Новите управляващи могат веднага да върнат трите години по избор, а после бързо да ги вкарат във формула заедно с осигуровките от 2000 г. насам
С извинение за личното начало, но, изглежда, ще се пенсионирам с коментари за пенсиите. Откакто работя като журналистка, все се налага да пиша и да редактирам дописки за несправедливата пенсионна система в България. А тя въпреки всички опити за оправяне става все по-несправедлива. И така ще е, докато не започнат да се пенсионират българите, родени през 1980 г. и тръгнали да работят през новия век.
Защо? Защото във формирането на пенсиите е заложена голяма лъжа - че размерът за всекиго зависи от реалния принос към системата, т.е. от осигуровките, които е внасял, докато е работил.
Това не е вярно, първо, защото има т.нар. таван на пенсиите. Но да речем, че засегнатите от него са относително малко - в момента около 30 000 по данни на Националния осигурителен институт.
2022 г. бележи нов връх в лъжата и в несправедливостта. Защото от тази година поне половината от парите, които е внасял всеки пенсиониращ се българин, нямат никакво значение. Много, малко - все тая. Не се взимат под внимание, щом са преди 2000 г. Влияят върху пенсията му само осигуровките, внасяни от 2000 г. нататък. Отменена е възможността човек да се пенсионира според осигуровките от 3 поредни “златни” години по избор, внасяни преди 1997 г.
Тази възможност вече веднъж беше отменена и после отново върната, понеже се оказа, че липсата ѝ ощетява много хора. Сега обаче е в историята и за някои означава съществена разлика в сумите - ако можеха да я използват, биха получавали по-високи пенсии. Ама не били чак пък толкова много - ощетени са само около 1/3 от новите пенсионери.
Но за всички, които са започнали да работят преди 2000 г., когато и да се пенсионират, няма да е верен уж принципът, че пенсията им зависи от реално платените им осигуровки.
Винаги е по-ясно с пример, затова си представете, че тази година се пенсионира г-жа Иванова, навършила 61 години и 10 месеца. Тя е родена през 1960 г., получила е гимназиална диплома на 18 през 1978 г. и веднага е започнала да работи. Навъртяла е 44 години трудов стаж досега. От него 22 години имат значение с осигуровките, които е внасяла за пенсия. Но другата половина нямат. Какъв ти тук принцип за реален принос, каква ти тук справедливост?
Съществуващата досега възможност за избор на 3 години отпреди 1997 г. също изкривяваше уж правилото за пенсия според реално внасяните през целия трудов стаж пари. Властите обаче твърдяха, че не могат да се справят по друг начин - не става да се отчитат вноските през всички години, изработени през ХХ век, понеже масово са загубени документи на предприятия и институции. Загубила ги е държавата - и предприятията, и институциите, и централното управление на осигуровките е било в нейни ръце. Но както си е обичайно, наказани за това, че тя не си е вършила работата, са гражданите.
3-те златни” години бяха нещо като кръпка, за да не бъдат ощетени много хора. Който може да си намери прословутите УП-та - удостоверенията за пенсиониране, където пише на каква сума е осигуряван, да ги представи в НОИ. Който не може, гори, защото същата информация е вписана в трудовата му книжка, но нея властите не я признават за достатъчна.
Последни публични данни на НОИ показват, че от началото на 2019 г. до края на юни 2020 г. с по-високи пенсии са 32 410 българи, понеже са се възползвали от 3-те “златни” години. Иначе щяха да получават по-малко пари. Това са 30% от всички хора, които са се пенсионирали в онзи период.
Кръпката от тази година вече е отшита по волята на ГЕРБ, понеже тихомълком кабинетът “Борисов” реши, че ощетени 1/3 пенсионери нямат значение.
Депутатите се съгласиха и одобриха отпадането на възможността за избор от началото на 2022 г. Няма още точни данни, но вероятно и тази година за около 1/3 от новите пенсионери това ще означава по-ниска пенсия.
Някои може би вместо пенсия, близка до максималната, ще получават пенсия, близка до минималната. Примерно г-жа Иванова може през първата половина от трудовия си стаж да е взимала висока заплата и пенсионните ѝ вноски да са били високи. А през втората половина да е паднала на ниска заплата и ниски или даже никакви осигуровки. Понеже от инженер се е “преквалифицирала” в продавачка, да речем.
Пак поради същото загубване на документи от периода, който държавата позволяваше за избор на 3 “златни” години, бяха изключени три - 1997-1999, сякаш тогава българите изобщо не са работили. Но това е бял кахър и вероятно ощетява сравнително малък брой хора.
По-големият е какво да направят министри и депутати, за да върнат поне малко справедливостта, а с нея и доверието в родната пенсионна система.
Темата е сложна и по нея “24 часа” отдавна води дискусии, в които експерти дават много полезни и разумни предложения. На новите управляващи вероятно ще им е нужно известно време, за да ги обмислят и обобщят в строен модел.
Има обаче нещо, което са в състояние бързо и лесно направят - да върнат възможността за избор на 3 години, които да се ползват като вариант за пенсиониране. Който може да представи прословутите УП-та за вноските си и те му осигуряват по-добра пенсия, нека я получи и да не е ощетен. Защото 30 000 потенциално ощетени българи съвсем не са малко.
По-справедливото и работещо за принципа, че пенсията зависи от реалния принос с пенсионни осигуровки през трудовия стаж, е да се съчетаят във формулата за изчисляване на пенсията тези 3 “златни” години с всички вноски от 2000 г. нататък. Но това вероятно ще е сложно и ще отнеме време, поне няколко месеца.
Усилията обаче ще си заслужават, защото още дълго хиляди българи ще са потърпевши от пропускането на вноските от ХХ век. Да, делът на годините отпреди 2000-ата в трудовия стаж постепенно намалява. Но съвсем реален пример - сегашната формула за изчисляване на пенсията е така направена, че човек, който само няколко месеца от 22 години не се е осигурявал на максималната сума, не може да стигне тавана. С 3 “златни” години обаче далеч го надхвърля, понеже се е осигурявал на сума, която е била много по-висока от средната за страната по онова време.
В примера с г-жа Иванова може съчетаването на двата принципа да доведе до средна пенсия, вместо до минимална заради тоталното пропускане на вноските ѝ отпреди 2000 г. Което и ще я извади от мизерия и ще възстанови усещането за справедливост, че все пак половината от трудовия ѝ живот има значение.
Въпросът е новите управляващи нещо бързо да направят, защото сетете се какво си мисли 30-годишният син на г-жа Иванова, която след 44 години трудов стаж се пенсионира с около 440 лева пенсия. Мисли си: “Ами няма никакъв смисъл да се осигурявам.”
