Германската социална система е спечелила от имигрантите от България и Румъния след влизането на двете държави в ЕС, става ясно от ново проучване.
И Германия, и мигрантите от България и Румъния печелят от свободата на придвижване, която жителите на двете държави получиха след влизането си в ЕС преди 15 години. Това става ясно от проучване на проекта Mediendienst Integration на германския Съвет по миграция. Опасенията за масова "имиграция към социалната система" не се оправдаха. Приходите към германската социална система надвишават проблемите, заключват авторите.
Към края на 2020 година около 800 хиляди румънци и 390 хиляди българи живеят Германия. За справка - преди влизането на двете балкански държави в ЕС през 2007-а броят им е бил общо 130 хиляди.
Към септември 2021 година 460 хиляди от румънците и 170 хиляди от българите работят и подлежат на социално осигуряване. Най-често те са заети в сферата на хотелиерството и гастрономията, в селското стопанство, строителството и в бизнес услугите.
Според проучването много от имигрантите преминават от несигурна заетост към стандартни работни места. Равнището на заетост е нараснало до 67 процента през септември 2021 г., сравнимо с това при германското население - 69 на 100.
Нивото на безработица при българи и румънци - 9,3 процента - е съвсем малко по-високо от средното за страната. "Вноските в социалната система на заетите сериозно надминават разходите", заключват още експертите.
Миграцията на българи и румънци в Германия е концентрирана основно в големите градове. Затова и в по-бедните западногермански градове като Дортмунд и Дуисбург повече представители на двете мигрантски групи са безработни.
"Като цяло обаче добре интегрираните румънци и донякъде добре интегрираните българи определят облика", пишат авторите на изследването.
