БСП и ДБ заложиха на политически лица за министри, ИТН - изцяло на експертни
В състава на новото правителство прави впечатление, че партиите, които са имали някакви основни теми в последните няколко години, общо взето вземат съответните ресори. Имам предвид най-вече БСП, свързана със социалния вектор, и ДБ, свързана с правосъдната реформа и е-управлението.
Вероятно всяка една от партиите ще иска да доказва управленски резултати в тези ведомства. Разбира се,
това ще бъде
низ от
компромиси,
защото конфигурацията е много сложна. Ще бъдем свидетели на непрекъсната търговия.
Всяка формация е постъпвала по различен начин. Например всички министри на БСП и ДБ са избрани народни представители, съответно политически лица, а при ИТН - само експерти.
Министърът на отбраната Стефан Янев и вътрешният министър Бойко Рашков са от квотата на ПП, но са вътрешна подквота на президентската администрация, защото това са хора, които са приближени много повече до Румен Радев, отколкото до Петков и Василев. Да, те могат да са развили отношения по времето на първия служебен кабинет, но все пак се смятат за по-близки до президента.
Отношенията между Радев и изпълнителната власт ще е може би най-интересното, което предстои да наблюдаваме. Трябва да видим президента в съвсем различна политическа роля. След шестия месец от първия му мандат той имаше много ясна последователна политическа линия - пълна конфронтация с изпълнителната власт, с партия ГЕРБ и персонално с Бойко Борисов. С това се изчерпваше напълно политическата линия на Румен Радев и много трудно може да се сетим за нещо извън това.
Сега обаче, във втория си мандат, Радев трябва да формира съвсем различен дневен ред, което само по себе си е огромно предизвикателство за него. От една страна, той не може да продължи да се конфронтира с ГЕРБ, защото тя е в опозиция, а срещу себе си - от другата страна на “Дондуков” -
има по-скоро
приятелски
кабинет
Но на фона на преструктурирането на ведомствата и прехвърлянето на много агенции в различни министерства, встъпилият в длъжност кабинет на четирите формации в следващите няколко месеца ще започне да назначава свои кадри в различните ведомства.
Но те ще заемат местата на хора, назначени от служебния кабинет, който, бидейки 7 месеца на власт, общо взето
успя да смени
почти целия
висш ешелон
на държавната администрация - министри, зам.-министри, шефове на служби и т.н.
Оттук следват потенциални напрежения. Например Атанас Атанасов от ДБ казва, че трябва да се правят промени в структурите на силовите ведомства. Друга възможност за напрежение - коалиционният партньор БСП и ръководството ѝ, които очевидно са в ниска точка на отношения с президентската администрация, може да иска определени назначения, но пък тези кадри са назначени от Радев.
Конфликтът президент - изпълнителна власт е институционално предварително зададен в конституционната рамка. Защото най-голямата сила на президента е неговият глас - колкото по-голяма обществена подкрепа има той, толкова по-силен е неговият глас.
А когато изпълнителната власт започне да продуцира скандали и да акумулира негативи, винаги президентът се е дистанцирал под някаква форма от властта. Това направи Желю Желев с Филип Димитров, Петър Стоянов с Иван Костов и Георги Първанов със Сергей Станишев.
Въпросът е не
дали, а кога
ще се появи някаква форма на дистанция между президентската администрация и изпълнителната власт.
Партиите, които стоят зад кабинета, имат един общ знаменател - той се казва анти-ГЕРБ. И са движени от един общ много мощен политически интерес - да няма предсрочни парламентарни избори. Тенденцията в подкрепата и при БСП, и при ИТН, и при ДБ е негативна от юли до ноември. Техният интерес е да има редовен кабинет. Мога да кажа кога ще приключи животът на кабинета - когато някоя от четирите партии види своя политически интерес в това да има предсрочен вот, или да не е в управлението.
