Позицията ни за Северна Македония не може да остане същата – през последните 2 г. отношенията са динамични, казва евродепутатът
от АЛДЕ/ДПС
Още акценти от интервюто:
Приветствам конструктивния подход на новоизбрания премиер, въпреки че позициите му звучат много общо
ДПС ще продължава да е конструктивна опозиция в парламента
Забавихме се твърде много с нашия план за възстановяване.
Въпросът не е, че ще загубим средствата, а че няма да можем да се възползваме от тях
Зеленият сертификат е задължителен за депутатите – те не се различават с нищо от българските граждани и за тях трябва да важат същите закони
Бихме подкрепили дълбока реформа в съдебната власт, а не такива на парче. За нас смяната на един човек с друг не е реформа
- Г-н Кючюк, темата за Западните Балкани не влезе в официалния дневен ред на срещата на върха, а президентът Румен Радев се похвали, че партньорите ни от ЕС вече разбират същността на проблема ни със Скопие и няма натиск. Не даваме срокове, но очакваме резултати - това е тезата на президента. В същото време обаче пред “Файненшъл таймс” премиерът Кирил Петков заяви, че ще се промени подходът за преговорите, и сложи времева рамка от 6 месеца. Има ли разнобой между тях според вас и това означава ли промяна в позицията на България? Още повече че и премиерът на РСМ в оставка Зоран Заев обяви, че са се разбрали с Петков най-късно до 6 месеца да има решение?
- Бих казал: Пардон! Къде е ясна нашата позиция? Твърдяхме, че има натиск върху нас?! Или е ясна нашата позиция, или има натиск върху нас. Трябва да разделим двете неща!
Определено беше трудно да бъде намерено решение в ситуция на политическа нестабилност в България. Приветствам конструктивния подход на новоизбрания премиер, въпреки че позициите му звучат много общо. За решаването на един такъв наболял въпрос се изисква разгърнат план и аргументирана комуникация.
Поставянето на срокове крие 2 риска. Единият е, че трябва да се изпълни - трябва да бъде деблокиран процесът в рамките на този период. И вторият - поставянето на такъв дълъг срок предпоставя политическа нестабилност в Северна Македония. А за да се реши въпросът, ни трябва стабилност и от двете страни на границата.
Нека напомня само, че по тази тема потокът на общественото съзнание беше завладян от една малка група, които имат претенцията да бъдат носители на историческата истина. Тяхното публично поведение остави тежък отпечатък върху този въпрос.
- Тоест трябва ли да има промяна в българската позиция?
- Българската позиция не може да остане същата, защото отношенията през последните 2 г. се развиват динамично. Въпреки че стигнахме до най-ниската точка на отношенията си със Северна Македония, двете страни се съгласиха да продължат разговора въз основа на плана “5+1”, който дава добра перспектива за двустранните отношения.
- В каква посока трябва да е промяната? Като главен докладчик на Европарламента по темата вие проведохте много срещи в последните месеци - какво в крайна сметка е решението на този спор?
- Без да пренебрегвам разговора за историята, смятам, че това не може да бъде единствената тема за взаимоотношенията ни със Северна Македония. Отделяйки толкова много внимание на разговора за миналото, ще загубим разговора за бъдещето, който е също толкова важен.
Най-съществената крачка е да възстановим доверието. Без доверие не могат да бъдат направени никакви стъпки напред. Липсата на доверие ни отдалечава едни от други, което е първата крачка към това да сме далечни, а не близки, както вярваме и сме били в миналото. С възстановеното доверие да се върнем към устоите на договора от 2017 г., който аз смятам, че е основополагащ за отношенията между двете страни. И той подсилва, а не отслабва позицията на България в международен план. И трето - в най-кратък срок да се погледне конструктивно на плана “5+1”, който дава отговор на обществените притеснения.
- Външният натиск върху България е силен, говори се дори за обвързване на темата за РСМ с изплащането на средствата по плана за възстановяване. Така ли е?
- Пряка връзка между двата въпроса не съществува. Но, разбира се, очакванията на европейските институции са България да бъде един съграждащ член на ЕС. Като страна - член на ЕС, ние трябва да участваме и в решението на стратегическите въпроси на съюза.
Много пъти България се е възползвала от солидарността на ЕС, а имаме и какво да постигнем по отношение на по-задълбочената ни интеграция в ЕС - членството в Шенген и еврозоната. Решенията за тях в голяма степен също са политически.
- Т.е. възможно е обвързване с тези теми?
- Правно няма основание за това, но политически не изключвам да бъде използвано.
- Какви очаквания имате от заявката на Франция да предложи нов план за справяне с проблема между София и Скопие?
- Президентът Макрон лично се ангажира с плана “5+1” на срещата на върха в Бърдо. Франция продължава да играе много конструктивна и приобщаваща роля. Убеден съм, че френската дипломация би подкрепила всяко едно взаимноприемливо решение за София и Скопие, ако това се случи в първите седмици на новата година. Самият факт, че по време на френското председателство ще се проведе среща на върха ЕС-Западни Балкани - нещо, което не беше предвидено първоначално, показва един дългосрочен ангажимент към региона.
Предстоящите избори във Франция, както и въпроси като стратегическата автономност и превръщането на ЕС в голяма дигитална сила ще отместят фокуса от разширяването. С евентуалното преизбиране на президента Макрон и с проевропейските правителства в Германия, Холандия и Италия може да бъде постигнато ново развитие на европейската интеграция.
- След последната среща на мултидисциплинарната комисия обаче се разбра, че основните исторически спорове не само остават, ами има и нов - общите корени на българската и македонската азбука. Какво чувате по време на срещите си с различни представители на Скопие по темата за историята?
- Уважавам изключително много работата на историците. Въпреки че винаги съм смятал, че двустранният въпрос не е само исторически, а преди всичко политически.
Мултидисциплинарната комисия е мястото, където историческите противоречия трябва да бъдат изгладени, но същевременно тя поражда и прекалени емоции в двете страни, а това подклажда национализма и езика на омразата. Личното ми мнение е, че тя трябва да бъде оставена да работи на спокойствие, без нейните заседания да имат силен отзвук в България и Северна Македония. А ние междувременно да се фокусираме върху общото ни бъдеще.
Не искам и през следващото десетилетие да си задаваме същите въпроси. Защо няма напредък по коридор №8? Защо нямаме добър път между двете страни? Кога най-накрая ще имаме железопътна връзка?
- Това реално е и позицията на Петков...
- Това е позицията на всички. Като се съберем с македонските българи, те ми казват: “Дядо ми искаше да има бърз влак между Скопие и София. Аз искам също. Надявам се поне децата ни да имат.”
- Нека ви питам по друга тема - с влизането на щама омикрон пандемията май се връща с нова сила в Европа. Какви мерки се обсъждат в Брюксел?
- Мерките навсякъде са идентични и вече добре познати. Разликите са в управлението на кризите в съответните държави, а у нас пандемичната криза се управлява лошо. Загубихме хиляди човешки животи и не можем да си позволим повече експерименти с българския народ.
Нуждаем се от координиран общонационален подход за справяне с COVID кризата и смислена информационна кампания, която да насърчи ваксинацията. Гражданите трябва да разберат на достъпен език как от едната страна стои вирусът, а от другата - науката.
- Ще бъде ли намалена например валидността на зелените сертификати от 1 г. на 9 месеца, каквито предложения се чуват?
- Тази тема се обсъждаше много задълбочено и на последния съвет. Ситуацията е изключително динамична и вярвам, че повече трябва да се доверяваме на здравните власти и експерти, а не на непотвърдени факти и фалшиви новини от социалните мрежи. Ако едно такова решение е важно за запазване здравето на хората, без съмнение трябва да бъде подкрепено.
- Кажете ни - трябва ли депутатите у нас да ходят на работа със зелен сертификат? И как е решен този въпрос в ЕП?
- Задължително! Народните представители не се различават с нищо от всеки един български гражданин и за тях трябва да важат същите закони. Например в Европейския парламент се проверява зеленият сертификат на всяко влизане в сградата и правилата са стриктни за всички.
- Като споменахме плана за възстановяване - какво чувате за този на България, след като ни върнаха забележки по 43 точки? Някои страни вече получават вторите си траншове, а ние още не сме започнали...
- Ние се забавихме твърде много. Въпросът не е, че ще загубим средствата, а че няма да можем да се възползваме от тях. Няма как да загубим нещо, което не ни принадлежи. Не само че вече редица държави получиха авансови плащания по проектите, но и срокът за изпълнение за нас се скъсява с всеки изминал ден, което поставя под съмнение способността ни да реализираме отделените за България средства.
Има редица проблеми в нашия вариант. Много слабо са разработени редица стратегически документи, които биха дали основа за разработване на плана. Най-силно това се усеща в сектор “Енергетика” - Националният план “Енергетика и климат” е определен от ЕК като документ “без амбициозни цели и с неясни мерки”. Той не може да бъде основа за каквито и да било проекти за възстановяване. Плановете за районите в преход (това са въглищните райони) въобще не са разработени. Страната от повече от десетилетие няма позиция по ВЕИ и не знае как да планира участието им в енергийния микс.
Цялостният подход е фрагментарен и на практика няма връзка между мерките от отделните стълбове. Другото, което създава общо впечатление, е, че събира в себе си редица проекти, които не са могли да получат финансиране по структурните фондове, тъй като нови идеи няма да се предлагат като мерки за възстановяване на икономиката.
- Заявките на някои от новите министри са те да нанесат някои корекции в изпратения от служебния кабинет документ, колко още ще ни забави това?
- Този подход няма да реши нито един въпрос на българския бизнес, на научните среди и средствата няма да стигнат до българските гражадни. Коментарите на ЕК са тежки и това ще наложи влизане в дълъг преговорен период.
- ДПС вече веднъж е била част от тройна коалиция, а настоящата е дори четворна - доколко ще е стабилна тя според вас?
- Тройната коалиция имаше за цел да изпълни една от стратегическите цели на България - членство в ЕС. Постигнатите икономически показатели в периода 2005-2009 г. говорят сами по себе си. Днес България има други предизвикателства - да модернизира икономиката си, да даде перспектива на младите си хора, да отговори на новите стандарти за демократична държава. За всичко това на България ѝ трябва стабилно правителство.
- Каква ще е ролята на ДПС в този парламент? В последните няколко бяхте конструктивна опозиция и давахте рамо на кабинета по определени теми. Сега обаче подкрепата ви е демонстративно нежелана, поне на този етап.
- Ще продължаваме да бъдем конструктивна опозиция. Ще подкрепяме добрите решения за страната ни.
- Има ли теми, по които ДПС би подкрепило новото правителство и кои са те? Каква ще бъде например позицията ви по заявките за промени на закони, касаещи съдебната власт, главния прокурор и КПКОНПИ?
- Определено ще подкрепим всички идеи, които бяха част от нашата предизборна програма. ДПС би подкрепило дълбока реформа в съдебната власт, а не такива на парче. За нас смяната на един човек с друг не е реформа.
Визитка:
Роден на 16 септември 1985 г. в Севлиево
Завършил политология и право във ВТУ, има много специализации и обучения
Дългогодишен председател на Младежкото ДПС
Президент на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ)
Евродепутат от “Обнови Европа”/ДПС
Постоянен докладчик на Европарламента за Северна Македония
Награден е с почетния орден на външното министерство на Азербайджан
