За първи път в историята България е сполетяна от зараза, за която имаме оръжие и сме подготвени, а се провалихме в битката срещу нея
- Проф. Палангурски, от гледна точка на историческото познание как се отнасяте към мрачната прогноза, че делта-вариантът на COVID ще се окаже по-смъртоносен у нас от холерата?
- Трудно може да се каже дали ще бъде по-смъртоносен. Предпочитам да приключи една пандемия или едно по-дълго разпространение на болестта и тогава можем да смятаме.
Повече ме притеснява нещо друго - от 1918 г. насам след голямата пандемия от испанския грип обикновено пандемиите скъсяват своето време - от три на две, на една година е разпространението на грипните вълни.
Сега се очертават със сигурност поне две, а като гледам в българските условия как върви ваксинацията, може да се окажем и 4 години, което ще превърне коронавируса в един от най-смъртоносните и дълготрайни проблеми в родната ни история, ако не и в цялата европейска.
- Но ако е вярно, че най-голяма смъртност в историята на България е имало през 1913 г., когато е върлувала холерата и са заболели над 60 300 души, то наистина тези числа вече са преминати с COVID.
- Холерата през 1913 г. е военновременен проблем. Там имате сблъсък на две армии, основно при Чаталджа, и цифрите не са чак толкова огромни.
Докато онова, което се случва през 1918-1919 г., вече действително е резултат на може би по-смъртоносния грип, тъй като все пак има война и при по-свободна трактовка на фактите са починали 100 млн. души.
Но ние упорито надминаваме вече жертвите от Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война, взети заедно. Упорито вървим да задминем и 3-годишния резултат на загиналите от куршум и вследствие на болести и рани на Първата световна война.
Ако спрем дотам, значи ще можем да очакваме едни 60-70 хил. жертви, което при наличие на ваксини е пълен провал на идеята за държавност и социум в българската история.
- Кога за първи път холерата се появява в България и колко пъти е имало такива смъртоносни епидемии у нас?
- Смъртоносни епидемии в нашата история са т. нар. чумави години. Те са 3 огромни пандемии - едната започва през VII и завършва през X век, където средно на 10 до 15 г. преминава вълна през европейския континент.
Другата голяма пандемия започва в средата на XIV в. и продължава още два века и половина. Това е т. нар. черна чума, която редуцира европейското население наполовина. Всички смятат, че голямата чума от XIV в. е причината за падането на България под османска власт.
Третата последна голяма чумна пандемия започва през 1892 г. и свършва точно на Чаталджа през 1913 г., когато войските, прекарани от Мала Азия към европейския континент, докарват и чумата, и холерния бацил. Според историци, които се занимават само с това, има 90 засечени световни пандемии, което е огромно количество проблеми, които преживява човечеството в различни периоди на своята история.
Ние можем да предполагаме само какво се е случвало в предписмения период. В тези пандемии обикновено смъртността придобива ужасяващи размери.
Холера трябва да се търси още от късния период на Римската империя. Има засечени такива епидемии, това е нещо, което съществува постоянно.
В по-модерно време холерната епидемия от XVIII-XIX в. идва основно от Индия, тъй като тогава индийският субконтинент е включен към европейската стопанска и политическа култура чрез англичаните.
Първата голяма епидемия е по времето на Наполеоновите войни от 1817 г., като тръгва от Азия през Европа и останалите континенти.
Втората голяма епидемия навлиза в Еропа в средата на XIX век, пак от Индия през Китай и през Урал. До 1923 г. са 6 големи пандемии. В нашите земи заразата влиза, когато сме в границите на Османската империя.
1831 г. е първият случай. Тогава според тези, които познават Възраждането, холерата е внесена от Румъния, а през 1848 г. пътят идва от Цариград - град, който има търговски връзки с цял свят. Кримската война отново докарва холерата.
Всъщност всяка война през XIX век докарва холера. А най-тежко е на Чаталджа през 1912-1913 г., когато се говори за 60 хил. заболели - това е съставът на почти една от армиите.
- Когато през XVIII-XIX век по българските земи настъпва холерата, властите вземат решителни мерки, какви са те?
- Още от чумавото време, щом се зададе подобно опасение, хората знаят едно - бягат някъде настрани, където нямат контакт с други, или това е дистанцията. Тогава под дистанция се разбира да можеш да се скриеш някъде в ненаселено място, да се изолираш.
