В Европа и без санкции човек се затваря вкъщи, ако е положителен, тук първата мисъл е как да се заобиколят правилата
Още акценти от интервюто с главният държавен здравен инспектор:
ЕС променя критериите за рисковите зони и ние падаме в най-долната категория. Това ще има последици за икономиката и туризма
Имаме голям процент скрита заболяемост. За да получим реална бройка, трябва да умножим дневните случаи по 3 - 3,5
Стигнем ли 60% ваксинирани, пръв ще кажа: Край на всякакви ограничения. Като извадим децата, сега сме на 35%
Исках да вкараме неверници в интензивното отделение - да видят как болни се борят за глътка въздух. А те ми казват: Сложили сте актьори... Диалогът е безсмислен, въпросът е тези хора да не диктуват решенията на обществото
В историята няма вирус, който да поддържа пандемия повече от 2,5 г. COVID си изпълни срока и е логично да свиква с организма ни, ако иска да е жив
- Доц. Кунчев, всеки ден поставяме нови рекорди по брой заболели. Докога кривата ще расте така?
- При това тя е толкова стръмна, че не изглежда като крива, а като линия, директно вървяща нагоре. Преди около месец колегите от Великобритания ни казваха, че заболяемостта е ужасно висока. Приемахме го само като факт, сега го виждаме на практика в почти цяла Европа, включително и при нас. Само че ние сме 2-3 седмици назад и на тази база можем да правим приблизителни прогнози.
Ще повторим картината от Западна Европа в малко по-тежък вариант поради по-ниския процент ваксинации. В момента средната заболяемост за страната е малко над 1000 на 100 хил. население, в най-засегнатите области като София е към 3000 на 100 хиляди. Напълно наясно сме, че при нас е по-голям процентът на скритата заболяемост. Горе-долу случаите, които дневно регистрираме, може да увеличим по 3-3,5 и тогава ще имаме реалната бройка.
Някои си правят изследване само вкъщи, т.е. нямат регистриран положителен резултат и не са подложени на изолация, а контактните им - на карантина. Има и хора, които го карат леко, предполагат, че са заразени, но не си правят изследвания.
Проблемът е, че вирусът се предава по-лесно, много по-заразен е и засяга много повече хора. Това означава, че макар и инфекцията да протича по-леко, броят на хората, които имат нужда от сериозно лечение, отново е висок, защото прекалено много са болни в момента.
Но важното е не дали човек ще се зарази, а как ще го прекара. Ако нещата вървят натам омикрон да е по-лек вариант, а след него да идват още по-леки, просто ще спрем да обръщаме внимание на заболяването. Няма да има нужда нито от особени мерки, нито от кой знае каква ваксинация. Ако ще го караме 2-3 дни с леко кихане и няма да е нужно да спираме да работим, тогава коронавирусът ще стане един от многото респираторни вируси за всеки зимен сезон. Това е оптимистичният вариант.
- Какъв е песимистичният обаче?
- Да се появи нов щам с абсолютно нови характеристики, при който не само че ваксините няма да работят, дори и частично - както при омикрон, ами и тестовете няма да отчитат заразяването. С две думи - да започнем от нулата.
- Тоест да се изобретяват нови ваксини, нови тестове?
- Всичко. Но това е малко вероятно. Поне в досегашната история на човечеството няма пример за вирус, бактерия, гъба или каквото и да е, което да има потенциала да поддържа пандемия повече от две, две и половина години. А коронавирусът си изпълни срока. Логичното е да свиква с нашия организъм, ако иска да е жив и да се разпространява.
Ако е много упорит, ние ще се борим жестоко - и с ваксини, и с мерки, така че да не му дадем възможност да се разпространява.
- Казвате, че скритата заболяемост е 3 пъти повече от официалната. Как може да я уловим?
- Много трудно. Едното е с по-масови изследвания. Стигнахме предел от 40-45 хил. изследвания дневно, което отговаря на капацитета ни като лаборатории и възможности. С усилия можем да вдигнем максимум до 50 - 55 хил.
Въпрос е и на гражданска позиция. И без да имат задължителен характер, на Запад правилата се спазват доста повече. Да не говорим за азиатските страни.
