У нас, ако президентът не се дистанцира от управлението, рискува да загуби гласа си
- Президентът Румен Радев встъпва във втория си мандат. Каква обаче е равносметката за първия?
- Равносметката за първия мандат е повече от лесна. Тя минава изцяло под знаменателя на конфронтацията с третия кабинет на Борисов, с ГЕРБ и персонално с Бойко Борисов. Радев предпочете ролята на крило в политическата система, на полюс, вместо тази на балансьор, която се подразбира по конституция. Президентът не изневери на тази си политическа линия и черпеше обществената си подкрепа именно от нея, защото умората от десетилетното управление на ГЕРБ вече беше налична. Алтернативата на Борисов в лицето на Нинова не беше убедителна и това позволи на Радев да изпъкне на този фон.
- Ако сравнявате с президентските мандати на предшествениците му, какво постигна Радев?
- Само един предшественик на Радев повтори мандата си, така че това само по себе си е сериозен успех. Втора близка аналогия с Първанов също може да бъде направена - така както той се счита за архитекта на тройната коалиция, в която тогавашният президент имаше добри позиции, така и сега Радев очевидно може да се вижда като фактор в сглобяването на новото правителство. Най-малкото присъствието на Бойко Рашков и Стефан Янев в кабинета на Кирил Петков говори за влиянието на президента в този кабинет.
- Вие в предишни интервюта за “24 часа” казвахте, че ще видим един различен Радев във втория мандат. Каква е разликата с първите му пет години?
- Неминуемо ще видим един различен Радев. Връщам се към началото на нашия разговор. Радев имаше много последователно поведение на конфронтация с изпълнителната власт.
Политическа линия, на която не изневери близо 5 години. Това поведение беше по-лесно - критикуваш властта, която в България по презумпция не е харесвана. Сега срещу себе си има меко казано приятелски кабинет. Това е много различна ситуация, защото Радев трябва да формира нов дневен ред, и то позитивен, поне в началото. Смятам, че това е сериозно предизвикателство пред него, най-малкото защото няма никакъв опит в него.
- Вдигнатият юмрук на президента Радев в първия мандат стана символ на желанието за промяна у част от обществото ни. Дали ще го вдигне пак при новата власт, ако групи от обществото пак недоволстват? Или ще го видим като умиротворител и обединител на нацията?
- Конфликтът президент - изпълнителна власт е конституционно заложен. Само погледнете малко назад в историята. Ще дам дори примери на забележете - бивши съпартийци - Желю Желев и “боянските ливади”, на които влиза в открит конфликт с правителството на Филип Димитров; Петър Стоянов с изречението “Иване, кажи си!” към премиера Иван Костов, което взривява отношенията им. Търканията между Първанов и Станишев бяха не по-малко тежки, но просто не излязоха с такава интензивност в публичното пространство. Дори Плевнелиев и Борисов бяха в тихо напрежение в доста моменти. Всички тези конфликти имат своята политическа логика. Най-силният политически инструмент на президента е неговият глас. А неговият глас може да е силен, когато президентът се ползва с обществена подкрепа. Правителството от своя страна носи отговорност за всеки скандал и социално недоволство. Ако президентът не се дистанцира от управлението, което и да е то, той рискува да изгуби своята обществена подкрепа и така да се лиши от тежестта на своето говорене. Това е пътят към всеки конфликт между президент и правителство.
- Това означава ли в скоро време да очакваме конфликт между Радев и Петков?
- Това сочи политическата логика, но не мисля, че трябва да очакваме отношение на Радев към Петков, каквото имаше президентът към Борисов. Както изброихме и примерите за конфликти преди малко, виждате, че практически почти винаги говорим за някаква форма на конфронтация, но тя е с различен интензитет и публичност. Да го кажем така - въобще не е задължително да наблюдаваме такива междуинституционални отношения, каквито имаше в последните 5 години. Но бъдете сигурни, че напрежение вече има. Просто ние не го виждаме. То отново е продиктувано от политическата логика - при всяко назначение на правителството те не сменят кадри на ГЕРБ, а такива, назначени от служебния кабинет. Няма как при определени казуси това да не създава напрежение.
- Кои ще са основните проблеми пред президента до 2026 г.?
- В международен план казусът Северна Македония неминуемо ще бъде най-голямото предизвикателство през следващите няколко години. Колкото до вътрешния - Радев дали иска, или не иска, не знам, но със сигурност в очите на общественото мнение носи отговорност за настоящото правителство.
