Глобална американска компания също има интерес да построи завод за чипове у нас, казва министърът на иновациите и растежа
Важно е за нас в плана за възстановяване грантовете и финансовите инструменти да са с еднаква тежест - 50/50
С нов тип облекчено акционерно дружество стартъпи ще могат да привличат добри специалисти и да им плащат с акции
Освен бизнеси ще привличаме и техните доставчици, развойни центрове и финансови щабове
Ще преценим дали лимитът от 5 млн. лева за кредити от ББР има нужда от актуализация
- Министър Лорер, каква ще е стратегията на Министерството на иновациите и растежа, за да напреднем с инвестициите у нас?
- Това, което ще предприемем, се дели на две части. Едната е почистващата - на правната среда, борбата с корупцията - усещането, че в момента, в който имаш проект и дойдеш и поискаш нещо, някой от администрацията ще ти поиска неща обратно. За инвеститорите това е риск, а чуждестранните ги отказва - отиват в Румъния, Сърбия, Гърция.
Някои от тях ни казват: вие сте супер като макропоказатели, данъци, хора, местоположение, обаче този риск от корупция е толкова труден за оценяване, че нашите ръководства казват - отивайте другате. Това е много важно да го променим и само от срещите в последния месец виждаме, че възприятието за България се е променило радикално и какво очакване има да предоставим чиста и прозрачна среда за работа.
- Но това е малко абстрактно и не зависи само от вас. Какво друго ще направите вие?
- Следващото нещо, което трябва да направим, е да има качествено здравеопазване, което да ни оттласне от дъното на световната класация по смъртност.
Друг общ казус, с който трябва да се заемем и вече работим проактивно, е образованието. За да имаме компании с висока добавена стойност у нас, трябват подготвени кадри. Тоест с министерството на образованието трябва да работим ръка за ръка. Може би едно от най-радостните неща, които видях, беше проект за академичен център за докторанти по изкуствен интелект съвместно с Швейцарския технологичен институт в Цюрих. Ако този проект успее да стартира, това ще даде огромен тласък на високите технологии у нас, тъй като ще започнем да обучаваме кадри на световно ниво и аз лично ще бъда агент за мултиплицирането на този модел в още сектори.
- Къде ще е този център?
- В Софийския университет.
- Кога се очаква да заработи?
- Скоро. Аз залагам много надеждни на това - изкуственият интелект е фокус на всички големи държави в момента и на всички големи компании като технология на бъдещето.
- В какви други сфери е добре да имаме такива центрове?
- Радикално различна сфера, но вече започнахме да говорим за това - туризъм. Това е огромно перо в нашия БВП, но всички знаем, че туризмът в България е на средно ниво. За да го вдигнем, трябва да вдигнем и нивото на кадрите.
- Как по друг начин ще насърчим иновациите?
-Може би е добре да ви го разкажа през призмата на предприемач. Как една идея се превръща в бизнес и как държавата може да помогне. Една от пътеките, по които това може да се случи, е учен, който измисля изобретение, идея, но трябва да бъде финансиран. В Министерството на образованието от няколко години работи “Фонд научни изследвания”, отделно по новите европейски програми има пари за финансиране на учени.
Следващата стъпка е прехвърлянето на тези разработки в бизнеса. Този преход е сложен и в повечето държави се налага да бъде подпомаган и да се насърчава. Така че в новия период предвиждаме различни финансови инструменти през националния бюджет - т. нар. Национален иновационен фонд, и през европейски програми, където вече компании могат да финансират академични разработки - с наша помощ компанията наема учени и академични звена, те правят разработка и компанията се озовава с продукт, който е много по-високо технологичен.
Подобни процеси се случват във всички напреднали технологични държави. За да придобием усещане къде са те, къде сме ние - Финландия харчи около 500 млн. евро на година за подобен технологичен трансфер, Израел - 500 млн. долара, нашите средства са далеч по-малки, но поне стартираме.
- Колко са нашите средства?
- По целия план за възстановяване възлизат на половин милиард евро годишно, но там се включват различни видове подпомагане - развойна дейност, индустриални зони, по-напреднали фондове и форми на финансиране.
На следващите етапи, когато тези компании си направят разработки и започнат да растат, те се превръщат в стартъп, за тях има различни финансови инструменти, освен това добавяме и Българската банка за развитие. През миналите години тя беше превърната в механизъм за финансиране на “свои” хора. Добрата новина е, че малките и средните предприятия, за които тази банка е предназначена по закон, вече нямат нужда от човек в ББР, за да бъдат финансирани.
