Но има пречка да летя от името на България - не сме пълноправен член на европейската агенция, казва Татяна, която заминава за обучение и тренировки в САЩ - проект, финансиран от НАСА
Татяна Иванова от Добрич заминава за Флорида през февруари, където след селекция е приета в космическа академия. Програмата, в която тя участва, подготвя и сертифицира кандидат-астронавти.
Татяна от малка има кауза и я преследва с упоритост и ентусиазъм.
- Какво те накара да погледнеш към звездите, Татяна?
- Когато бях малка, като всяко дете имах интерес да наблюдавам небето, луната и падащите звезди. Съвсем на шега кандидатствах за турския лагер по модел на НАСА в Измир. Исках да видя какво представлява, защото знаех, че е много интересно място и много деца се състезават, за да стигнат там.
Вече на самия лагер видях науката отблизо в много различни аспекти - имаше биология, химия, инженерство, физика, космонавтика - абсолютно всички неща, които оформят един космонавт като перфектен кандидат.
В края на престоя гледахме един филм, който почваше с цитата “Представи си, че астронавт си ти”. И някак си усетих, че това, което правих там, ми хареса и исках да продължа да го правя. Искам по някакъв начин да превърна този свой интерес в кариера в бъдеще.
В 8-и и 9-и клас много се колебаех в коя сфера да се насоча - 10 години се бях занимавала с танци, а отделно свиря и на барабани. Но от само себе си ми дойде мисълта, че исках да се занимавам с наука. Преминах през доста обмисляне дали да уча астрофизика, инженерна физика или космическо инженерство, което, за жалост, не се преподава в България. Спрях се на инженерната физика с цел да си изкарам бакалавърска и магистърска степен, а някой ден и докторантура, за да се явя на селекция за космонавт.
- Освен в Турция си била и в космическия лагер Хънтсвил, Алабама.
- Преживяването беше много сантиментално, защото за първи път пътувах сама, и то до САЩ, което си е стрес. Там бяхме в затворен лагер. Но той е толкова уникално устроен, че всеки може да разбере в коя сфера да се насочи.
- Ти ли беше единствената българка там?
- Тогава да. Знам, че са ходили двама или трима българи чрез посолството, но аз съм
първото дете, което на
16 г. беше посетило
и турския, и
американския лагер Хубавото е, че там има симулатори, които са същите като на астронавтите в НАСА. Учи се и много космическа история.
Имаше модел на ракетата “Аполо” в реален размер и на една атракция те изстрелват на 42 метра височина, за да я видиш отгоре. Отделно от това има и планетариум, стена за катерене, карта на Марс, симулатори на совалки и военни самолети, на които да се обучаваш. В САЩ има 12 космически центъра на НАСА и точно до лагера се намира един от тях - Marshal space center.
Всички космонавти си имат тренировки за оцеляване в различни природни среди.
Един път ни заведоха на water survival training (тренировка за оцеляване във вода). Там от една голяма кула ни спускаха в басейни и трябваше да си махаме сами екипировката, докато сме във водата. Катерихме се на голяма отвесна кула без никакъв наклон. Въжетата, с които сме вързани, ги държат съотборниците ти - тоест
буквално животът ти
е в техните ръце
Тези лагери са места, които нямат еквивалент, защото са по модел на НАСА - много от нещата не можеш да ги опишеш. Не можеш да издаваш вътрешна информация. А политиката на лагера е такава, че те ти осигуряват всички лекарства, цялата храна, под 24-часово наблюдение си, спират тока вечер, имаш определени минути, в които да се изкъпеш и нахраниш. Сервира се биохрана и зеленчуци, които са отглеждани от тях самите с хидропоника.
- Сега през февруари отново ти предстои пътуване до САЩ за Академията на проекта PoSSUM и Международния институт по космически науки.
- Това е може би най-сериозната крачка, която съм предприемала досега. Проектът е финансиран от НАСА и се занимава с изследване на мезосферата. Тя е част от атмосферата, която е по средата - тоест нито е много високо, за да се изпрати космически апарат, нито много ниска, за да се изпрати балон. И е най-неопознатата част от атмосферата. Другите тренировки на космонавтите включват симулатори на самолети за висш пилотаж, тренировки в среда на микрогравитация. Трябва да се запознаваме с костюма на космонавтите - декомпресиране, сваляне, обличане, защото е много трудно да си подвижен с ръцете си, докато са в големите ръкавици. Докато сме с тези костюми, ще поправяме различни неща. Отделно ще имаме тренировка, в която
ще ни намаляват
постепенно нивата
на кислорода -
това много често се прави, защото горе нивата на кислород са много ниски и се следи нивото на продуктивност, на концентрацията, дали ти става лошо, дали си на границата да припаднеш.
