България най-вероятно ще бъде осъдена за мръсен въздух, санкцията е поне 10 млн. лева
- Г-н Сандов, миналата седмица участвахте в Съвета на ЕС по околна среда в Брюксел. Говорихте ли за наказателните процедури срещу България, можем ли да се надяваме на закриване на някои от тях?
- Коментирах наказателните процедури с комисаря по околна среда Виргиниюс Синкявичус именно в посока на това, че ние имаме политическата воля да работим за разрешаването на тези въпроси. Молбата, която отправих, беше да ни се дадат няколко месеца да го покажем. Аз поех ангажимент, че ще работим активно по прекратяването на голяма част от тях, вече съм съставил екшън план.
Иначе в Брюксел основната ни задача беше да обсъждаме законодателния пакет инициативи по “Подготвени за цел 55” – намаляване с 55% на парниковите газове в рамките на съюза към 2030 г. Там се обсъждаше и отчитане на емисии в нови сектори – най-вече авиацията, но и морския товарен транспорт. Доста спорен въпрос е и включването на сградите. Това обаче включва много голям социален елемент и не съм убеден дали ще мине в рамките на следващите няколко месеца.
- Практически какво означава това за сградите?
- Това означава, че сградите трябва да са пасивни - да произвеждат толкова енергия, колкото потребяват, дали през своите покриви, чрез термопомпи или по друг начин, но да не бъдат нетен поглъщач на енергия. Сградният фонд в момента е извън схемата за търговия с емисии, но ние имаме ангажименти за енергийна ефективност първо на новите публични сгради, след което новите частни, след това и съществуващите.
- Вие ще стимулирате ли изграждането на ВЕИ-та за домакинствата?
- Да, има няколко финансови механизма за подкрепа. По ОПОС има възможност за подмяна на отоплителни уреди, включително и със соларни инсталации на покривите. Средствата в плана за възстановяване, които са за саниране, включват и поставяне в определен процент на инсталации за производство на топлинна и електрическа енергия.
По Фонда за модернизация определени бизнеси също ще имат достъп до средства за модернизация на съществуващите уреди. ПУДООС за първи път ще насочи средства – 47 млн. лв., за онези общини, в които имаме наднормени нива на замърсяване на въздуха, за да могат обществените сгради в тях да подменят техните отоплителни инсталации.
- Какво друго ще предприемете относно процедурата на ЕК за мръсния въздух?
- Ще помогнем на общините, като идентифицираме през нашата система за мониторингови станции, която ще бъде разширена, кои са конкретно източниците на замърсяване. Ще използваме и целия инструментариум, който имаме като контролен орган, да налагаме и глоби на общините, които не спазват своите програми.
- Ще използвате ли дронове за измерване на замърсяването?
- Имаме такива идеи, може да се използва сателитно наблюдение, има и други съвременни техники.
- А ще се въведат ли нискоемисионни зони в общините?
- Да, с решение на самите общини, ние не можем да им го наложим, но ще използваме друг начин. Например общини със замърсяване през летните месеци, което означава, че там проблемът е с транспорта, ще могат да закупуват електрически превозни средства по една от схемите само ако са въвели нискоемисионни зони.
- Ще се стимулира ли закупуването на електромобили и от хората?
- Да, в новата ОПОС е заложено при връщане на стар автомобил да получиш определена част от сумата за електромобил. През плана за възстановяване ще се подпомогне изграждането на по-плътна мрежа от зарядни станции в страната. Разбира се, ние ще разчитаме повече на частната инициатива в това отношение.
- Предвиждат ли се и данъчни стимули за електромобили?
- Предполагам, че на законодателно ниво може да се разгледа. Редно би било данъкът на автомобила да не е само според годината на производство и мощност, а и според неговото замърсяване.
- Коя е най-тежката наказателна процедура срещу нас?
- Това е делото за превишение на нормите на фини прахови частици в 5 зони, за него ние изпратихме последната ни аргументация. Надявам се решението да се забави, за да можем да приложим мерки. Ясно е, че ще платим санкцията, която е от 2017 г. до момента на произнасяне на решение по второто дело. Това са около 10 млн. лв., ако е минималната, защото ние сме първата държава, на която ще бъде наложена санкция за замърсяване на атмосферния въздух. След това започват да текат ежедневни санкции, които при минимална ставка са около 20 млн. лв. на година и силно се надявам да не платим повече от една година.
- Но според вас със сигурност ще ни осъдят?
- Да, по-добре да кажа нещата такива, каквито са. Би било нелогично съдът да вземе друго решение. Но пък е възможно това да отпуши действията на ресорните институции, местни власти, бизнес, домакинства. Защото санкциите са едно, но ние плащаме с нашите бели дробове цената. Говорим за нарушение на нива 50 микрограма на кубичен метър, които са по регламент, но те много скоро ще станат наполовина – 25 микрограма. Така че аз активно започвам действия, като първото ми посещение извън София в страната ще бъде в Русе, където този проблем е от много време.
