- 500 разпоредби има в кодекса - как
партийци, наети онзи ден по секциите,
да ги изучат и приложат коректно
- Нужни са и специални преброителни центрове и изчистване
на списъците от мъртвите души
На 8 ноември - ден преди странни бройки машини за гласуване да започнат да никнат на различни локации, Централната избирателна комисия обяви конкурс за системен администратор. Поне магистър по приложна математика, информационни технологии или инженер, с 5 г. опит и перфектен английски. Срещу 2000 лева заплата.
Заради огромните си заплати IT специалистите промениха сегмента на търговия с по-високия клас коли например, при наемането на луксозни къщи пък бързият интернет стана по-важен от добрия градинар. С две думи, 2000 лв. не са оферта.
Това послужи на Бойко Борисов дълбоко да се усъмни кой и защо се наема да работи за ЦИК. Сигурно за да манипулират кодовете на машините и да бъзикат устройствата, пося той тревога и предварително обяви изборите за фалшифицирани.
Паникьосаната ЦИК реши да се броят 100% от разписките на машините, за да повярват отново хората в честността на вота. Три дни по-рано бе решила да се броят 30%. А пет дни преди това пак държеше на 100, но съдът ѝ го отмени. Така стотици, склонили да станат членове на секционните комисии, изплакаха, че им отива цялата нощ и нито някой ги е предупредил, че ще броят, нито им се плаща да работят 20 часа.
Защо тезата за фалшифициране толкова лесно хваща ухо? Вярно, че доставчикът на машините даде всичко от себе си с нелепи обяснения за какво е внесъл допълнителните, важното е, че сега стоят заключени и никой няма право да припарва до тях.
Никой обаче не успя да обясни простичко какви са защитите на тези устройства и защо не може да стават лъжи. Всъщност без значение е у какви момчета е ключът към машините - има достатъчно хора, които им седят на главата и гледат какво зареждат. Но ключът към изчистването на всякакви съмнения за вота е у ЦИК.
А тя явно го е загубила. Постоянното разнопосочно говорене от членовете ѝ обърка още повече нещата.
Комисията решава едно, говорителите ѝ се обявяват за друго. Партийните квоти се цепят. Един минипарламент вместо безпристрастни изборни надзорници.
Не може да се сърдим на ЦИК, че е такава - просто е създадена по лош модел. Едни партии пращат свои хора в нея от вот на вот. Те тепърва се учат, карат се, помиряват се, нагаждат се, слушат политическата си централа, други попържат всички партии за законите, които са приели и които ЦИК само трябва да изпълнява.
Тя дори няма собствена сграда. Приютена в Партийния дом, трупа папки по коридорите и ги мести от ремонт на ремонт. При последния, който превърна някогашния символ на БКП с петолъчката в “Българския Райхстаг” със стъклен купол, получи предизвестие за изгонване. Втора година обикаля да си търси дом, последно се надява на НДК.
Когато доверието към политиците е толкова ерозирало, няма как доверието в един уж независим орган, излъчен от тях на квотен принцип, да удари небесата.
По-адекватна ЦИК нямаше през последните седмици да въздиша как никнат машини, начаса щеше например да извади публичен списък с номерата на тези, които праща по секциите, да покаже как заключва останалите и да потърси сметка на избрания от нея доставчик за цирка.
А не да кърши ръце с “Ама ние само изпълняваме закона” - това е като любимия израз “Ама то така си беше”, когато те хванат, че си повредил нещо.
Още по-зле става по веригата. На същия принцип на партийните квоти се сформират районните комисии и близо 13 хил. секционни - хората, които пряко броят гласовете. Почти половината членове на СИК се набират и сменят в последния момент. Тази неделя имаше поредната драма и у нас, и зад граница, където много народ дори не е разбрал овреме, че партиите са ги “излъчили”.
В тези комисии има и много хора, които знаят и искат да свършат работа, но Изборният кодекс съдържа близо 500 разпоредби. Нали не мислим, че влезлите от улицата активисти, колкото и да са амбицирани и да се надяваме - коректни, за една нощ са ги изучили и проиграли. И че след 20 часа на крак са в състояние да направят верни сметки и прилични протоколи. През 2019 г. на вота за общински съветници имаше над 460 хил. недействителни бюлетини!
“Част от нарушенията, осмелявам се да го кажа, са резултат от неграмотност, най-вече на ниво СИК”, заяви пък през 2015 г. ресорният вицепремиер по изборите Томислав Дончев.
Именно фрапиращият процент невалидни бюлетини и нуждата да се минимизират човешките грешки доведоха до въвеждането на машинното гласуване. Но не и до идеята изборната ни администрация да стане професионална и постоянно действаща. Създаването на такава се предлага от неправителствени организации и обществения съвет към ЦИК от години. По едно време и Дончев като отговорник по вота много хареса идеята.
При подобна стъпка дилемата е партийно-квотен или изцяло професионален принцип. В някои държави е изцяло професионална. Сред коментираните идеи е поне всяка секция да има постоянен секретар, за да се гарантира минималното ниво на грамотност, а останалият състав пак да се попълва от партии, за да не обвиняват после в манипулации.
Освен това, вместо да плюнчат моливи и да броят бюлетини, гласове и преференции с куп грешки, секциите може направо да ги предават в създадени за целта преброителни центрове. Това също се практикува по света. “Някаква машина с не знам си каква програмка!”, възкликна обаче по повод изнесеното компютърно броене член на настоящата ЦИК. Когато се брани само партийната повеля, е трудно комисията да се изчисти от недоверието към световния опит и техническия напредък.
ЦИК и сега е постоянно действащ орган, но няма право да взема никакви решения за изборите, преди те да бъдат насрочени, т.е. едва месец преди вота почват денонощни мъки и заседания, вместо процесът да се подготвя отдалече, умно и ритмично. Да се поддържа банка кадри с хора за членове на СИК, да се обучават периодично. С вече укрепен професионален капацитет централната комисия да пристъпи и към опростяване на протоколите.
Да си подбере внимателно и компютърни специалисти на изгоден трудов договор, а не на хонорар.
И най-сетне да се пристъпи към изчистване на избирателните списъци, които в момента наброяват 6,7 млн. души, а реално гласоподавателите у нас са около 5,5 млн. За целта трябва да се премине към активна регистрация - процес, който също е добре да се организира от ЦИК със съдействието на съответните други органи. Сега тя няма отношение към изготвянето на списъците.
