Дискусия за медиите и властта събра на едно място някои от най-видните медийни специалисти у нас
Година на пълна медиатизация на политиката, тя се пренесе изцяло в медиите, превърна се в медия. Цялата среда беше силно медиатизирана, което беше отговор на доста рестриктивното медийно поведение преди протестите.
Така доц. Георги Лозанов описа връзката на медиите с властта от лятото на 2020 г. досега. Това беше и основният въпрос, повдигнат на дискусията "Медиите и политиката след протестите през 2020 г.", организирана от фондация "Медийна демокрация" и събрала на едно място проф. Нели Огнянова, проф. Ивайло Дичев, доц. Огнян Минчев, доц. Георги Лозанов, доц. Орлин Спасов, Николета Даскалова, Мария Черешева и Юлия Роне.
Традиционните медии отдавна не са единственият посредник между политиката и хората, защото много голяма роля в това посредничество играе и технологията, позволила съществуването на големите онлайн платформи, смята проф. Нели Огнянова, която беше сред участниците.
Според нея обаче
4 проблема дефинират ролята на големите платформи:
- еднопосочното директно общуване с гражданите през туитър и фейсбук създава бариера пред гражданския контрол и пред демократичната функция на медиите. Това еднопосочно общуване на практика започва от президента Доналд Тръмп, който използва основно туитър, у нас по подобен начин общува по време на третия си мандат като премиер Бойко Борисов, но и партиите на промяната го ползват, например "Има такъв народ", обясни проф. Огнянова.
- чрез платформите са възможни големи дистопични сценарии, впрочем тръгнали от "Кеймбридж аналитика", които включват следене на евентуални гласоподаватели и акумулиране на огромни бази данни, които после се ползват за микротаргетиране,
- поляризация на общественото мнение и радикализация на възгледите, като дори създателите на платформите не са си давали сметка за тези ефекти,
- големите платформи са дом за дезинформацията. В тях има и конспиративни теории, и черни кампании. Самите мрежи вземат мерки за ограничаване на дезинформацията, но се справят с твърде малък процент, а според някои изследователи това е по-скоро съзнателно. Мрежите всъщност не желаят да се справят, за да продължат да имат огромна аудитория, и съдържанието им на практика съответства на същността им.
Затова и Европейският съюз е много активен напоследък, за да пребори тези проблеми на големите платформи, обясни още проф. Огнянова. Тя обяви, че ЕС подготвя законодателен пакет за цифровите услуги и пазари, в който са предвидени механизми за противодействие на дезинформацията онлайн. Същевременно членове на Европейската комисия са обявили и други проекти - законодателен акт за политическата и насочената реклама, в който ще има специални мерки, така че личчните данни на хората да не могат да се използват за микротаргетиране.
Подготвя се и проект за свободата на медиите, който ще засегне голяма част от въпросите днес - за концентрация на собствеността, за прозрачност на собствеността, за държавното или публичното финансиране на медиите. По думите на проф. Огнянова ЕК ще използва микс от законодателни, незаконодателни и финансови мерки, като подготвя и ново финансиране за журналистически разследвания.
За големите платформи говори и проф. Ивайло Дичев, който разви
тезата за платформения капитализъм
По думите му платформата е пространство на взаимодействие, което се контролира от някого, или иначе казано, приватизация на публичността. Така на страницата си във фейсбук той е в центъра на това, което се случва там, даде пример той. Приватизацията на публичността става възможна благодарение на лекотата, с която всеки може да се изказва във фейсбук. Според Дичев платформата е център на съвременния капитализъм. Например фейсбук, който не произвежда никакво съдържание, управлява най-много новини. По същия начин платформата Airbnb е най-големият хотелиер без нито един хотел.
Изследванията на Николета Даскалова показват, че
българското видеопространство
все повече се отваря към политиката
Тя наблюдава, че преди години най-активни с видеа онлайн са националистическите партии - "Атака" и НФСБ. Докато сега все повече партии и медии са в ютюб. По думите й потребителите на ютюб в България са 3,8 млн., а на фейсбук - 3,7 млн. Същевременно данните на института Ройтерс показват, че ютюб е втората по значимост платформа в света след фейсбук.
По думите й всеки политически актьор има шанса да се хареса на публиката, ако демонстрира добре премерено поведение. Но в същото време в един толкова богат видеоархив много неща потъват в забрава.
Историческата памет бе разгледана и от доц. Георги Лозанов. Според него политикът в социалната мрежа прави монологична политика със силна загуба на историческа памет. Основният дефект е, че разпалва моментни емоции, но паметта, историческият контекст се губи като аргумент.
По думите му алтернативните медии, свързани с протестите, въведоха формула, която е обратна симетрия на историческото безпаметие и историческия отказ от прогноза. "Казваше се: "достатъчно е да падне Борисов, пък каквото ще да става след това". Така се подменя историческото дясно с някой друг, който успява по този начин да спечели доверие с това, че ще може да строи демокрация на терена на България", каза още доц. Лозанов.