Все още не се познаваме с министър Лорер, но е положителен знак да имаме министерство на иновациите
Още акценти от интервюто с еврокомисаря по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта:
Сред учениците има повече нива на тревожност и депресия
Българските учители и ученици имат много силен интерес по тема климат
Двойно нарастват студентите в последната година, които искат да учат по “Еразъм” в чужбина
Пандемията показа, че трябва да работим за свързаност в отдалечени райони, за бърз интернет, лаптопи и таблети за всички ученици
70% от компаниите в Европа имат проблем с намирането на кадри с нужните умения
Никога досега ЕС не е инвестирал толкова средства в образованието
- Г-жо Габриел, само преди 2 седмици обявихте, че вече има единен интернет сайт за образованието в ЕС. Какво могат да намерят българските граждани там?
- В него могат да намерят всякаква информация, свързана с изграждането на европейското образователно пространство. Искаме то да бъде реалност през 2025 г. Това означава те да имат информация за инициативи, законодателни предложения, стратегията за университетите, плана за действие за цифрово образование. Да знаят какви събития има, за да могат да изслушат и друго мнение.
Онлайн порталът е едно “гише”, където цялата информация, свързана с реализирането около изграждането на европейското образователно пространство, може да бъде намерена на едно място.
Направихме такъв портал миналата седмица и за Европейската младежка година. А от декември имаме и такъв, който събира на едно място всички финансови източници на европейско ниво за културата. За да могат до европрограмите да достигнат хората, които не са участвали и не знаят как се кандидатства, е много важно да има такива единни електронни портали.
- Образованието от година и половина вече е почти изцяло онлайн. Справи ли се България в това предизвикателство?
- Трябва да видим положителните и отрицателните страни. Слабите ни страни са, че още трябва да работим за свързаност в отдалечени райони, за скорост на интернет. Трябва да си говорим за оборудване - лаптопи, таблети за учениците.
От друга страна, се показа много силна организация от учителите и учениците.
Винаги използвам възможността да благодаря на учителите, защото проявиха невероятна резистентност и творчество. Новите технологии никога няма да заместят емоционалния контакт между учител и ученик. Този чисто човешки социален контакт.
Много е показателно, че младите хора през тази година посочват сред водещите 3 приоритета в Европейската младежка година на психичното здраве. Затова трябва да има повече научни изследвания. Първите анализи показват, че сред учениците има повече нива на тревожност и депресия. Много е важно да бъдат адресирани тези проблеми, за да не се превърнат в нещо дългосрочно, което оказва влияние върху цяло едно поколение.
- Кои са другите приоритети, които са посочили младежите?
- Казаха: “Искаме през 2022 г. да си говорим за образование и обучение, за климатични проблеми и за емоционално и психическо здраве”.
- Сякаш темите за емоционалното здраве и екологията са назад в приоритетите на младежите в България, така ли е?
- Може би има разлика между това, което излиза в публичното пространство, и това какво се случва на терен. Давам пример. Само преди година обявих създаването на европейска коалиция за образование в климата. В момента, в който направихме първата обществена консултация, за да видим какъв е интересът към тази тема, България беше сред 5-те най-активни държави - членки в ЕС, с мнение по въпроса.
Това показва, че на ниво училище, учители, ученици имаме много силен интерес. Иска ми се само да има много повече конкретни инициативи. Факт е, че за първи път в новата програма “Еразъм+” имаме схемата “Зелен Еразъм”. Оттук нататък в новата програма ще бъдат стимулите - и финансови, и логистични, за училищата, които искат да се включат в борбата с климатичните проблеми. Например има допълнителни финансирания, ако се използва влак за част от пътуването.
- Връщам ви на онлайн уроците. Какво поколение ще произведат тези пандемични учебни години?
- Оставам оптимист, че това ще даде поколение, което е иновативно, резистентно и което показа много голяма солидарност. Имаме прекрасни примери за това.
Да, имаме и негативни влияния на пандемията, но аз оставам концентрирана върху това, че с Европейския корпус за солидарност хиляди хора в Европа се мобилизираха, за да носят лекарства на възрастни, да ушият маски за хората от тяхното село или град. Искаме през Европейската младежка година да направим тези примери по-видими. Младите показаха, че могат да бъдат много иновативни.
- Каква е вашата препоръка - децата занапред да учат повече онлайн - тенденция, от която не можем да избягаме, или присъствената форма, без която казахме, че не могат?
- Разумното равновесие между употребата на новите технологии и присъственото обучение трябва да се запази. Новите технологии не могат да заместят учителя и никога не трябва да го заместят. Новите технологии обаче могат да индивидуализират обучението. Виртуалното може да позволи да не стигаме до блокиращи ситуации, в които бяхме преди година и половина.
- Как повлия пандемията на желанието на студентите да учат за семестър или два в чужбина по програмата “Еразъм”?
- Много от университетите бяха с много високо ниво на подготовка. Някои много бързо реагираха, с голяма гъвкавост. В началото беше сравнително трудно, защото имахме негативна тенденция. 70% от мобилността беше спряна. Само 30% продължи онлайн. Тази тенденция категорично се обърна само след няколко месеца в обратната пропорционалност.
Имаше университети, които нямаха същото добро ниво на подготовка в тези условия - говорим от онлайн материали до административни услуги. Точно заради това разчитаме много на европейските университетски алианси. Те са като пилотен проект, за да ни покажат как трябва да функционират университетите на бъдещето.
