Олекналата държава лесно прави салто
Кой озлочести Казахстан? Според руски медии – “колективният Запад”. Според американските – индивидуалният Путин. А според казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев – специално подготвени чуждестранни джихадисти, но той не знае или не казва чии са.
Според мен казахстанските събития са си нормален етап в развитието на казахстанския преход, който доста напомня на българския. Различието е само в конкретиката.
И така, да се вгледаме в казахстанската конкретика.
Януарските
събития
имат 3 основни
компонента
плюс 1 бонус.
Първо - всенародни протести срещу поскъпването на живота и цените на сгъстения газ в частност. Това се случва и у нас. Второ - “овладяване на протестите” от терористичните банди, неизвестно чии. Случва се и у нас, макар че няма терористични банди. У нас си имаме едно великолепно трио плюс Мая Манолова и всичко става културно.
Трето -
изчегъртване
на стария елит.
Да ви напомня
нещо?
Бонусът за Казахстан е смяната на геополитическата ориентация. Най-верен брат на Русия, тя хукна към обятията на Запада, а миналата година и към Турция. За щастие, ние сме здраво вързани за цивилизования Запад и няма мърдане. Или кой знае?
Първият казахстански етап е ясен на всички - в страната отдавна си вървят съвсем основателни класови протести, стачки, бунтове и разстрели на пролетариата, а увеличението на цената на сгъстения газ за автомобили само преля чашата. Но тъй като там няма революционна лява партия, с тази роля се заемат други манипулатори.
Те вече са доста съмнителни. В един момент президентът Токаев обяви, че само срещу бившата столица Алмати били хвърлени 20 хиляди обучени и въоръжени до зъби чуждестранни бойци. Властите вече арестуваха близо 10 хиляди протестиращи граждани, но
досега не са
показали на
света нито един
аджамия
чужденец
Вярно, в един момент властите показаха гражданин на Киргизия с поизменена физиономия. Той призна от екрана, че “неизвестни хора” му дали 200 долара и самолетен билет, за да дойде да протестира в Алмати. Приел, защото бил безпаричен и безработен. Оказа се обаче, че човекът е известен джазов музикант. Дошъл в Алмати за концерт, но на връщане го арестували и му направили такъв джемсешън, че решил да пропее по ноти.
Възмутителна полицейска глупост и много лоша услуга на президента Токаев. Но пък има и елемент на творческа справедливост -– не си ли роден в делтата на реката Мисисипи, по-добре не се занимавай с джаз!
Чуждата намеса е в центъра на сюжета – Москва обвинява за това “колективния Запад”, Киев и Вашингтон – колективния Путин. От сутрин до вечер анализаторите бълват гениални анализи, но няма ни една конкретна улика!
Възможно ли е да няма поне едни чуждестранни непрани гащи? Според Токаев бандитите нападнали моргите и си прибирали телата. Това при тях било принцип.
Което ми напомня един виц от цикъла за радио “Ереван”. Арменците направили разкопки в исторически пластове от преди 5 хиляди години и не намерили никакви жици, което доказвало, че още тогава са имали безжичен телефон.
Ако не са
чужденци,
кои са?
Кой тогава
е виновникът?
Според дисидента олигарх и бивш премиер на Казахстан Акеджан Кажегельдин най-вероятно протестите са били овладени от хората на бившия президент и баща на нацията Нурсултан Назарбаев. С други думи, имало е опит за преврат.
Вероятно Токаев е спрял да слуша във всичко бащицата благодетел, може би дори се е опитал да промени геополитическата ориентация на Казахстан, а хората на Н. Н. сега се опитали да се отърват от него по съкратената процедура.
Това обяснява защо бунтовниците, които и да са те, с такава лекота превземат сградата на Комитета за национална сигурност и разграбват оръжията вътре. Усещайки, че не може да разчита на своята полиция, Токаев вкара в градовете армията и ѝ нареди да стреля по бунтовниците без предупреждение. И освен това се обърна за помощ към Организацията на Договора за колективна сигурност (ОКДС), в който влизат Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан. Естествено, началникът в тази група е Русия.
ОКДС съществува от 30 години и досега не бе изпращала братска помощ през граница. Сега като че ли изпълзя от спомените за ранния преход, когато споменът за СССР бе все още пресен-пресен. И миналото оживя.
В същото време Нурсултан Назарбаев бе освободен (по свое желание) от поста председател на Съвета за сигурност и другите пенсионерски служби, които му даваха право да дърпа конците на държавата. Къде е – никой не знае. Пускат се какви ли не слухове – бил се скрил в Киргизия, в Турция, на някой частен остров или 2 метра под земята. Родата му рано-рано изпревари събитията и духна към средиземноморските си яхти, а най-близките му съратници са прибрани в арестите. Там е и Карим Масимов, шефа на Комитета за национална сигурност, който проспа 20 000 въоръжени чуждестранни интервенти.
И така, да преговорим трите казахстански фази. Всичко стъпва върху народното недоволство, което ту тлее, ту избухва, като у нас. През декември то бе взривено от двойните цени на газа за автомобили, а у нас през лятото на 2020-а – от едни записи и снимки. Породи се висока протестна енергия, на улиците излязоха тълпи, които можеше да бъдат овладени и насочени.
Второ (предполагаемо) – хората на бившия президент Назарбаев оглавяват тълпите и ги насочват към насилствени бунтове, грабежи и събаряне на властта.
И трето – президентът Токаев потушава бунта, предотвратява преврата и сменя прозападната ориентация на Казахстан, като докарва на помощ руски войски. Само 8 дни, след което руските дипломати започват преговорите със САЩ в Женева от по-силна позиция. Те вече са хегемон на каквото е останало от СССР.
Слава богу, България отдавна е извън тази орбита. Както в Казахстан, и у нас няма никаква сериозна лява партия. Но защо ли напоследък скача рейтингът на партия “Възраждане”?