Няма проблем за плащане на новите пенсии и по дълга. Има и “5 млрд. лв. спокойствие” във фискалния резерв
За първи път след демократичните промени от 1989 г. през всеки от първите три месеца на 2022 г. държавата ще харчи по 1/12 oт размера на бюджета за 2021 г. Причината е, че заради тройните избори и дългото отсъствие на редовен парламент и кабинет новият бюджет за догодина не бе приет. Той може да стане факт най-рано през февруари.
Правилото, което позволява това, е предвидено в чл. 87 на устройствения Закона за публичните финанси, като за последно е променено през 2016 г. Същият член позволява тази разпоредба да се прилага “не повече от три месеца, като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание”.
Така държавата да използва съвсем законно финансов ресурс за основните си нужди при две важни условия - приходите да позволяват извършването на месечни разходи до 1/12 от тазгодишните, а разходите, да бъдат законови, т.е. одобрени от парламента или кабинета. При добрата събираемост през втората половина на годината и при раздутите разходи за цялата отиваща си година
напрежение в началото на 2022 г. няма да има,
категорични са финансови експерти.
Финансовият министър Асен Василев наскоро отчете, че за приходите няма проблем, нещо повече - събрани са 1,2 млрд. лв. над плана. За най-важните разходи - тези за пенсии, пък има съответни решения на парламента. Увеличението на пенсиите и добавките към тях, както и финансовото им осигуряване са в сила от миналия 25 декември - това са решения, които вече са изпълнени. Тъй като обаче правилото за 1/12 се отнася само за централния бюджет, а този на НОИ е отделен от него, вероятно преди края на 2021 г. е направен трансфер на нужните пари за увеличените пенсии до март догодина и те са по сметките на осигурителния институт.
Още през март пък хазната трябва да поеме рефинансиране на стар дълг от 1,2 млрд. евро, а има и още две плащания до края на 2022 г. Това са двете основни причини, поради които
държавата може да бъде принудена да тегли нов дълг
Експерти са категорични, че това не се налага не само заради съживяването на икономиката и добрата събираемост, но и заради ударното теглене на над 2 милиарда лева вътрешен дълг от служебното правителство, като близо 1,5 млрд. лв. не са били похарчени.
Ако все пак се наложи нов дълг, в закона за публичните финанси е записано: “В случаите по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните 31 погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година”. Таванът на дълга за тази година бе 4,5 милиарда лева и той не бе надхвърлен.
В съвсем краен случай, вероятността за който клони към нула, кабинетът има “близо 5 милиарда спокойствие” по думите на известен наш финансист. Този финансов ресурс се намира във фискалния резерв. Всъщност в него към момента има над 10 милиарда лева, но т.нар. неснижаем остатък е 4,5 милиарда лева. За използването на свободните 5 милиарда лева не се иска разрешение на парламента, ако бъдат използвани за узаконени с негово решение разходи.
