Това, което трябва да си пожелаят народите за новата година, е повече медии като “24 часа”, които се опитват да разберат смисъла на явленията в дните на изпитания, които ни предстоят
Изпратихме една много тежка година - с невиждан мор, с невъзможност да се състави правителство след двукратни избори, със зловещо поскъпване на всичко, особено на промишления ток. Абе, изобщо 2021 г. бе гадна година. И сега с неизбежния оптимизъм посрещаме 2022-а, която се надяваме да е по-добра, по-здрава, по-евтина и изобщо чудесна. Което едва ли ще се случи, като виждам повсеместната функционална неграмотност в целия свят. Не знам на какво се дължи това - на много телевизия или на т.нар. социални мрежи, но
хората не разбират
вече какво им се
говори,
не схващат смисъла на написаното, но са готови да стигматизират всеки, който има различно от тяхното виждане за света. Май е време за нова перестройка, подобна на Горбачовата отпреди 40 години. Повече плурализъм и малко повече мисъл в главите на всички хора, иначе ядрената война е на прага ни. Който оцеля от COVID-19, го чака лъчева болест. Надеждата на света е в руските генерали, които да не се подчинят на самозабравения им президент, като натисне червеното копче. Или хомолозите им, подчинени на дементния дядо или на някой аятолах с изкуфял от молитви и челобитие череп - все тая.
Да вземем например прословутите ваксини и стигмата върху ваксинофобите (те не са антиваксъри, а просто се страхуват, затова е по-коректно да бъдат наричани ваксинофоби). Да се страхуваш от това да бъдеш инжектиран с някакво активно вещество, е напълно естествено. (Тук вметвам една лична история - моята дъщеря, която учи в Англия, категорично отказва да ходи по дискотеки и клубове там след съобщението, че е имало един случай на инжектирана девойка с барбитурат в дискотека с цел изнасилване. А преди това не се страхуваше толкова, макар сипването в питието на момите на рохипнол а.к.а. диазепам или валиум с цел възползване да е епидемия в англоговорещия свят от години. Но инжекцията звучи зловещо.)
И да вземаш
лекарство, преди да
си се разболял,
е пък
противоестествено Затова е нормално да има хора, които не искат да се ваксинират, особено при факта, че и ваксинираните също се заразяват. (Не ме разбирайте погрешно, аз съм ваксинационен активист. Имам три дози - 2 от препарата на “Модерна” и 1 от “Байонтек”, надявайки се на хетерозисен ефект, ваксиниран съм и против “Камбоджа”(внучето на испанския грип) и лично съм убедил повече хора да се имунизират от трима министри, взети заедно.)
Ваксинационните активисти изговориха толкова глупости, че както казваше д-р Щросмайер от “Болница на края на града”, изигран гениално от Милош Копецки, ако глупостта можеше да лети, щяха да хвръкнат като гълъбици. Първата и най-голяма бе т.нар. колективен имунитет. Как, като 70% от народите се ваксинират, коронавирусът ще се изпари “яко дим”. Ваксината срещу вариолата, гениалното изобретение на Едуард Дженър,
се поставя от
времето на
Екатерина Велика
и “потьомкинските села” на Григорий Таврически от 1796 г., което не попречи през 1981 г. в Титова Югославия да има епидемиационен взрив от вариола. Но всичките “когнитивно предизвикани” началници, почвайки от шефа на СЗО, преминавайки през Костадин Ангелов и до Стойчо Кацаров, дрънкаха тази простотия как е въпрос на отговорност към човечеството да се ваксинираш. Ако говореха честно, трябваше да кажат цялата истина, а именно, че ваксината е шанс да оцелеете вие лично, ако се заразите, а не човечеството като цяло. Тогава сигурно процентът ваксинирани и съответно оцелели при срещата с вируса щяха да са повече.
Както и сомоподобните (catfish) постове във фейсбук, в които се громят неваксинираните като тежки имбецили, дето ни дишат въздуха на нас, пробудените. Но стига с тези ваксини, сега темата е въглеродният отпечатък. Достатъчно сериозна тема, която бе профанизирана до някаква мусака. (Подробно за въглеродния отпечатък на всекидневната храна виж тук - https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10557496.) На 1 януари в София бе плюс 16 градуса по Целзий, а в Египет имаше градушка. Тоест глобално затопляне има и то е антропогенно. И това е наистина важна тема за човечеството. Важно е не да се повтарят някакви заклинания, а всеки човек да разбере какво се случва, да има достатъчна маса от критично мислещи хора и важните решения да не бъдат глупави.
Както впрочем и масовата отмяна на официалните новогодишни зари. Заради националната ни половинчатост (вижте изключителното интервю със Стефан Цанев пак в “24 часа” - https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10558867), полза нямаше. Фойерверките бяха отменени уж заради грижа за секрецията от надбъбречните жлези на бездомните кучета.
Светлинно шоу нямаше, но патакламата си беше както всяка година. И кучешкият адреналин се лееше на воля. Истинският проблем не са официалните зари, а свободното гърмене от балкона, което никой не ограничава. Кучелюбите не трябваше да натискат за отмяна на зарите в седмицата преди Нова година, а да настояват да се обособят по общини полигони за гърмежи. Само там пиратките и другите фойерверки да се продават, да са законни и там да се гърми. Да има пожарна, медицински пунктове и тоалетни и да се плаща такса, за когото му се пуца. Това би било истинска грижа за жалните котенца, подложени на зловещ стрес.
Ние имаме привилегията да работим във вестник (и сайт) “24 часа”,
опитваме се да бръкнем
под полата на случките
и се надяваме, че благодарение на нашите усилия животът става по-разбираем. В това е голямата отговорност на журналистиката - в подобни гранични ситуации да търси смисъла на явленията. Не просто да съобщава някакви “новини” и да размахва патос от типа “всеки сам си преценя”. През следващата година и поне през следващите 30 години “24 часа” ще продължи да го прави.
