Не съм мислил, че ще стана пожарникар, но след един битов пожар нещо в мен се преобърна, казва отличеният от македонския премиер достоен българин
Не са много българите, които два пъти влизат в класацията на “Достойните българи”. Пожарникарят от Благоевград Давид Гълъбов за втори пъти получава награда в най-честната българска класация, организирана по инициатива на “24 часа” за 19-и път.
През 2017 г. Давид е награден за участието си в екипа български пожарникари, които помагат на населението в Македония след опустошителни наводнения през 2016 г.
В тазгодишното издание на “Достойните българи” Давид Гълъбов взе една от големите награди за спасяването на две новородени бебета при пожар в жилищен блок в Благоевград. Давид стана герой, защото успя да извади децата, без да пострадат от високата температура и силния дим от огъня.
Той получи наградата си от премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски, който бе специален гост на тържеството заедно с българския министър-председател Кирил Петков. Петков пък е първият носител на голямата награда “Достоен българин”, който стана премиер.
“Благодаря за поканата и за честта да дойда и да връча наградата на Давид Гълъбов. Той показа как, когато човек иска да помага, не щади своя живот. Той спаси два човешки живота. Той е достоен българин. Той е толкова достоен и почитан и в Северна Македония. През 2016 г. помагаше на моите съграждани в големите наводнения”, каза Димитър Ковачевски. Той благодари на Давид от свое име и от името на своите съграждани.
“Давам тази награда на всички мои колеги, защото сам пожарникар не може да направи нищо. Ние сме екип. Искам да пожелая на всички българи да бъдат здрави и благословени и да вярват в доброто”, каза смелият пожарникар.
- Г-н Гълъбов, разкажете какво се случи при пожара в Благоевград, от който вие спасихте две малки бебета?
- Получихме сигнал за пожар в апартамент, но като пристигнахме на място, вече ситуацията беше много сложна. Явно температурата беше много голяма, страшно задимяване и трябваше да помогнем на всички хора, което ни забави доста, защото не знаехме във всеки един апартамент колко хора има и къде. Това ни затрудняваше най-много. Но най-опасно беше за децата, които бяха над горящия апартамент.
- Имаше ли и други деца в сградата?
- Да, извадихме общо шест деца, на до 15-16-годишна възраст. Ние дори не знахме колко са малки двете бебета, оказа се, че са на 38 дни. За тях бе най-рисково, понеже са новородени. А температурата беше много висока - по данни на експертите е била около 1000 градуса. Обаче поехме риска.
- Вие сам ли влязохте в апартамента за децата?
- Да, през това време другите колеги влизаха в другите апартаменти.
- Как взехте това решение?
- Аз съм началник-смяна и всеки има задачи, които трябва да изпълни. Аз поех този риск, за да се кача при тях, и ги свалихме надолу - нямаше как да ги свалим по стълбищата, затова ги свалихме с автомеханична стълба.
- Според вас този риск, който сте поели, е професионален дълг или чисто човешка реакция?
- Това е чисто човешка реакция. Но без нужната екипировка и знания няма как да стигнеш дотам. Нещата са съвместни - всеки от нас е родител и знае какво е.
- Вие също ли сте родител?
- Да, моето дете е на 9 години.
- Усещате ли страх, или в тази ситуация не мислите за това?
- Не, в такава ситуация не мислиш за страх. Действително всеки човек изпитва страх, но с течение на времето и покрай работата той се преодолява. И вече не мислиш за това, а как по най-бързия начин можеш да помогнеш на такива хора - дали ще бъдат в пожар, или някое друго бедствие, в което са изпаднали.
- Разкажете някоя друга история от работата ви, която е била много рискова.
- При нас всяка операция е рискова, защото ние отиваме и не знаем точно какво ще заварим - дали ще бъде пожар, наводнение, някой заседнал човек. Трябва по най-бързия начин да прецениш и да направиш точните действия, това е стресиращото и рискованото за нашата професия.
- Има ли някой конкретен случай, който ви се е запаметил в съзнанието?
- Когато отидохме да помагаме в Северна Македония за наводненията през 2016 г., това стана причината за първата ми награда за достоен българин. Там също имаше доста бедстващи хора. Помагахме им, отводнявахме им къщите. Тогава ни приеха много радушно и ни изпратиха така.
- Нещо промени ли се след тази награда за вас?
- Не, нищо не се е променило. Аз съм казвал и повтарям на колегите - това ни е работата, важното е, че сме си я свършили добре и всичко е минало благополучно. В нас няма какво да се промени.
- Защо избрахте тази професия?
- Аз никога не съм мислил, че ще стана пожарникар. Участвах съвсем случайно в един битов пожар и оттам все едно нещо се преобърна. Защото баща ми е пожарникар, като малък съм израснал в пожарната, но никога като тийнейджър и дори вече като зряло момче не съм мислил, че и аз ще стана.
- Защо не сте искали?
- Явно просто не е бил дошъл моментът. Занимавах се професионално със спорт 15 години и тогава това ми беше приоритет. Играх футбол в “Пирин” (Благоевград), в Банско в “Б” група, в Сливен. Но един ден просто си казах: край с футбола, и станах пожарникар.
- Как решихте да се включите в гасенето на този битов пожар тогава?
- Беше изгоряла къщата на моята съпруга, те имаха ранчо. Тогава нещо отвътре се преобърна и две години по-късно станах пожарникар. И вече осем години се занимавам с това.