- Възможността за участие в този проект я дължиш и на помощта на рапъра 100 Кила - как се стигна до този развой?
- Преди две години той се свърза с майка ми. Тя му разказа за мен, за това какво правя с живота си, защото имам и издадена стихосбирка. И той просто искаше да види, че наистина ще инвестира рез фондацията си “100 слънца” в човек, който си преследва целите и знае какво иска. Трябваше да си направя списък с цели, които да изпълнявам и да му казвам докъде съм стигнала. Той сега финансира участието ми, както и една компания за криптовалути - Nexo.Tя също ми помогна доста.
- След космическия лагер през февруари какви са ти плановете и каква ти е голямата цел?
- За тази година планирам, когато се завърна от САЩ, да изкарам лиценз по парашутизъм. Искам да запиша курс по руски и гмуркане. Дългосрочно планирам магистратурата да ми е в САЩ. Тъй като се интересувам от метеорология и геофизика и ще видя дали в тази насока ще тръгна след завършване на бакалавърската степен.
Има аналогови мисии, за които кандидатствах. Те представляват симулация на мисия на Луната или на Марс, където си в различен хабитат и с различни хора. Като, разбира се, голямата ми цел е да стана първата жена българка в Космоса.
- Какво е усещането да си жена в една доминирана от мъже научна сфера?
- Това е интересен въпрос, защото аз
на 26-и ще бъда
лектор на TEDx
Витоша и темата е
“Жени на бъдещето”
Моята лекция е за това къде виждам жените в космонавтиката.
Цял живот живот слушам метъл, винаги съм била сред момчета, свиря на барабани, а по принцип барабанистите са мъже и се гледа скептично, когато чуят за жени в тази роля. Същото е и при космонавтиката. До 2020 г. сме имали 566 изпратени хора в Космоса, а само 65 от тях са били жени.
- В този ред на мисли имаш ли любима жена учен, на която да се възхищаваш и ти е модел за подражание?
- Много се възхищавам на Гергана Райжекова, която написа книга за невидимата роксцена на България, но освен това е и доктор на науките. Това е много силна женска фигура в моя живот. Изключително интересен човек. А другата жена, на която се възхищавам, е Катрин Джонсън - една от първите афроамериканки, която е била изчислител в НАСА.
- Миналата година Джеф Безос, Илон Мъск и Ричард Брансън посегнаха към Космоса. Какво мислиш за тях? И трябва ли космонавтиката да е предимно държавна политика, или да разчита на филантропите и частните иновации?
- Космонавтиката трябва да е приоритет на всяка държава. Затова ми е много неприятно, че България не е пълноправен член на Европейската космическа агенция, защото това много ограничава българите и изобщо моите шансове да стана космонавт от името на България.
Относно Илон Мъск и Ричард Брансън - аз съм много голям почитател на Space Х - те имат подписан договор с НАСА и са партньори. Наистина трябва да е приоритет на държави, но ако се появи нов ум, който знае какво прави и не рискува живота на екипажа - защо да не се включи?
Но съм против
космическия туризъм
и да се ходи там да се правят снимки и т.н. Доколкото разбрах, сега там ще се снима и филм. Много се комерсиализира, което на мен не ми харесва. Има си космическо право, в което се посочва какво може да се прави.
Изобщо това място трябва да си остане много защитено от цялата галиматия, която е на Земята, и там да се изпращат хора само с научни цели.
- Имаш ли послание към хората, които споделят мечтите ти?
- Моето послание би било
да правят
невъзможното
възможно
И да знаят, че границите са, за да се преминават - никога не трябва да си поставяме граници сами на себе си по отношение на мечтите. Колкото по-висока цел си поставиш, толкова по-ясен план трябва да имаш.
CV
Родена на 12 декември 2002 г. в Добрич
До средата на 11-и клас учи в Езикова гимназия гр. Добрич, след това се мести и завършва ЧПГТП “Райко Цончев”
В момента е студентка първи курс в специалност “Инженерна физика” в Софийския университет
Има издадена стихосбирка и е носителка на десетки награди по литература
Носителка на наградата “Млад творец” на община гр. Добрич през 2018 г.
Има медал от турския учебнотренировъчен лагер по модел на НАСА
