32 години след 10 ноември още нищо не се знае за ролята на нашите и съветските тайни служби
Толстой бил казал, че за историческите събития може да се пише едва след половин век – чак тогава се избистряла истината. Сега се навършват едва 32 години от 10 ноември, така че едва днес разбираме какво се случи тогава.
Ясно е само, че за 32 години преход никой не попита народа за нищо. Затова политическият ни елит избра коренно различен преход в сравнение с Полша, Чехия, Унгария, Словакия.
Нашият вариант буквално съвпадна с прехода в Русия – същото мигновено приватизиране на банките под тезгяха, същите методи за масова приватизация, същият период на пълно беззаконие, убийства и същите силови групировки. И накрая – същата олигархия, макар и нашата да е доста по-бедна.
В книгата си “Шокова терапия” канадската лява публицистка Нейоми Клайн критикува неолибералната реформа в Полша. Мнооого сбъркан пример! Полският шок беше едно мило пощипване по полския задник. Ако г-жа Клайн иска да види истински шок без никаква терапия, трябва да се вгледа в България.
В Русия вече излезе доста литература, според която и шокът, и терапията са организирани от КГБ, и то против желанието на КПСС. Неслучайно днес президент е човек от КГБ, а комунистическата партия мина в опозиция след разпадането на СССР. Нейният лидер, Генадий Зюганов, трябваше според прогнозите да спечели категорично изборите срещу Елцин през 1996 г., но изведнъж нагласите се обърнаха чудотворно и Елцин победи с над 54 процента. Това става само с помощта на мощна и подмолна национална организация. Каква може да е тя, ако не е Комунистическата партия?
Сред привържениците на тази теза е и Андрей Фурсов, любим политолог на българските академични русофили. Той обяснява подробно кога, как и защо КГБ е избрала именно неолибералната шокова терапия вместо постепенната социалдемократическа реформа, която повече приляга на една бивша комунистическа държава. Впрочем неотдавна на български бе преведена книгата на Фурсов “Водораздел – бъдещето, което вече настъпи”.
Горещо я препоръчвам, но човек все пак трябва да се предпази от нейния фатализъм. Руско-съветският ракурс се базира на руския исторически опит. А той учи, че простите хора не са субект на своята съдба, следователно демокрацията е просто фарс, а бъдещето на народите се решава отгоре, от световната конспирация. Да не забравяме, че в династията Романови към края не е имало и капка руска кръв.
Затова аз шеговито определям такива като Фурсов, Дугин и другите подобни като “неоплатоници”. Много са интересни, умни и талантливи, но страдат от обратна перспектива. За тях всичко идва от горе на долу, а от народа нищо не зависи.
Добре известно бе, че началото на българския преход бе зададено от Андрей Луканов. Също така е добре известно, че той бе човекът на Москва сред политическия ни елит.
Той бе и авторът на приватизация на търговските банки под тезгяха още през зимата на 1989-1990 година. Под неговото мъдро, но задкулисно ръководство се създаде и СДС. Неговата ръка насочи правителството на Димитър Попов в капана на паричната реформа от 1991 г., с което 40 милиарда лева спестявания на гражданите бяха изтрити. И пак той избра ултрадесните либертарианци Ран и Ът да измислят проекта за икономическите реформи, а всички видни български икономисти се подписаха отдолу, били те сини или червени.
Тогава Луканов изпълняваше указания от Москва, но не и от КПСС. И също така очевидно е, че все още комунистите в БСП, като например Александър Лилов, Жан Виденов и други, влязоха в смъртен конфликт с лукановистите. Затова Виденов бе скаран и с Москва, и със САЩ, но пък неочаквано се сприятели с Гърция.
Това бе големият разлом на 90-те години, който завърши с краха на примитивното ляво ядро в БСП. Което не значи, че Виденов е бил по-добрият вариант. Напротив, неговото управление бе пълна катастрофа.
Една важна подробност е, че по онова време вече преименуваното КГБ бе в тясна дружба със съответната американска служба. Всичко правиха заедно, само че ЦРУ го правеше по-заедно. Това също може да се научи от Андрей Фурсов, но има и друга литература, която дори казва кой клан на КГБ е дърпал конците в България. Не знам доколко е вярно, но има някаква истина.
Що се отнася до българския преход, то освен като жалка балканска проекция на съветския той може да бъде представен и като сблъсък между българските тайни служби – Първо и Второ главно (разузнаването и контраразузнаването) срещу Шесто (политическата полиция), както и ДС срещу военното разузнаване, между ДС и бившата “милиция”, сега полиция. Война за пари и за власт, в която участваха силовите групировки. Това обяснява необяснимите случки през 90-те години.
Някои много отговорни “разведки” обърнаха резбата и започнаха да работят срещу България и в полза на тези, срещу които работеха преди 10 ноември. Това особено лъсна за гръцкото направление. Защо смятате, че по онова време се подписаха договорите за българските реки, които се вливат в южната ни съседка? Днес те не разрешават на България да развива своето земеделско напояване.
Става дума за скрити от обществото войни и предателства, без които изобщо не можем да разберем истината за прехода. Кога ли най-сетне ще излязат наяве? Аз съм скептик. 58 години минаха от убийството на Кенеди и все още най-важното не е разсекретено.
А защо едни твърдят, че преходът вече е свършил, а други – че още продължава? Зависи от гледната точка. Пак според Фурсов, в Русия на прехода към нормален капитализъм пречи светкавичното “първоначално натрупване на капитала”. Бидейки предкапиталистическо, то е феодално. А феодалното натрупване е чрез грабеж, то поражда елит от барони разбойници.
И докато във Великобритания например този грабеж се е случил постепенно преди повече от 10 века, а после е имало поне 5-7 века за да се цивилизоват бароните и да се развие върховенството на закона, то в Русия (разбирай и България) първоначалното натрупване на капитала се случи изведнъж и пред очите на всички. Управляват ни пак същите барони разбойници от първоначалното натрупване, пак със същите методи. Те друго не знаят, а и не могат.
Смятате ли, че приватизацията вече свърши?
Я се огледайте по-добре! Летищата вече заминаха, но има пристанища. В повечето градове водата още е обществена. Градските паркове още не са напълно разграбени. Има и обществени болници. Сградите на Министерския съвет, президентството и Народното събрание още са държавни. Да продължавам ли?
Затова започнатото на 10 ноември още не е завършено, подобно на хронична гонорея преди антибиотиците. На 10 ноември всичко тръгна наопаки.
И само едно нещо тръгна правилно - вестникарството. Всеки признава, че първият модерен вестник тогава бе “24 часа”, но после и другите го последваха, всеки със своите днешни претенции.
Защо тъкмо вестниците избраха правилния преход? Много просто! Докато 32 години политиците не попитаха народа за нищо, а бароните разбойници и до днес си назначават депутатите благодарение на партийнолистовата избирателна система, то за вестниците всяка сутрин тогава гласуваха с парите си по 2 милиона българи. Това бяха истинските избори. Това бе мажоритарният вот. Който ти плаща, той поръчва музиката.