В Европа и без да получи заповед от държавен орган или санкции, когато излезе положителен, човек се затваря вкъщи и спазва мерките. Няма нужда някой да го мотивира - ясно е, че щом е част от демократично общество, ще спазва мерките. У нас първата мисъл на някои е как да заобиколят правилата. Трябва да осъзнаем, че правилата са в интерес на здравето ни. С любовта и здравето насила не става.
- 4 от 5-те региона на епидемичната ни карта се очаква да влязат в етап 3 според новия план. Ще се въведат ли национални мерки?
- Да, ако станат над 50 - 60% областите, които са в този етап, е логично. Ако самите областни щабове вече са предприели мерки, нищо няма да се промени.
Така или иначе мерките са на лице и би трябвало да се спазват. А когато е засегната по-голяма част от страната, мерките се разпореждат на ниво Министерство на здравеопазването, както е заложено в националния план.
- Има предложения в този план да се включат и кабинетите на личните лекари, тъй като оттам започва натискът.
- Следим не само заетостта на интензивните легла, а и на неинтензивните и реалната заболяемост по области. Когато се обсъждат мерките на областно ниво, се коментират и натовареността на личните лекари, на спешната помощ, какъв процент от повикванията на Спешна помощ водят до хоспитализация, отсъствията от училище, от детските градини и ясли, както и търсенето на лекарства в аптеките. Това ни дава реалната картина. Не за всичко може да се правят математически модели, но имаме достатъчно опит от грипните епидемии, при които следим горе-долу същите показатели.
- Защо тогава се получава объркване - лекарите да мислят, че кабинетите не се включват?
- Всеки си вади заключения на база собствена практика. Ако днес пред вратата на един лекар са събрани 20 души, може за него да е претоварване. Затова, когато говорим за статистика, представяме средни числа, обратното е твърде субективно.
- Наблюденията са, че голямата възрастова група заразени са учениците. Трябва ли всички да преминат към онлайн обучение?
- Ако заболяемостта в съответна група е много голяма и отсъствията са повече, независимо какво ние считаме, учебният процес се проваля и без нашите мерки. Въпросът е, че е редно да вземем по-рано мерки, за да избегнем заразяване. Стъпаловидното поведение, което въведохме - първо ротационният принцип на учене, след това преминаване към онлайн на определени класове и накрая - ако се стигне до това ниво, онлайн за цялата учебна система, е правилно.
Действително омикрон свали възрастта на засегнатите и от седмица-две водеща вече е ученическата група. Учениците имат много контакти и когато има едно болно дете в клас, лесно се заразяват и други. Ваканцията ще даде своето отражение и ще имаме намаляване на случаите в тази възрастова група.
Трябва хората да са наясно, че при въздушно-капкова инфекция, особено при лесно предаващ се вирус, какъвто е вариантът омикрон, мерките могат да постигнат най-много две неща - да избутат заболяемостта на по-късен етап, за да имаме време да реагираме, и да смачкат върха на вълната, за да не е толкова висок. Никакви мерки не могат да спрат въздушно-капкова инфекция. Но с комбиниращия ефект на различните мерки може значително да се намали остротата, което е изключително важно в този момент.
- Ресторантьорският бранш отказва да спазва мерките, какво трябва да се направи?
- Казаха ми, че намерили адвокати, които обяснили следното: в заповедта пишело да не се работи след 22 ч и те не работели, но следващия ден бил нова дата, т.е. след полунощ заповедта не важала и те отваряли отново, защото така не влизали в противоречие с нея. От СРЗИ вече измениха заповедта - да е до 6 ч сутринта.
Знам колко пострадаха тези хора, колко персонал изгубиха, колко трудно им беше, когато нямаше почти никакви компенсаторни мерки. Само че е безсмислено да ме убеждават, че няма значение часът, а и персоналът бил ваксиниран. Има огромно значение и е изчислено с колко се повишава рискът, ако просто си седнал със семейството си или ако си на концерт спрямо това да си в дискотека и да прегръщаш всички. От РЗИ ще следят за спазване на мерките и ще налагат санкции.
- Има твърдения, че всъщност Националният план помага на икономиката, не толкова на здравната система.
- До голяма степен е така. Казах го преди време, когато вече имаше данни за характеристиките на омикрон - че тази вълна няма да удари толкова жестоко здравната система и да се повтори картината с линейката, която обикаля болници, за да намери място. Така и става - има огромна заболяемост, но има и свободни места за неинтензивно и интензивно лечение.
