Новото правителство вече ще трябва да сменя хора не на ГЕРБ, а на Радев, ще има искри
Ако Сакскобургготски дойде от горе, а Борисов от долу, Петков и Василев дойдоха от вън
В преговорите никой не иска да е автор на непопулярни мерки - а без тях няма реформи
За ГЕРБ ключови са местните избори след 2 години
Очаквам кабинет преди Коледа, никой няма интерес от нов предсрочен вот през март
Българите гласуваха не само за нещо ново, но и с надеждата с този избор да се прекрати политическата криза
По-здравословно за ГЕРБ е да останат в опозиция
- Г-н Ганев, да започнем с най-важния въпрос – след два неуспешни опита ще имаме ли редовно правителство от третия път?
- Това дали ще имаме, или няма да имаме, не зависи от преговорите, които се водят в момента, а от политическите интереси и политическата логика, които стоят зад тази конфигурация. А те изглеждат по следния начин – всяка една от четирите формации – “Продължаваме промяната”, “Има такъв народ”, БСП и ДБ, добре си дават сметка, че без тяхна подкрепа няма как да има редовен кабинет. Или по друг начин казано, ако не се разберат, то със сигурност се отива към предсрочни парламентарни избори. И тук е ключовият въпрос, който трябва да си зададем – има ли интерес някой от изброените играчи от нови парламентарни избори през март? Отговорът е категоричен – нямат. Който и да се дръпне от преговорите, ще бъде наказан от избирателя, че проваля за пореден път съставянето на кабинет. Така че най-реалистичният вариант е да очакваме кабинет някъде преди Коледа.
- Някои дават кратък живот на този кабинет. Споделяте ли такава прогноза? Докога може да удържи тази конфигурация?
- Тук можем да приложим същата политическа логика – кабинет ще има до момента, до който някоя от четирите формации не види своя политически интерес в предсрочни парламентарни избори. Тогава тази партия много бързо ще си намери повод при някое непопулярно решение или конюнктурен скандал да демонстрира уж принципната си позиция и да се отиде на нови избори. Това може да се случи след месеци, а може да удържи и години.
- Как би изглеждал един такъв кабинет, при положение че имаме толкова различни играчи в него?
- Трудно би могло да се каже от днешна гледна точка как би изглеждал този кабинет, но може би отговор на този въпрос би ни дало сравнение с образа на предишния редовен кабинет – този на ГЕРБ и “Обединени патриоти”. Това без съмнение беше правителство с консервативен профил. Това беше не само защото имаше националистическа формация в коалицията, а и защото кабинетът заемаше консервативни позиции по основни въпроси – мигрантската криза, Истанбулската конвенция, членството на Северна Македония в ЕС и др. Ако трябва да отговорим на въпроса за характера на следващия кабинет в сравнение с този, бихме могли да предположим, че той ще е с по-либерално-прогресивни позиции. Все пак неговата основа ще стъпва върху “Продължаваме промяната”, а интегрална част ще е “Демократична България”. Тук имам предвид най-вече вероятно нова позиция за европейския път на Северна Македония, по-сериозен ентусиазъм спрямо прехода към зелена икономика, ЛГБТ темата също вероятно ще е по-сериозно застъпена. Любопитен детайл е, че на хартия лявата партия в коалицията – БСП, слага консервативните червени линии (бел. ред. - Нинова се противопостави твърдо на джендър идеологията и Северна Македония и го постави като условие) на това правителство, но това си е част от нашите си български специфики.
- Отидохме на трети поред избори през ноември. Какво по-различно казаха българите този път?
- Всъщност българите за трети пореден път тази година гласуват за едно и също нещо, но с различни носители. Забележете само – съотношението между т.нар. протестни партии и т.нар. партии на статуквото, не се променяше от април до ноември. Динамика регистрираме единствено в рамките на протестния лагер. Между юли и ноември там настъпи огромна трансформация. Съчетаха се два процеса. Първият беше разочарование от “Има такъв народ” заради невъзможността да съставят редовен кабинет, а вторият беше на възлагане на нова надежда върху нов политически субект – “Продължаваме промяната”. Петков и Василев говореха доста по-консенсусно, не поставяха тежки червени линии и даваха да се разбере, че ще направят необходимото, за да се състави кабинет. Т.е. българите гласуваха не само за нещо ново, а и за нещо, което даваше надежди, че може да прекрати политическата криза.
- За пореден път избираме новото, създадено само преди няколко месеца. Петков и Василев ли са новите месии, новите български спасители?