- Страната ни през цялата пандемия досега запази сравнително либерални ограничителни мерки спрямо повечето останали в ЕС, това увеличава ли интереса на “Еразъм” студентите към България?
- Първо, искам да честитя рождения ден на “Еразъм +” - 35 години се навършват през 2022 г. от създаването на програмата. 10 млн. европейци са се възползвали от нея. Целта ни е да имаме най-малко още толкова до 2027 г. Сменяме количеството, качеството и скоростта.
Несъмнено интересът към “Еразъм” е много по-голям, може би защото мобилността беше редуцирана. Само преди 2 седмици публикувахме над 60-те хиляди билета за влак, които даваме на млади хора, навършили 18 г. Кандидатите бяха 330 хил., 3 пъти повече спрямо предишните две покани за проекти. Виждаме и двойно, дори тройно увеличение на кандидатстващите по “Еразъм +”.
Има две обяснения. Едното е, че след кризата има желание отново да се върнем към този опит. Защото тази програма е трупане на личен, житейски, културен, емоционален опит. Другото е, че новата програма “Еразъм +” не е единствено и само насочена основно към висшето образование. Тя вече обхваща целия цикъл на образованието - от предучилищното до висшето, с особен акцент и за възрастните, и за професионалното образование.
Създадохме и нови програми, които дават възможност да се комбинира мобилността. Тоест може за седмица-две да бъде виртуална, но след това да бъде физическа. Създадохме стимули за тези, които се грижат за околната среда.
- По-привлекателна ли е страната ни за чуждестранните студенти?
- Нямам резултати, но съм сигурна, че ще има разлика спрямо предишната програма.
- Преди дни бяха анонсирани и допълнителни 80 млрд. евро за висшето образование в ЕС до 2027 г. Как ще достигнат те до България?
- Сумата е внушителна. Никога до този момент не са инвестирани толкова много европейски средства във висшето образование. Няколко са направленията. На първо място това е програмата “Еразъм +”. Тя е с бюджет 28 млрд. евро за следващия период. Имаме и програмата “Хоризонт Европа”. И сега европейските университетски алианси получават допълнително финансиране от програмата с 2 млн. евро, за да интегрират измеренията наука и иновации още в самото начало. Тази подкрепа ще продължи.
Оттук нататък предизвикателствата са да направим много ясни взаимодействия и добро сътрудничество с другите програми. Например “Дигитална Европа”. Там има около 700 млн. евро. Те са за т.нар. високи цифрови умения. Ще си говорим за изкуствения интелект, за киберсигурност, за блокчейн.
За първи път имаме толкова силни инвестиции от страна на държавите членки в плановете за възстановяване. Около 55 млрд. евро са инвестициите, които са решили да направят в образованието и най-вече цифровото.
Тук има и много тясна връзка с регионалния фонд. Видяхме по време на кризата как той може да бъде използван за достъп на учителите до обучения. Имаме и новата програма ALMA. Тя дава възможност на млади хора, които нито учат, нито работят, да получат първо работно място и да натрупат знания, а след това да имат малко по-сериозна работа.
- Като комисар с ресор иновации как гледате на новосъздаденото министерство на иновациите?
- Във всяка една от държавите членки, в която имаме министерство, координиращо работата, свързана с иновациите, това е един добър положителен знак.
Когато си говорим за иновации, е много важно да говорим за екосистема. Това е голямата ми цел тази година. Да предложа план за действие за създаването на паневропейска иновационна екосистема. Защото иновацията сама по себе си не може да бъде цел. Технология заради самата технология не носи ползата, която искаме. Иновацията се превръща в нещо, което носи полза, когато е свързана с даване на конкретни отговори на общи предизвикателства като климат, енергетика, здравеопазване, земеделие. Това са теми, в които очакваме европейски иновации и създаване на европейски шампиони.
Не можем да си говорим за иновации, ако нямаме предвид нашите таланти и ако не говорим първо за образование и умения. 70% от компаниите в Европа казват, че техният проблем номер 1 е намирането на кадри, които да разполагат с необходимите умения. Няма как да си говорим за иновации, ако не говорим за регионалното измерение.
В Европа никога няма да имаме Силиконова долина и не би трябвало да имаме. Нашата цел е да отключим потенциала на многобройните долини в Европа, където има таланти, стартъпи и където регионите могат да работят с компаниите и образователните институции. Така ще се създадат нови работни места.
Това, което можем да направим на европейско ниво, е да ги обвържем, като имат достъп до информация. За мен е много важно ясно да бъде адресиран проблемът с разликата в иновациите между държавите членки.
Така че - да, приемам с положителен знак създаването на координиращо звено. На място, където се търсят взаимодействия, където се оптимизират средства. Много важно е да се обърне внимание на необходимостта от сътрудничество и съвсем конкретни общи действия с редица други фактори и измерения.
- Познавате ли се с министър Даниел Лорер?
- Не съм имала все още шанса да го срещна. Мисля, че много бързо и това ще стане.
Визитка:
Родена на 20 май 1979 г.
Завършила е Института по политически науки в Бордо
Магистър от Докторската академия по политически науки в Бордо
Евродепутат от ГЕРБ/ЕНП от 2009 до 2017 г.
През 2017 г. става член на ЕК с ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”
От 2019 г. е еврокомисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта
