Без социално общуване рискът за здравето е като при пушене на 15 цигари дневно
Методите, които преди работеха при пандемии, са неефективни
Сега е времето за създаване на нови елити и управление, началото ще е тази година
Психолозите са на първата линия и трябва да изпълняват дълга си навсякъде - на летището, в метрото, на разходка
Цялата система на ниво комуникация ще се реформира и трябва да се научим да живеем по друг начин
Избухливост, склонност към заяждане, нервност, конфликтност, постоянно недоволство - това са все признаци на потиснато състояние - трябва да се вземат мерки, за да не прерасне в сериозно заболяване
- Г-жо Балаян, вие отдавна работите на ниво подсъзнание. Неотдавна обявихте, че хората на подсъзнателно равнище вече преодоляват страха – как стигнахте до този извод, по какви индикатори се ориентирахте?
- Наблюдавам поведението на хората. През пролетта на 2020 г. повечето хора си останаха вкъщи, много от тях реагираха негативно срещу всички, които си позволяваха да излизат навън, повечето повярваха, че има заплаха, и тогава наистина имаше масов страх. Останаха вкъщи, започнаха да се презапасяват с храна, плашеха се, че може да не им стигне, тръгна хуморът с тоалетната хартия, имаше опасения, че няма маски, сами си правеха. Имаше дефицит, имаше тотален страх от липса на лекарства, че няма да има места в болниците. Разбира се, някои се правеха на оригинални, демонстрираха безстрашие, че са по-специални, но това означава, че зад фасадата има нещо друго. Истината е, че всяка демонстрация на сила подсказва, че човек се плаши от нещо.
- За тези думи може да отнесете сериозен хейт в социалните мрежи?
- Всеки вид демонстрация означава, че има проблем. Така или иначе с локдауните хората бяха затворени твърде дълго време и това неминуемо се отрази. Много експерименти показват как затворените пространства променят психиката. Един от най-известните е на канадския психолог Доналд Хеб. През 50-те години на миналия век той се опитва да установи как се отразява изолацията на студенти. Срещу заплащане те приемат да бъдат настанени в тесни стаи с легло, маса. Целта е да останат насаме и да се концентрират върху мислите си, плановете си. Макар че изследването трябвало да продължи шест седмици, било прекратено още през първата, защото нито един от студентите не успял да издържи. В началото повечето участници смятали, че ще могат, защото на спокойствие ще правят планове, да мислят върху текущи изпити, задачи, но в условия на подобна изолация се оказва, че не могат да се концентрират. Установява се, че процесът на мислене се нарушава и защото почти всички младежи започват да халюцинират. Някои съобщават, че в стаите им има кучета, каквито няма, други чуват звуци от музикална кутия или песни на църковен хор.
Констатирано е, че ограничаването на социалните контакти влияе на хормоните и на реакциите на нервната система. Именно затова проф. Джулиан Холт-Ланстад констатира, че липсата на социално общуване увеличава рисковете за здравето толкова, колкото и пушенето на 15 цигари на ден или пиенето на алкохол.
Сeга, 2 години по-късно, хората масово не искат да спазват мерките. В Германия като цяло повече се вслушват, но има и сблъсъци. В Армения хората не обръщат никакво внимание на препоръките, в България, в Русия – също. Преди имаше масов уплах от странични ефекти от ваксините, сега този страх също отстъпва. Тоест той се преодолява и утре ще е още по-малко.
Елитите се опитват да обясняват, отново налагайки страх, но това не може да продължава дълго. Страхът отстъпва и енергията става неуправляема. Тези, които довчера се притесняваха, сега излизат на улицата.
Тези, които не искаха да общуват, за да не се заразят, вече искат. Затова смятам, че на подсъзнателно ниво страхът отстъпва и се натрупва безумна енергия, която рано или късно ще излезе. Страхът не може да бъде управляван и потискан постоянно. Забележете, повечето дори забравят да пазят дистанцията. Емоцията не може да бъде усилена докрай. Има едно ниво, при което човек спира да се плаши, спира да се страхува и дори може да забрави някаква травмираща ситуация. Има исторически доказателства, че дори робите са въставали.
В случая проблемът изобщо не е във вируса. Мениджмънтът на самата ситуация се развива по досегашните старомодни прийоми, но хората са други. Те се променят, израстват и сегашното поколение придобива имунитет срещу страха. Не съм вирусолог, не знам дали ще се преборим с вируса, но от 2 години със сигурност придобиваме ваксина срещу страх. Методите, които преди 50 и повече години работеха при пандемии, вече не работят. Необходимо е друг тип общуване. Не може със старите прийоми, защото хората вече имат имунитет срещу страха и стават неуправляеми. Управлението трябва да е гъвкаво, да реагира правилно, за да се спечели отново доверието на обществото.
- Виждате ли адекватни елити, заражда ли се някакво ново поколение, което може да канализира енергията в правилната посока?
- Сега е времето да бъдат създадени тези елити - да се обединят най-хуманните и способни умове, за да започнем да се грижим за енергията на човечеството – на глобално ниво, а не само за здравето и за климата на планетата.
Очевидно е, че енергията е на много ниско ниво, тя не може постоянно да се сваля и да очакваме високочестотни и високодуховни чувства, емоции, идеали.