- Има ли начин общините да платят санкциите?
- До момента това не се е случвало, но предполагам, че има такава законодателна възможност по линия на Закона за нанесени щети върху държавата. Другият вариант е през РИОСВ да налагаме глоби върху общините, така те ще отиват целево в ПУДООС, през който да инвестираме в мерки за решаване на проблема.
Ще търсим възможност да подпомагаме битовите потребители, но и полицията налага глоби за нерегламентирано изгаряне на отпадъци. Ще търсим вариант за създаване на системи за изкупуване на гуми - да е по-доходоносно хората да предадат на пункт гума, отколкото да я запалят през нощта и да извадят от нея метала. Другото, което е много важно, но не знам дали ще успеем бързо да го наложим, е въвеждането на стандарт, свързан с твърдите горива, докато не ги забранят.
Сериозен проблем имаме и при процедурата за превишаване на нормите на серен диоксид, това е едно от наказателните дела. Замърсяването е в района на Гълъбово. Надявам се целият енергиен комплекс, от който е най-вероятното замърсяване, да съдейства с поставяне на сероочистваща инсталация. Ако не я постави, ще се стигне и до принудителна административна мярка затваряне.
- В какъв размер може да са санкциите, ако България бъде осъдена?
- Има пример при друга държава членка с еднократна санкция от няколко милиона, като после започват дневни санкции.
- Смятате ли, че трябва да се въведе забрана за внос на отпадъци и каква ще е политиката ви по тази тема?
- Това, което със сигурност мога да кажа, е, че нерегламентиран внос на отпадъци не трябва да има и ще приложим допълнителни усилия с контрол. А по отношение на регламентираните отпадъци, които можем да ограничим, ще го направим. Идеята е България да не се превръща в депо за отпадъци.
Трябва да преразгледаме цялостно горенето на отпадъци. РДФ горивото например скоро ще бъде включено в схемата за търговия с емисии и няма да е толкова евтино. И в този смисъл, ако ние залагаме на проекти като завода за изгаряне на отпадъци в София, трябва да сме наясно, че скоро това ще е доста скъпо упражнение.
- Вашата позиция за този завод каква е?
- Забавянето на изграждането му е много солидно и има доста голям риск не просто да не се реализира, но и да се върнат около 300 млн. лв. Ще инициирам среща с кмета на Столичната община и с общинския съвет за подписване на анекс или договор, с който общината да поеме ангажимент, че ако не успее в предвиденото време да изпълни намеренията си, трябва да го дофинансира със собствени средства. Изчислението беше за сума около 80 млн. лв. Ако общината не се ангажира, трябва да разгледаме възможността да прехвърлим част от тези пари в друга оперативна програма, например за транспорт.
- Трябва ли управлението на язовирите да мине под една шапка и възможно ли е да се случи това?
- Под обща координация – да. Под общо управление вероятно няма да може да стане, защото например енергийните язовири трудно биха се управлявали от друг, освен от Министерството на енергетиката. Има проблем с “Напоителни системи” и управлението на техните язовири ще бъде поето от друг орган. Идеята да се сложат всички в едно ведомство може да се окаже грешка, но събирането им в две или три с постоянен координационен орган между тях би било полезно.
- Как ще се справите със застрояването по Черноморието?
- Има някои пропуски в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които допускат застроявания, според мен нецелесъобразни. Трябва по-стриктен контрол и по-силни институции, които не са корупционно пробити. Това, което съм наредил в момента на регионалните инспекции, е всяко едно инвестиционно намерение веднага да отива на заглавната им страница, за да може да има публичност.
- Ще предприемете ли нещо с незаконните имоти на депутати в Ченгене скеле?
- Там действително има построени доста къщи, които са извън общия устройствен план на Бургас. За мен решението не е през бутане на всички тези къщи, а през тяхното узаконяване и вкарване в регулации.
- Ще въведете ли забрана за строежи по Черноморието?
- Това е въпрос, който Народното събрание трябва да реши. Аз бих им препоръчал да направят подобно нещо за зона А и част от зона Б.
- Назначихте за зам.-министри двама природозащитници. Това означава ли, че ще има цялостна промяна в политиката на министерството и не се ли опасявате от отрицателна реакция от страна на инвеститори?
- Това е природозащитното министерство, по смисъла на законите ние сме институцията, която трябва да опазва околната среда и водите. Това да включим хора, които са от този сектор, мисля, че е най-нормалното нещо. В Министерството на икономиката и на енергетиката вече могат да мислят за друг подход.