Тъй като ние сме земеделски народ, по-голямата част от българите имат някакви колиби, кошари за животни и т.н. Те се изнасят там, като сами се ограничават да общуват помежду си доколкото може, защото са наясно, че колкото си по-контактен, е по-голяма опасността от заразяване.
В градовете, където действа централната власт, винаги се въвежда този елемент - изолиране на болния или карантина. За да стъпиш на едно пристанище, независимо дали си познат търговец, или не, се изисква да поживееш малко отстрани, за да се разбере от всички, че ти не разнасяш болестта.
Това е започнало още от чумата от VII век. Всички знаят, че чрез корабите - движение на стоки, хора и армии, се внасят най-лесно тези зарази, затова хората търсят и карантина. По границите имало карантинни сгради, където настанявали чужденците.
Държавни структури, които трябва да пазят населението, въвеждат карантинирани райони.
- Прочетох, че дори приказният разказвач Ханс Кристиян Андерсен не бил допуснат да слезе от кораба в Русчук, защото в здравната му книжка не било отразено дали боледува от холера.
- Според исторически документи в Османската империя има доста сериозна санитарна система. Ние, като изградили държавата си на кръстопът, много бързо създаваме своя собствена санитарна система и една от най-големите похвали към българската държава в края на XIX век е точно това - че сме създали нещо като стена срещу безкрайните азиатски вируси и зарази.
Ние създаваме още в края на XIX век санитарни служби по райони и на границите. Санитарно присъствие има при износа и вноса на храна и при пристигането на хора. Ако пристигне човек от държава или район, където върлува холера, той моментално е поставян под карантина.
Това е информация, която излиза всяка седмица в Държавен вестник. В това отношение сме сред първите, които правим опит да влезем в модерното време.
По време на войните неслучайно всички, които се разболяват, са изнесени настрани от военните действия, изолирани са в сгради или в гората, за да нямат достъп до други. Стига се дори до физическо ликвидиране на най-тежко болните, за да се спре разпространението.
По време на войни се вземат много тежки решения, дори нелицеприятни за записване и показване на бъдещите поколения, но това е единственият начин, по който се спасяват. Ако се стигне до избухване на епидемия, тя да се ограничи само до определена войскова единица.
През Първата световна война нямаме избухване на холерна епидемия, но пък идва испанският грип като компенсация. Според статистиките почти във всички войни до средата на XX век убитите на първа линия на фронта са около 1/3, а понякога и 1/4 от общия брой загинали.
Другите са обикновено жертва на тифус, холера, друг вид болести и недобре заздравели рани. Войната е един от онези елементи, които раздвижват пандемиите. Няма случаи на военен конфликт, при който да не се е стигнало до някакъв тип разпространение на заразна болест.
- Известно е, че през 1886 г. д-р Стефан Хаджипенчев спасява Търново от холерата. Какво прави той, че да заслужи златен кръст за борба с пандемията?
- Това, което би трябвало да се прави при всяка пандемия - чистота, ред, карантина и отделяне на болните. Бързо организира санитарен лагер в района на с. Добри дял и настанява там всички болни от холера.
Създавайки този изолатор с много строг правилник, ограничен достъп само на медицински персонал с маски, снабдяване с преварена вода, храна и медикаменти, той успява да спре заразата.
Срещу холерата неволно помогнала и масовата консумация на плесенясал хляб, който съдържа в себе си пеницилин. Опитът сочи, че той може да спаси хиляди хора. Известен е знаковият случай на един от учениците на споменатия лекар - народния лечител Димитър Димков, който спасява войниците на фронта по-късно с мухлясалия хляб.
Ако се върнем към коронавируса, най-страшното е, че за 13 века и половина България за първи път влезе в една пандемия сред най-подготвените, защото сме част от елитния свят. Въпреки че сме подготвени, загубихме и тази война.
Дотук все сме били периферия. Нас ни удря първи или някак странично, лекарствата идват по-късно.
За първи път ние имаме оръжието пред една пандемия и не успяхме като общество да направим нищо.
Визитка
Роден на 25 ноември 1961 г.
Завършил история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
Професор и преподавател в катедра “Нова и най-нова история на България” на Историческия факултет във Велико Търново
Зам.-ректор по научната дейност на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
Почетен гражданин на Велико Търново
Автор и съавтор на множество публикации, книги, учебници