Банката започва фокусирани програми върху малък и среден бизнес там, където е най-затруднен. Показахме го с програма за енергийна ефективност, за туризма. Следващата ни стъпка ще бъдат розоварите. Обмисляме още енергийни мерки за малкия и средния бизнес през банката, за да помогнем с това, което се случва в момента.
- Виждате ли още проблеми в ББР, обмисляте ли кадрови промени?
- За момента работим много добре с ръководството на банката. Това, което ни се иска да видим с времето, е доколко лимитът от 5 млн. лв. е правилен за нуждите на малките и средните предприятия. Ще преценим дали този лимит ще има нужда от актуализиране с развитието на икономическата ситуация.
Друг важен инструмент, който работи върху растежа, е Фондът на фондовете. Той през финансови посредници помага за използването на средствата от европейските програми. Вече имахме няколко срещи с фонда и с ББР, за да почнем да координираме стратегия и това ще започне да се вижда скоро и в продуктите им.
- А има ли нужда изобщо от този фонд? Не може ли средствата да отиват директно към бизнеса?
- Оказва се, че държавата невинаги е добър разпределител на средства. Много пъти е много по-добре държавата да избере подизпълнител, защото това я разделя от самото разпределение на парите и не се налага тя да оценява бизнес проекти, което не ѝ е силата.
- Председателят на агенцията за инвестиции Стамен Янев каза, че не разполагат с достатъчен ресурс, включително и човешки.
- БАИ е острието на копието за привличане на чуждестранни инвеститори. С това ще мерим как се справя оттук нататък. Тя трябва да е изключително активна както със собствен ресурс, така и с търговските аташета и посолствата. Смятам, че БАИ трябва да заработи много по-активно и вярвам, че може да постигне много повече и след това ще поискаме повече ресурс.
- Можем ли и трябва ли да даваме по-голяма държавна помощ?
- Можем, стига да постигаме резултати. Законът за насърчаване на инвестиции работи сравнително просто. Когато дойде инвеститор с определен размер, той може да получи помощи. Доколко нашият закон е адекватен на конкурентната среда в момента в региона, също е нещо, което искаме да изследваме и евентуално да променим.
Всъщност промени в него са ни план за средносрочно действие, тъй като средата се променя, ние в ежедневна конкуренция с всички около нас къде да дойде следващата инвестиция на “Гугъл”, на “Тесла”, на “Тойота” и ние трябва да сме на картата.
- Какви промени в закона обмисляте?
- Въздържам се от мнение, тъй като съм помолил хората от моя екип и по-широката бизнес общност за мнение.
- ДПС вече заявиха, че имат идеи за промени в закона - вие знаете ли какви са те?
- Не знам, но забелязвам заявки за законодателна хиперактивност от страна на ДПС. Тази хиперактивност я чухме и по отношение на златните паспорти. Няма лошо всеки да дава добри идеи, въпросът е къде бяха тези идеи през миналите 10-15 години.
- А мнението ви за златните паспорти какво е?
- Ние вече го гласувахме в Министерския съвет. Направихме кратка справка - златните паспорти не са генерирали твърде мащабен приток на инвестиции у нас, а и тези, които са дошли, не е много ясно колко от тях само са били заявени, колко са реализирани и колко са реализирани правилно, защото има много заведени разследвания.
От икономическа гледна точка наистина не видяхме съществен принос от този закон за инвестиционната среда у нас, а обратното - и от Европа, които вече ни поздравиха през комисаря по правосъдие за инициативата да спрем този закон, и от партньорите ни в САЩ чухме, че е по-добре да го няма, защото се отваря врата за всякакви неясни практики, да се изразя меко.
- Срещите, които вече сте провели с инвеститори, как се случиха - те ли изявиха желание, или вие ги привлякохте?
- За наша огромна радост, откакто започнахме работа в министерството, имаме голям интерес от желаещи за срещи. Тоест новината пътува по-бързо от нас самите и това го отдавам на факта, че България наистина е била интересна дестинация.
Имахме голямо събитие и на тема ниършоринг - България като дестинация за завръщане на производства и услуги към Европа в резултат на геополитическото преразпределение на света.
Друг интересен нов подход, който имаме, е привличането на бизнеси тук, но и на техните развойни центрове. Всички откликват, някои вече са започнали да действат в тази посока. Следващата стъпка е да привлечем и финансовия им щаб тук - тоест продукцията, която се продава и произвежда, да бъде осчетоводявана в България, така че приходите и печалбата, съответно и данъците, да остават в по-голям мащаб в нашата държава. И на това хората започват да реагират положително.
