Системата тотално деградира и който я оглави, не може да я промени без обществен консенсус и политическа подкрепа
- Г-жо Виткова, най-малко желано от партньорите в бъдещото правителство е здравното министерство. Защо става така ?
- Бягството на партиите от поста министър на здравеопазването е най-красноречивото доказателство до какво състояние доведоха здравната система пазарните реформи. Проблемите са толкова тежки и интересите - разнопосочни, че за истински промени в обществена полза са необходими компетентно ръководство, политическа воля и широка обществена подкрепа.
Повече от 20 години системата деградира морално, структурно и кадрово до състояние цели региони да са лишени от отделни профили на медицината и от болнична помощ.
Пазарът беше обявен за панацея, но истината е, че той създаде непреодолими проблеми, като дълбоко промени мисленето на медицинските специалисти. Подмени медицината с пари.
Здравният министър не може да промени нищо, ако няма ясна политическа програма, която да следва, и политическа подкрепа в битката за здравето на гражданите, а не за съсловни и фирмени интереси. Поемайки поста, той трябва да знае, че влиза в минно поле.
- Кои слабости на здравната система оголи COVID пандемията?
- Тя просто ни показа проблеми, които над две десетилетия не желаем да видим и отстраним. Очеваден факт е, че пазарът в този случай не работи - по цял свят държавата се намеси в организационен и финансов план в здравните системи, за да могат да поемат предизвикателствата на епидемичния взрив.
Второ, кадровият дефицит на лекари и медицински сестри у нас е на критично ниво, до степен в отделни региони да не позволява на болниците елементарно обслужване на ковид пациентите.
Освен количествен той е и в дисбалансите между отделните специалности. Областни болници не разполагат с инфекциозни отделения, защото са ги закрили в хода на пазарното си преструктуриране като непечеливши. Липсват анестезиолози, терапевти, педиатри. Причина за това са огромните
диспропорции в заплащането
на лекарите - до 5-цифрени суми
Извънболничната помощ не участваше адекватно в битката с епидемията - общопрактикуващите лекари диагностицират и лекуват по телефона, а останалите специалисти трудно контактуваха с болните в периода на карантина. Същото се отнася и до необходимостта от лабораторни и образни изследвания, което е основната причина за късната хоспитализация и високата смъртност у нас.
Някои проблеми можеха да бъдат решени,
но няма анализи и адекватни решения
Красноречив пример е все още нерешеният проблем с т.нар. ковид зони в поликлиниките.
- Само в последните 3 г. имаше няколко широки обществени дискусии на тема здравеопазване, но след тях не се случи нищо. Кой трябва да вземе нещата в свои ръце и да носи отговорност?
- Дискусиите бяха фокусирани единствено върху финансирането на здравната система в посока на т.нар. демонополизация на НЗОК. С това предложение държавата се опитва без всякакви разчети и остойностяване на здравните дейности да прехвърли цялата отговорност за здравната система на частни застрахователни компании, което в известна степен
противоречи и на конституцията,
която категорично вменява в дълг на държавата здравето на гражданите. Системата се нуждае от основополагащи промени, а не само от демонополизация на НЗОК.
- И коя да е първата стъпка?
- Необходимият експертен и политически консенсус за реформа на този етап е почти невъзможно. Медицинските експерти, които получават от 1000 лв. едните до 50 000 лв. другите, не могат да постигнат консенсус. Парламентарно представените партии виждаме какво съгласие успяват да постигнат. Като прибавим всички лобита, които солидно печелят от липсата на държава в здравната система, надеждата за необходими реформи съвсем се отдалечава.
Партиите са длъжни ясно да формулират позиции по няколко основни въпроса: какво е мястото на пазара и на държавата в здравната система; ще имаме ли обществено здравеопазване или ще продължим да концентрираме частната здравна система само в няколко големи града в страната и как ще гарантираме равен достъп на гражданите до медицинска помощ; как ще решим кадровия дефицит и регионалния кадрови дисбаланс, като продължаваме да образоваме с обществени средства медицински специалисти и ги предоставяме безплатно на богатия Запад; как ще намалим
разходите за здраве от джоба
на болния - вече около 50%,
и ще ги доближим до средно европейските 15%; необходим ли е контрол в дейността на здравната система и каква е ролята на държавата и на съсловните организации в това; как ще коригираме тежките дисбаланси във възнагражденията на отделните медицински специалности и на специалистите по здравни грижи. Позитивен ефект може да се постигне само ако тези въпроси се решават комплексно.