Ще удари икономиката, защото на който и да е производствен процес, ако му отнемеш 20-30% от работещите, той става почти невъзможен за изпълнение. Обадиха ми се от община в Хасковско, където кметът разпоредил затваряне на детските градини. В първия момент реагирахме остро, че не е предвидена мярка и ще затрудни хората, но видяхме цифрите. Няма кой да се грижи за децата - половината от тях отсъстват, но и 60-70% от персонала го няма.
- Все още ли процентът на ваксинирани у нас е на дъното?
- Зависи какво вземате за база. Едно е да се вземат официалните данни от преброяването, според които сме 6 млн. и половина, там ще е нисък процентът. Друго е, ако от тези хора извадиш лицата, които не подлежат на ваксинация, например малките - тогава ще се повиши процентът. Ако работим с реалното население, тогава процентът скача на 35%. Факт е, че сме най-малко имунизирани в Европа и ще берем много ядове.
В момента Европейският център за контрол на заболяванията преработва критериите за картите, които публикува и които са основа за вземането на решение за всички държави - кого допускат на територията си и кого не. Досега заболяемостта беше единственият показател. Сега оценката ще бъде по-комплексна - ще се отчитат и процентът на положителните проби, капацитетът на една страна - колко проби може да направи, и ваксинационното покритие. Въведе ли се това, отиваме в най-долната категория и скоро няма да излезем от нея, докато не си ускорим процеса на имунизация. Това ще има последици за икономиката, туризма и всичко останало.
- 60% като условие за махане на зеления сертификат посочи премиерът Кирил Петков, това стига ли?
- Напълно съм съгласен с него. Стигнем ли ги, аз ще съм първият човек, който ще каже край на всякакви ограничения.
- Ако ситуацията се нормализира, казвате, че ще стане респираторна инфекция, която да се появява периодично. Може ли да опишете какъв ще е животът ни след COVID?
- Първо ще има избухване на желания при хората - за пътуване, за нощен живот, за посещения без мерки, което е абсолютно разбираемо и човешко.
В началото, когато започнаха споровете има ли го, няма ли го вируса, бях повече ентусиаст. Мислех, че с факти, със статистика можеш да убедиш някого. Тръгнах да организирам една група от песимисти, които изобщо не вярват, че има вирус. В “Пирогов” - в интензивното отделение, добре облечени, така че да няма риск от заразяване, да ги вкараме и да видят за какво става въпрос, че хората се борят за глътка въздух. И когато започнахме да говорим, един от тях ми каза: Няма смисъл, щото ние сме наясно, че сте сложили актьори и статисти и се правят на болни. Тогава казах: “Дотук”. Разбрах, че такъв диалог е безсмислен. Въпросът е тези хора да не започнат да диктуват дневния ред на обществото. Да определят начина на вземане на решения и мерки - това означава, че генерално сме изпуснали нещата.
- А случва ли се това?
- Проблемът е, че поради голямата умора хората започват да действат не рационално, а емоционално. Колкото и убедително да казваме, че трябва да се спазват мерки, че са от особена важност, отказват да го приемат, водещо е емоционалното начало. Други решават, че ще яхнат тази вълна и ще я експлоатират докрай. Може да са 5%, но са шумни за 55% и създават впечатлението, че едва ли не всички хора мислят така. А не остана семейство или род, които да не са загубили свой близък.
- Какви са вашите прогнози за вируса?
- Бях се зарекъл да не правя прогнози. Видяхме колко е подмолен, но все пак мисля, че няма да излезе от еволюционните рамки. Очаквам да свикне с нас и ние с него. Ако това се случи още през пролетния сезон, може да имаме хубаво, свободно лято и да приключим с пандемията. Трябва да започнем да мислим за следващата, защото неминуемо ще дойде нова.
CV
Роден е на 19.10.1959 г. в Симеоновград
Завършва медицина в Пловдив през 1985 г.
Започва работа в отдела за противоепидемичен контрол в ХЕИ - Хасково
През 2001 г. започва работа в Министерството на здравеопазването в “Противоепидемичен контрол”
От 2008 г. става директор на отдел “Надзор на заразните болести” в Министерството на здравеопазването