- Тук отиваме към идеята на Кирил Петков България да се превърне във финансов хъб?
- Именно, всички тези неща вървят заедно. Друг важен аспект на нашата стратегия е всички съществуващи производства да започнат да мислят активно за привличане на техните доставчици у нас.
- А как ще привличате таланти от чужбина, как ще ги върнете?
- Тази идея сме я записали в коалиционното споразумение, и то в контекста на създаване на добавена стойност. Защото, ако идва инвеститор в България от Ню Джърси, за него е важно да може да управлява активите си тук с хора, които разбират неговото мислене и бизнес. Оптималният вариант за тази компания е, ако може да намери българи от Ню Джърси, които са от този бизнес, и да ги убедят да дойдат да им отворят офиса в България. Нашата амбиция е да създадем карта, да имаме регистър на българите в чужбина, къде са и какво правят, така че да имат интерес да се завърнат някой ден в България през подходящата оферта.
- Стартъпите искат нов тип търговско дружество и стартъп виза? Ще ги въведете ли?
- Стартъпите са най-бързо развиващият се сегмент. Тази седмица чухме за компании, които събират по 100 млн. лв. инвестиции от Америка, Европа, така че лично аз съм много горд с българския стартъп сектор. Мисля, че от там ще дойдат първите български еднорози, израснали за рекордно кратко време.
Стартъп визата е нещо, което вече беше частично гласувано в предишния парламент, трябва да се изчисти, за да заработи наистина, но е важно.
Нов тип дружество също е много важно, нашият Търговски закон е изключително стар и закостенял. Моделът на новото дружество е заимствано от Франция и той трябва да влезе, за да сме адекватни на нормативната база на света.
- Какво представлява това дружество?
- С едно изречение бих го нарекъл облекчена версия на акционерно дружество, в което могат сравнително лесно да се създават и отнемат дялове, да се създават опции за дялове - много популярна форма на мотивация в стартъпите. Единият от начините да привлечеш качествени инженери в своя стартъп, без да им плащаш, е да им направиш обещание, че ако е много успешен, ще ги възнаградиш с акции.
- Каква компания ще бъде първият български еднорог, тоест да струва 1 млрд. долара?
- Аз виждам три български в момента, надявам се да има и още. Те са софтуерни компании, защото се развиват най-бързо. Въпрос на година-две е. Тези, които вече са публични, са Gtmhub и Payhawk. И двете привлякоха по 100 млн. лв., което означава, че инвеститорите са ги оценили на 400-500 млн. долара, иначе казано, те са на половината път.
- Очакваме още компания за електромобили, има ли напредък в разговорите с тях?
- Едната вече дойде при нас, но имена не мога да споменавам, защото всичко е в много начална фаза. Тя е корейско-китайска компания, която има нов подход за производство на коли чрез изливане на формите, сглобяват цели автомобили. Те са сравнително нова марка и искат да влязат в Европа.
Говорим и с една голяма компания за производство на чипове, защото те и въобще електронните елементи са важна част от геополитиката в бъдеще.
- Каква е тази компания?
- Глобална и много голяма.
- От коя държава?
- Те всички са от Китай или от Америка. Тази не е от Китай. Много интересни неща се появяват и около област Варна, която на мен ми е присърце, тъй като бях избран от там за депутат. Два големи проекта се появиха в последната седмица - единият е земеделски, другият за зелени технологии.
- Има ли промени в частта икономика на плана за възстановяване в последния вариант?
- Това, което е важно за нас, е в частта икономически мерки грантовете и финансовите инструменти да имат еднаква тежест - 50/50. Защото ние вярваме, че грантовете помагат за базовата инфраструктура, но когато говорим за подпомагане на по-напредналите бизнеси, там е важно да се усеща финансовият инструмент, било то заем, било дялово участие.
CV
l Завършва компютърни науки и бизнес управление в университета в Тел Авив
l Инвеститор и предприемач с 20-годишен международен опит
l Един от основателите и управляващ партньор на BrightCap Ventures - фонд за рискови инвестиции в технологични компании
l Преподава в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки и в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ
l През 2013 г. е съветник на министъра за електронно управление в служебното правителство на Марин Райков, а през 2021 г. - на министъра на икономиката Кирил Петков
l Говори английски, иврит, френски, руски и немски език.