- Сещам се за една много силна фраза на политолога Иван Кръстев, който казва, че лидерите през 90-те години идват от ляво и от дясно, в новия век - Сакскобургготски от горе, а Борисов - от долу. Ако трябва да продължим мисълта – Петков и Василев като че ли идват отвън. Неслучайно в ежедневен разговор на маса, често се говори за двамата като за “харвардците”. Канадското гражданство на Кирил Петков само допълва тази картина. Въпреки първоначалното високо доверие, което българите дадохме на “Продължаваме промяната” нужно е да отчетем, че месиите не са това, което бяха. Нека да припомним, че Сакскобургготски през 2001 г. беше избран с над 2 милиона гласа, а Борисов през 2009 г. с над 1 милион и 600 хиляди. “Продължаваме промяната” на 14 ноември събра 1 милион гласа по-малко от тези, които ГЕРБ мобилизира през 2009 г. И държа да подчертая, че това е по-скоро една добра новина. Това говори за израстване на нашето политическо мислене. Ние вече не се предоверяваме така силно, не смятаме в толкова висока степен, че ще ни оправи някой за няколкостотин дни, или нещо ще се случи просто защото друг е начело. Това дава знак и за още нещо – че следващите редовни кабинети няма да са доминирани от една партия така, както беше в последните 30 години, с няколко изключения. Трябва да свикнем да бъдем управлявани от коалиции от няколко партии. Но искам дебело да подчертая – в това няма нищо лошо. Може би дори напротив.
- Как оценявате преговорите за съставяне на правителство?
- Помним в предишното Народно събрание как завърши опитът за съставяне на кабинет без преговори. От “Продължаваме промяната” са си взели бележка в това отношение и го правят както трябва. Даже малко се отива в другата крайност. Разбирам, че трябва да се демонстрира откритост и прозрачност, като се предава всичко на живо, но този подход може да понижи ефективността на самите преговори. Когато са включени камерите, всеки представител от всяка партия ще иска да каже нещата, които хората искат да чуят. Не може обаче всички мерки на бъдещ кабинет да са само цветя и рози. България има нужда от реформи. А тези реформи най-често са свързани и с непопулярни мерки, които ще имат и своята социална цена. Надали в преговорите някой ще поиска да бъде автор на някоя непопулярна инициатива.
- Наскоро споменахте, че ще видим един много различен Радев във втория мандат. Как би изглеждал той?
- Няма как да не видим различен Радев по простата причина, че в първия му мандат той имаше ясно изразена политическа линия, която определяше цялото му поведение и всяка негова позиция беше противопоставяне на ГЕРБ и Борисов. Сега, след като ГЕРБ ще са в опозиция, Радев трябва да смени плочата, а това неминуемо ще бъде предизвикателство пред него. Далеч съм от мисълта, разбира се, че отношението му към новия кабинет ще е напълно безкритично. Първите искри предстоят съвсем скоро. Имайте предвид, че за 6 месеца управление на служебен кабинет е сменена огромната част от кадровия състав на изпълнителната власт. Сега новото правителство няма да маха хора на ГЕРБ, а такива на Радев. И тук неминуемо ще възникне напрежение. Не е задължително то да придобие публичен характер, но е сигурно, че ще е налице.
- ГЕРБ останаха втори, но все пак със сериозен дял от гласовете. Какви перспективи виждате пред партията?
- По-здравословно за ГЕРБ е да останат в опозиция. Всеки друг сценарий с някакво участие във властта щеше да засили още повече настроенията срещу партията и това щеше да бъде много трудно преодолимо. Партията на Борисов ще бъде силна опозиция – групата им е голяма, имат парламентаристи с повече от 10-годишен стаж в нея, а и е пълно с бивши министри, които са достатъчно компетентни и опитни в отделните ресори. Основната задача и хоризонт, към който трябва да гледат сега ГЕРБ, са местните избори през 2023 г. Партията на Борисов продължава да държи тези високи нива на подкрепа и заради жизнените си местни структури, а те са живи, защото имат достъп до ресурса на местната власт. Евентуално отстъпление на ГЕРБ от местната власт през 2023 г. ще направи много по-трудна задачата на ГЕРБ в дългосрочен план. Друг сериозен риск, който също не трябва да се подценява, е “Възраждане”.
- Какво имате предвид?
- Не съм склонен да подценявам Костадинов. Очевидно той играе дълга игра. Както очертахме профила на евентуален нов кабинет като либерално-прогресивен, това ще бъде най-добрият сценарий за “Възраждане”, защото те ще бъдат радикална и шумна опозиция на това. Възможно е част от недоволството от новия кабинет да се отлива и във “Възраждане”, което е проблем за ГЕРБ. Като цяло с присъствието на “Възраждане” в парламента се формира и ново разделение. Ако щете и ново статукво. Костадинов подлага на критика базови консенсуси в българската политика, които дори при най-тежките конфликти между политически опоненти в последните 10 години не са били поставяни под въпрос. Не твърдя, че “Възраждане” може да стане нещо много голямо и да застраши силно тези базови консенсуси, но има потенциал за растеж над тези нива, които видяхме на 14 ноември.
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
l Съосновател е на изследователския център “Тренд”