Ще имаме повече пари, но с по-ниска покупателна сила
Какво ще се случи идните 12 месеца в икономически план? Попитахме експерти:
1. По-добра или по-лоша ще е 2022 г . - за икономиката, за бизнеса и за портфейла ни?
2. Ще растат ли доходите?
3. Инфлацията по-висока ли ще е от икономическия растеж и с колко?
4. Какви други рискове могат да се появят за икономиката - откъм потребление, стабилност на бюджета, инвестиции или друго?
5. Къде ще е изгодно за инвестиране?
1. ПО-ДОБРА ИЛИ ПО-ЛОША ЩЕ Е 2022 Г.? Първото тримесечие на 2022 г. ще е изпълнено с големи икономически трудности. Бизнесът, домакинствата, държавата ще продължат битката срещу последиците от COVID-19, сериозната инфлация и тежката енергийна криза. В подобна ситуация от ключово значение е адекватно политическо управление, което да се отдалечи възможно най-много от популизма и практиките да взима решения без анализ и стратегическо планиране. България трябва да обърне много по-голямо внимание върху подобряване на своята конкурентоспособност - проблем, който все по-очевадно излиза на преден план. По-прагматична политика и драстично намаляване на административната тежест за бизнеса може да способстват за подем през втората половина на годината. Ускореният икономически растеж е ключов фактор за повишаване на реалните доходи, облекчаване на публичните финанси и подобряване на капацитета на социалните системи.
2. ДОХОДИТЕ? При нормализиране на енергийната и здравната кризи около средата на годината на годишна база най-вероятно ще имаме увеличение на доходите по всички основни категории - работна заплата, пенсии, самостоятелна заетост. Трябва да имаме предвид инфлационната среда, която ще окаже сериозен натиск в реалното изражение на доходите, т.е. важно е да се прави съпоставка между динамиката на доходите и разходите. За пример може да се видят данните за общия доход - разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г. Доходите се увеличават с 10,5%, но разходите растат повече - с 15,2%. Следователно, дори да видим номинални ръстове в доходите, със сигурност реалните стойности ще са съществено по-ниски.
3. ИНФЛАЦИЯТА ИЛИ РАСТЕЖЪТ С ПО-ГОЛЯМ РЪСТ? Годишната инфлация за ноември 2021 г. спрямо ноември 2020 г. е 7,3%. При хармонизирания индекс на потребителските цени повишението е 6,3%. Сериозното покачване на потребителските цени се дължи както на външни фактори, така и на вътрешната макроикономическа среда. Най-негативният ефект по линия на инфлацията е, че тя се дължи в най-голяма степен на енергийните продукти и храните. Това означава, че социалният елемент в текущата ситуация е много силно засегнат. Очакванията за 2022 г. са за постепенно нормализиране на цените, най-вече по линия на храните и петролните продукти. Разбира се, общият инфлационен натиск зависи от развитието на енергийната криза и динамиката при заплатите на служителите.
В общи линии инфлацията ще спомогне за покачване на номиналния БВП. От друга страна, тя ще редуцира до известна степен нарастването на реалния разполагаем доход. Това най-вероятно ще е фактор за по-слаб ръст на потреблението, което ще ограничи темпа на покачване на икономическия растеж през 2022 г. Според актуализираната есенна макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за 2021 г. реалният растеж ще достигне 4%, а през 2022 г. - 4,9%. За съжаление, в контекста на това, че нашата икономика има за цел догонване развитието на западните ни съседи, този ръст е крайно недостатъчен.
4. ДРУГИ РИСКОВЕ? Болна тема за всички нас са недостатъчните инвестиции в България - както външни, така и вътрешни. Между 2002-2008 г. средногодишният растеж на инвестициите възлиза на 15,5%, докато през периода 2013-2019 г. е едва 1.8%, което води до декапитализиране на икономиката. Преките чуждестранни инвестиции са на изключително ниски нива като дял от БВП. Това не е изненада с оглед корупцията, административната тежест, ограниченото предлагане на квалифицирана работна сила и тн. Страната ни се нуждае от интензивно натрупване на капитал и кардинална образователна реформа, за да може да ускорим догонването на страните от Западна Европа.
Сериозен риск през 2022 г. е излизането от рамките на предвидимата и стабилна фискална политика. Тези процеси се наблюдават в глобален план от март 2020 г. в контекста на започналата здравна криза. Трудната конструкция на новото правителство у нас крие рискове от продължаващ популизъм по образец на предизборните кампании. Хубаво е да си припомняме, че повече държавни харчове не означават повече добавена стойност и подобряване на производителността на труда, а точно обратното.
5. ИЗГОДНО ЗА ИНВЕСТИРАНЕ? Според много прогнози ни очаква десетилетие на много по-ниска възвръщаемост, по отношение на капиталовите пазари и пазара на недвижими имоти. Това не означава обаче, че няма начини за генериране на добра доходност. В момента се намираме в период на висока инфлация, т.е. покупателната сила на нашите пари намалява. В подобна ситуация подходящи инвестиции са акциите на солидни публични компании, които разпределят стабилни и растящи дивиденти.
Макар пазарът на недвижими имотида навлезе в етап на балонизиране, очаквам 2022 г. да е положителна. Разбира се, секторът на недвижимите имоти е съставен от много различни сегменти с различна динамика. При преодоляване на нови, по-сериозни вълни от пандемията офис имотите може да се окажат доста добра инвестиция.
По време на инфлация потенциал имат и покупките на физическо злато, както и акции на компании, които добиват и преработват злато и суровини.
