък защитават целия свят от лоши съседи и правителства. Да не остане нито едно племе незащитено.
Именно на този имперски инстинкт за разширение чрез нечия защита България дължи свободата си. Вероятно затова в първата модерна олимпиада в Атина през 1896 г. световната пехливанска сила Турция не е допусната с поне един пехливанин - горко на победените империи!
Като става дума за бойкот, повечето хора се сещат за московската олимпиада от 1980 година. Но истината е, че
бойкотите се
разразиха още от
началото на
студената война
На лятната олимпиада в Монреал през 1956 г. Египет, Иран, Камбоджа и Ливан не участваха в знак на протест срещу Суецката криза.
Нидерландия, Испания и Швейцария бойкотираха заради участието на СССР след Унгарската революция.
Китай пък бойкотира заради участието на Тайван. И всичко това – в една олимпиада!
Оттам нататък не е имало олимпиада без някой да я бойкотира. Но най-успешна за България бе олимпиадата през 1980 г. в Москва, защото тогава се класирахме на трето място с общо 41 олимпийски медала, от които 8 златни. Това бе чутовен подвиг за такава малка държава.
Уви, следващата олимпиада бе в Лос Анджелис и заради братската дружба се наложи да си стоим у дома. Само Румъния предаде лагера, яви се и взе второто място с 53 медала! От тях 20 златни!
Кой знае, може би затова през 1989 г. разстреляха Чаушеску по бързата процедура. Както е известно, през 1980 г. САЩ и съюзниците бойкотираха заради нахлуването на СССР в Афганистан.
След 2 десетилетия САЩ също нахлуха в Афганистан, барабар със същите съюзници. Малка България се изяви и в двете събития, но на различни страни на барикадата. Този маньовър го усвоихме още през Втората световна война – в началото България е на страната на Германия, но в края воюва на страната на СССР.
Какво да се прави,
великите сили ни
лашкат като топка
за тенис по войни
и олимпиади
Крайно време е да се сложи край на това лашкане. Не е ли очевидно, че една световна империя не е в състояние да се състезава в духа на мир, братство и разбирателство? В Древна Гърция спортът е весело и добродушно събитие, в което младежите бягат и се боричкат по без гащи. И обратното – в Рим спортните събития се превръщат в кървави оргии.
Колкото повече гладиатори загинат на арената – толкова по-голяма е славата на империята, императора и неговите жени, деца, метреси и коне.
През 108 г. императорът Траян организира игри, в които участват 10 000 гладиатори и 11 000 диви животни. Кръв се лее в продължение на 130 дни. Простолюдието обядва с месо от жирафи, слонове, лъвове, гепарди. Общо Рим построява 251 амфитеатъра навсякъде в империята си, за да могат колониите да се наслаждават на всички възможни видове убийство – изкормване, рязане на глави, изгаряне, разкъсване от лъвове, разпъване на кръст, побиване на кол и така нататък, и така нататък.
Това е естественото развитие на спорта в ръцете на империите. Време е светът да им покаже червен картон!