Ако тази насъбрана енергия бъде насочена в правилна посока, може да се създадат изключителни пробиви във всички сфери, революционни, да се превърнем в един наистина високоразвит в цивилизационно отношение вид. За съжаление, докато управлението е на ниво страх, няма как отделният човек и обществата като цяло да се издигнат на по-високо ниво.
Затова аз ще правя всичко възможно, за да я извадят тази енергия. Това е нашият дълг като психолози, но същото важи за психиатрите, за бизнесмените, за медиците, за медиите. Времето за нов тип комуникация с хората дойде.
В момента сме в преход към новото управление, където ще се грижат не само за щастието и настроението както в Бутан, а ще се управлява и обществената енергия в името на вечните идеали и добрите цели.
- Все чакаме някакви нови елити на световно ниво и на ниво България?
- Самата ситуацията “кове” новите елити, защото зрее огромен конфликт.
- Как стоят нещата при отделния човек?
- Наблюдавам два сценария. Първият е, когато човек осъзнава, че има насъбрано напрежение и започва осъзнато да го вади от себе си. Тези хора не чакат. Те сами управляват натрупана енергия, защото разбират, че това е въпрос, който не търпи отлагане. Трябва да се реши бързо.
Вторият тип хора не правят нищо и постепенно забелязват, че започват да избухват, заяждат се, избива ги на нерви, влизат в конфликти, постоянно недоволстват, сънливи са – това са все признаци на потиснато състояние. И ако човек не го управлява, а чака нещо да се случи, то може да прерасне в заболявания, да го подтикне да руши отношенията си.
Спомняте си след първия локдаун какъв бум на разводите имаше в Китай – само за 2 седмици. А в Европа, САЩ, Русия тази ситуация продължава 2 години.
Затова индивидуалната и колективната енергия трябва да се управляват талантливо и грамотно.
- За какво трябва да внимаваме?
- Зависи на какво ниво на осъзнатост е самият човек, но ако усети нетипични проявления като нерви, безсъние, превъзбуда, ако непрекъснато мисли за вируса, ако не може лесно да превключи от една тема в друга, ако има постоянни страхове, негативни мисли, трябва да се заеме с управлението на това състояние.
Затова призовавам колегите в България и по света да започнем работа на всички нива – аз не обичам социалните мрежи, но точно сега съм активна там, защото знам, че нашият дълг е да сме до хората, това е наш дълг като психолози - да дадем подкрепа на всеки, за да може да извади негативите и да овладеем ситуацията. Не всичко е пари в този живот. Ще се опитам да помогна с всичките си знания и сили, с методите на смехотерапията, с каквото мога. Най-лошото е да наблюдаваш, когато някой се саморазрушава.
Ние, психолозите, сме на първата линия, която отговаря за психическото здраве, и сега от нас имат нужда всички. Затова, независимо къде се намираме - на летището, в метрото, на разходка, ние трябва да изпълняваме своя дълг, не работим само за пари. Тогава и психологията ще излезе на ново, духовно ниво. Така, ако всеки иска да е полезен на обществото със своите умения и възможности, ще се адаптираме, ще се научим да пазим себе си и ще излезем на много по-високо ниво като връзка един с друг.
Дали пандемията ще приключи с омикрон или не, трябва да приемем, че това е реалността и ние всички заедно трябва да я приемем, не можем да я отричаме.
Заедно с нас на планетата имаме и други комшии – вируси, бактерии, те са били преди нас и вероятно ще останат и след нас. Въпросът е как да решаваме тези въпроси по интелигентен начин, как да се реформира цялата система на ниво комуникация, кога и как да се включат психолозите. Просто трябва да се научим да живеем по друг начин, независимо дали с вируса, или без него.
Егоизмът вече не работи. Всички сме едно. Колективната енергия се повишава с общуване, с идеали, с благородни мотиви, с взаимопомощ, взаимна грижа, с мисъл за другия, искаме или не трябва да тръгнем към духовния свят.
Именно той трябва да обедини елитите и обикновените хора – точно там те трябва да си организират среща и ако стане така, никакви вируси и трудности няма да бъдат проблем.
- Тоест вирусът не е важен.
- Точно така, големият злодей не е той. Най-важното е да насочим фокуса на вниманието в правилната посока.
- Кой е злодеят?
- Няма злодей, има израстване. Когато детето се ражда, то от едно състояние преминава в друго и в този процес търпи неприятни усещания, то плаче, а ние се радваме, защото се е появил човек и израства. Сега върви именно такъв процес. Раждат се нови методи, самите ние се раждаме и всеки прави, каквото може, за да облекчи раждането на новото човечество.
Ние израстваме и това е гаранция, че и елитите ще израснат, при тях също вървят много сериозни процеси. Днес мислим как по-ефективно да използваме енергията от вятъра, от слънцето, така много скоро ще се дискутира как да се използва мощната енергия на човечеството. Тя не може да бъде бездарно потискана, това е огромен ресурс. Като психолог мисля, че рубиконът - преходът към новото, ще е тази година.
Моника Балаян е завършила психология в Ереванския университет
Работила е в администрацията на президента на Армения
Разработва програми за комуникация на президентския апарат с обществеността по време на прехода като експерт при съветника на президента
Организира вече повече от 30 г. многочислени семинари, курсове и програми в Армения, Русия, Германия, България, Беларус, Кипър, Украйна, Шри Ланка, Бали, Египет, Андора, Малта и др.
Става популярна в България като основоположник на смехотерапията
