Защо министър на финансите се оценява с 9 точки, а социален - 3
По света министерските постове в коалиционните правителства се разпределят по различни начини.
Без съмнение наличието на един специалист в дадена сфера е сериозен аргумент. Звучи много атрактивно предложението на “Продължаваме промяната” да се направят работни групи от най-добрите специалисти от всяка партия в бъдещата коалиция в съответната сфера на дейност на всяко министерство и те да определят кой е най-подходящ за министър. Но в повечето държави по света
се приема, че
министрите са
политици
и не е задължително министрите да са най-добри в съответната сфера. Например в една от старите демокрации като Великобритания често наблюдаваме как министрите биват прехвърляни от една позиция на друга. Да, чудесно е министрите да са добри специалисти в своята си сфера, но не по-малко важно е и да се добри политици – да имат харизма, изказ, поведение и хъс, за да убеждават и вдъхновяват хората за постигане на оптимални цели от сферата на дейност на съответното министерство.
Кое разпределение е справедливо? Всяка партия се бори да управлява. Всяка партия е получила гласовете на определена част от народа и тези хора е нормално да претендират техните представители да участват в управлението. И затова по света се приема за справедливо, ако партията ще участва в правителството, да има министри и други държавни
постове,
пропорционални
на процента
получени гласове спрямо другите в коалицията. И неслучайно това е принципът, който доминира при разпределението на министерските постове в коалиционните правителства.
Естествено, наличието на доказали се специалисти в съответните сфери е сериозен плюс дадено министерство да се оглави от такъв специалист.
Световната практика отдавна е показала, че министерските и другите постове в държавата нямат еднаква тежест. Поради това разпределението не зависи само от броя на министрите, но и от важността на съответните ресори. Едва ли има например някой, който ще оспори, че министърът на финансите има един от най-важните ресори във всяка държава.
И в крайна сметка всяка партия ще иска да вземе по-важни министерства и “независими” регулатори. И за съжаление често по света настава пазарене, спрямо което
арабските пазари
изглеждат като
аматьорски сборища
Това особено силно е изразено в държави с недостатъчно традиции в демокрацията.
Много класации могат да се направят за важността на всеки един министър. Ако управлява само една партия, тогава министър-председателят е много по-важен от всички министри, взети заедно. Още повече че хиляди държавни постове пряко или косвено зависят от подписа му.
Когато министър-председателят е лидер на партия и има министър от същата партия, премиерът взема значителна част от важността на съответния министър – просто защото може да му повлияе кого да назначи и какво да прави.
Ако има подробно разписано коалиционно споразумение във всяка сфера на дейност, това намалява в известна степен възможността на дадена партия самостоятелно да определя политиката в този ресор. Но да не се лъжем – в България не е възможно да се постигне коалиционно споразумение в размер на стотици страници - в някои държави тези споразумения доближават хиляда страници. Не само съществени различия във вижданията на партиите и на партийните лидери препятстват такава възможност в България. Конституцията предвижда относително кратки срокове за съставяне на правителството. Да, възможно е някои от сроковете да бъдат преценявани – например от президента. Но ако се спазват принципите на правото, тези срокове следва да са разумни, като един от критериите е да бъдат съпоставими с уредените от конституцията подобни срокове.
За пръв път сме изправени пред интересна ситуация – да има
правителство от
няколко партии
с приблизително
изравнени сили
Въпросът е как да се намери баланс между процента на гласовете от една страна, и министерствата и регулаторите, от друга страна, които ще бъдат получени срещу това. Да, звучи смущаващо – но това е действителността. И не само в България е така.
За съжаление, не само обективната важност на министерствата за развитието на България е определящо, но и ресурсността на тези министерства. За щастие, често между обективната важност и ресурсността има пропорционална връзка, но далеч не винаги. Колкото по-правова е държавата, толкова важността, а не ресурсността е по-определяща.
За тежестта на едно министерство за партиите следва да се прилагат едновременно няколко основни критерия:
Основополагащи за всяка държава са МФ, МВР и Министерството на образованието.
Важни за развитието на страната ни в настоящия момент са - министерството на икономиката, вицепремиерът и екипът му по европейските фондове, Министерството на здравеопазването.
Ресурсността на министерството – като бюджет, който може да се изхарчи, без да има прекомерно много предварително определени строги критерии от ЕС или от закона. Такова е министерството на регионалното развитие с АПИ, Министерството на енергетиката в пакет с БЕХ, НЕК и ЕСО.
Престиж на министерството – такова е например Министерството на външните работи, където освен това не се акумулират прекомерни негативи.
Много е изкусително да се дадат точки за важността и актуалността по всяко едно от изброените направления, да се сложат коефициенти за съществеността за партиите на всяко едно направление и след това да се сумират. Но това няма да е точно, защото всяка партия и партиен лидер дава различен акцент и придава различна важност на всеки от тези критерии. Въпреки това с колеги и приятели направихме едно приблизително оценяване по всеки от тези критерии, отчетохме усреднено доколко партиите се интересуват от реалната важност на всяко министерство за държавата ни в настоящия момент и получихме следните резултати (виж графиката), при положение че все едно министър-председателят и министрите са от различни партии и има разписано коалиционно споразумение какви точно хора ще назначава премиерът еднолично на други важни държавни постове.
Българските независими регулатори съвсем не са толкова независими. Всеки регулатор, при положение че не е конституционно уреден, подлежи на промяна на състава и срока му на дейност със закон. Да, ЕК възразява срещу това, което не е попречило на немалко промени.
Без съмнение ще има многобройни несъгласия с дадените оценки. Причината е в различните критерии, които всеки има. А и един кадърен човек, дори в министерство с по-малка тежест, може да постигне много повече от друг свой колега в министерство с по-голяма тежест. Но все пак добре е да има изразено едно изходно начало за обсъждане и оценка, което за всяка една партия би било различно.