- В дискусия на “24 часа” на тема “Дългият постковид и предизвикателствата пред здравната система” министър Стойчо Кацаров обособи няколко посоки на промяна. Едната бе демонополизация на касата и включване на застрахователните дружества. Какви са рисковете и как те да се минимизират?
- Всички, които говорят за демонополизация, трябва да имат предвид, че включването на повече финансиращи субекти ще оскъпи системата поради неизбежното увеличаване на административните разходи и нуждата част от средствата да бъдат блокирани в гаранционен фонд, за да се предотврати рискът от фалити. Застрахователите могат да бъдат полезни със засилване на контрола върху дейността на лечебните заведения, а оттам и върху разходите за здравеопазване - функция, от която държавата днес е напълно абдикирала.
- Според Кацаров също така здравният министър не трябва да е принципал на държавните болници, защото влизал в конфликт на интереси - хем създава правилата, които те да спазват, хем е собственик на тези, които трябва да ги спазват. Може ли да се реализира подобно нещо и това не означава ли на практика всички болници да станат частни?
- След като конституцията е вменила в дълг на държавата грижата за здравето на българските граждани, тя решава как ще изпълни тези свои задължения и не виждам проблем в създаване на правила и като принципал на държавните лечебни заведения да изпълнява. Още повече че те не се изработват единствено от министъра, нито той директно управлява тези заведения.
Колкото до логичния ви въпрос дали реализирането на тази теза няма да доведе до цялостна подмяна на общественото здравеопазване с частно, мисля, че ние ускорено вървим по този път.
- Реформа, която да остойности труда на медиците, така че да не се налага да искат пари от пациентите си, е друг съществен момент.
- Световният опит предоставя достатъчно възможности за справедливо формиране на трудовите възнаграждения в здравната система. Тъй като у нас се реши, че тя е пазар, доведен до най-уродливите му форми, се постигна чудовищно разединение на медицинското съсловие и по отношение на заплащането. Медиите предоставихте достатъчно информация колко получават ръководители на частни и държавни болници, което красноречиво говори за липсата на всякакви правила за справедлива оценка на квалификацията и тежестта на труда на медицинските специалисти.
Всичко е оставено в ръцете на ръководството на търговското дружество. Поради това
цели профили на медицината - педиатри, анестезиолози,
патоанатоми, терапевти, инфекционисти, са в тежък дефицит,
защото възнаграждението им гравитира около 1000 лв. Нима това не се вижда и не се знае до какво води? Отново държавата отсъства. Здравните ръководители и политиците обиколиха света, не видяха ли там как се решават тези проблеми?
Освен това на базово ниво квалификацията на кадрите е в сериозен упадък. Като започнем от общопрактикуващите лекари, преминем към специалистите в извънболничната помощ - затворени в своите разпръснати по жилища и непригодни постройки кабинети, и достигнем до болниците, където е базирана следдипломната квалификация на лекарите. Ситуацията обезкуражава младите да преодоляват незаинтересованността на държавата относно тяхната квалификация.
Липсва планиране за нуждата от кадри по специалности, а в продължение на 4 г. беше прекъсната следдипломната квалификация на лекарите, защото се “привеждахме” към европейски стандарти. Продължава да не е решен въпросът за заплащането в периода на специализация, а един специалист се подготвя най-малко за 3-4 години.
Проблемът като цяло е в липсата на социална чувствителност, експертен потенциал и политическа воля във всички политически партии за решаване на проблемите в здравната система.
- И все пак виждате ли и позитиви от въвеждането на сегашния модел?
- Не са много и се вписват преди всичко във въвеждането на някои върхови технологии, което трудно може да бъде отдадено единствено на промените в здравната система. Негативните последствия посочих. Най-сериозното и с дългосрочен ефект е промененото мислене на медицинските специалисти. Когато всички бяха обявени със закон за търговци, тогава медицината беше заместена от парите.
