Каква реформа ще стабилизира българското здравеопазване? И защо това е най-спешната задача на новия парламент и редовното правителство според служебния министър д-р Стойчо Кацаров?
Около тази негова теза се обединиха директори на големи болници от лигата “Лекарите, на които вярваме” на дебата на “24 часа”.
Визията на Кацаров е: децентрализирана здравна система, в която парите от много здравни каси следват пациента, а той избира болниците в зависимост от предлаганото качество на лечение. Министърът е убеден, че това ще върне и доверието в здравеопазването и медиците.
Сега ли е моментът за здравна реформа? И какъв да е моделът, за да ни лекуват лекари, на които вярваме? Необходима ли е и промяна в здравното осигуряване?
Това са темите, които “24 часа” ще разисква с хората, заемали поста министър на здравеопазването в последните 30 години.
“24 часа” стартира Клуб “Визионери” и първи в него говори председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. След него идеите за реформа разказа д-р Илко Семерджиев, здравен министър в правителството на Иван Костов. Днес ви представяме тезите на министъра в правителството на Сергей Станишев (2005-2009) проф. Радослав Гайдарски.
Ако имаме няколко здравни каси, парите ще отиват за администрацията им, не за лечебните заведения
- Проф. Гайдарски, от какво се нуждае здравната система в момента?
- Категорично имаме нужда от здравна реформа. За нея се говори много отдавна, още по времето на Иван Костов.
Управляващите разплакаха България
не само заради здравната система, но и заради всичко, което направиха. Разделиха на много поликлиники. Участъковите лекари преди си знаеха мястото и участъка, сега имаме джипита. Те не са зависими от никого. Специалистите в ДКЦ-тата също не са зависими от никого, болниците са отделни. Нищо няма контрол.
Направиха регресивна реформа, която я няма никъде по света. Реформа трябва да има. Не знам дали ще можем да я направим сега със служебно правителство, или с редовно, което да поеме отговорност. След като се предложи тази реформа, тя трябва да бъде подложена на обществено обсъждане и да е приета с консенсус. Не така, както беше направена през 1997 г. от правителството на Иван Костов.
- Кой е основният прoблем, който изкара пандемията в здравната система?
- Проблемите в здравеопазването са свързани с организацията на здравеопазването. Те съществуват от много време - преди пандемията още.
Тя не създаде проблемите,
тя ги задълбочи Изискваше строга организация и дълбоки познания за организация на лечебните заведения. Те трябваше да са решени много преди пандемията. Дезорганизацията е основният проблем на здравната ни система. Съществуваше една стройна организация, организирано здравно общество, водещи бяха клиниките, поликлиниките, университетските, окръжните и общинските болници. Сега никой не знае кой на кого е подчинен. Новата реформа ще подреди безпорядъка. Няма да стане толкова лесно обаче. Първо, трябва се създаде строг план, в който да пише какво трябва да се направи. После да мине през обсъждане от специалисти, от хора, които са били в чужбина и познават работата в здравните заведения в другите страни. Когато стигнем до консенсус, Народното събрание да издаде нов закон за лечебните заведения. Така ще имаме стройна организация и ще тръгнем по нов път.
- Трябва ли държавните болници да не са под принципала на министъра?
- Ако държавните болници не са подчинени на министъра, тогава на кого ще са? Министърът няма никакви права върху общинските болници, частните болници, ДКЦ-тата. Затова съществува тази суматоха, всеки прави каквото си иска. Категорично това е абсурд.
- Здравната каса трябва ли да има частна конкуренция?
- Този проблем го има от създаването на касата. Винаги е съществувал въпросът една каса ли да бъде, или няколко. В Германия в началото са съществували 100 или 200 каси, но постепенно са ги намалили до 10-12. Те ни даваха акъл да не разединяваме касата. Какво ще се подобри, ако имаме няколко? Пример е енергетиката - след като дадоха на частни фирми да купуват, да продават електроенергия, подобри ли се нещо? В момента има три основни дружества за електроенергия. Разделиха си България на региони, но има ли конкуренция - няма. Не трябва да се заблуждаваме, че ако направим няколко каси, ще се подобри заплащането или организацията на финансирането. Ще имаме 5, 6, 7 каси и всяка една ще има толкова администрация, колкото има сега основната. Парите ще отидат повече за администрацията, отколкото за финансиране на здравните заведения.
Този проблем пак трябва да се обсъжда и да се стигне до консенсус. Многобройните каси няма да подобрят финансирането и организацията за финансиране. Трябва да си остане една, защото може все пак да се контролира по някакъв начин. С многобройните каси всеки ще прави каквото си иска.
- Редно ли е заплатите на лекарите да се осигуряват от НЗОК дори в извънредна ситуация като сегашната?
- Заплащането е според заработеното. Колкото повече работи един лекар, толкова повече пари получава. Старата система беше добре организирана, но с оглед на заплащането на лекарите не беше добра. Сега, който работи повече, има възможност да получи повече. Аз съм за този метод, защото това е справедливо.
- Какви са основните недостатъци на клиничните пътеки като метод на финансиране на болничната помощ?
- По мое време почти го разрешихме този проблем. Не може да съществуват в този си вид. Приемаме болния с жлъчка. Но този болен има други заболявания. Тези заболявания трябва да ги лекуваме. Или приемаме с тумор на дебелото черво, но той има и разсейки. Трябва да се направят и други манипулации, но се заплащат само за пътеката, с която е приет в болницата. Аз съм категорично против пътеките. Те трябва да са като в целия свят - едно заболяване, но ако по време на операция се открият две или три, всички трябва да бъдат заплатени.
Остойностяването на една пътека е позорно за България. При една резекция (махане на част от орган) на панкреас или черен дроб в Европа струва между 40-50 хил. евро. В България е 4500 лв. Как да се издържат болниците с тези суми? 25 пъти са по-скъпи в Европа.
- За каква промяна щяхте да работите, ако сега бяхте здравен министър?
- Още тогава бяхме говорили и трябваше да стане. Пращахме специалисти да черпят опит във Франция, Израел, Германия. Те
бяха подготвили диагностично
свързани групи При тях може да се заплатят няколко операции, манипулации, диагнози на един акт. Друго е пътеката. Ползваме най-изостаналата система в света. Аз бях министър до 2008 г. и оттогава няма промяна.
Промяна в една система, в която министрите се сменят на 6 месеца, година или две, няма начин да стане. На един министър му трябват поне 6 месеца, за да навлезе в ситуацията. Всеки може да стане министър, привилегирован човек що да не стане министър? Затова сме в това тежко положение.
За спешната помощ бяхме почти готови да закупим 5 хеликоптера, които да са в София, Пловдив, Варна, Плевен. Тогава можехме да организираме такова здравеопазване, за което да ни завиждат в Европа.
CV
l Радослав Гайдарски е министър на здравеопазването от 2005 г. в кабинета на Сергей Станишев
l Преди да стане министър, е депутат в VII велико народно събрание, а по-късно и в 40-ото народно събрание
l Завършил е Медицинската академия в София
l През 1989 г. става доктор на науките, а година по-късно - професор
