Реставрираме две знакови къщи, но цените на строителните материали буквално летят
Интересът към Епископската базилика не спира - за 5 месеца минаха повече от 40 000 туристи
Правим конструктивно обследване на Античния театър, не е изключено в резултат да ограничим децибелите
Доц. Елена Кантарева - Дечева е виден реставратор и от 21 юни т.г. е начело на общинския институт “Старинен Пловдив”.
Завършила е Художествената академия в София, специалност “Реставрация”. Започнала е кариерата си в тогавашния Институт за паметници на културата като реставратор на мозайки. Работила е в Археологическия музей, била е преподавател в пловдивската художествена гимназия.
От години преподава в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, където води църковна и стенна живопис.
Под нейно ръководство са реставрирани античните мозайки в археологическия подлез в Пловдив, както и тези в Малката и Голямата епископска базилика. Работи и в областта на църковните изкуства. Със съпруга си доц. Дечко Дечев са изписали иконите и част от стенописите на храма в Пампорово, а също и целия иконостас на храм “Св. Висарион” в Смолян и др.
- Доц. Кантарева, за мнозина Старият Пловдив е романтична разходка, за други - да се докоснат до изящната архитектура, а за трети - да се потопят в изкуството. Какво е за вас архитектурният резерват?
- Част от живота ми. От детските си години пребивавам в Стария Пловдив. В края на 70-те години на XX век учих в Художествената гимназия, а тогава тя се помещаваше в арменското училище, което е на територията на комплекса.
Младежките ми години са минали тук. Спомням си, когато още не беше реставрирана Балабановата къща, а тази, в която сега е Мексиканската графика, беше в процес на строеж.
Когато завърших
Художествената
академия, ателието
ни за мозайки беше
в Стария Пловдив
Няма да е пресилено, ако кажа, че всяко камъче ми е познато.
- Но за мнозина пловдивчани архитектурният комплекс не е това, което е бил. Съгласна ли сте?
- Така е. Спомням си преди повече от 30 г., когато тук кипеше живот. Имаше магазини - зеленчукови, хранителни, поща. Да не говорим за ресторантите и заведенията, които бяха пълни.
Днес тази дейност се измести към кв. “Капана”, но би могла да се върне и в Стария Пловдив. Не че няма ресторанти, но не са така популярни. Завръщането ще стане трудно, но не и невъзможно.
- А помните ли времето, когато софиянци идваха специално на ресторант в Стария Пловдив?
- Беше престижно да дойдеш на уикенд в Стария Пловдив. Много творци го посещаваха. Тук бяха и базите на различните творчески съюзи - на писателите, на художниците, на учените, на телевизията. В този смисъл
архитектурният
комплекс беше
средище на
културния живот
- Нямате ли амбицията да ги възвърнете?
- Много ми се иска. Фестивалът “Празници на Стария Пловдив”, който вече е наложен от нашия институт, е чудесен повод за среща на всички институции, бизнес и граждани, които живеят в резервата, за да работим съвместно в тази насока.
Ще е добре всеки от тях да се включи и да е съпричастен към тези празници. В момента с частните галерии, които са на територията на комплекса, с подкрепата на отдел “Култура” към община Пловдив сме предприели действия в тази посока. А също и с Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, която се намира в Стария Пловдив.
- Защо според вас пловдивчани са особено чувствителнии към тази част на града?
- Защото за всеки пловдивчанин Старият Пловдив е емблема. Той е част от културното наследство. Няма жител, който да не се гордее с него. Не са щампи сравненията “витрината на България”, “перлата на Пловдив”.
Разбирам хората, които милеят за всяко камъче. Въпросът е доколко са консервативни и могат да приемат новите неща.
Да, трябва да пазим традициите, да съхраняваме наследството, това е нашата мисия, но не съм против и новото. То обаче трябва да бъде много успешно интегрирано и да не доминира.
- Поехте “Старинен Пловдив” от юни т.г. Какви са проблемите, с които се сблъсквате?
- Свързани са с поддръжката на културното наследство, а тя изисква най-много средства. Имаме приходи, но те не са достатъчни, за да се грижим изцяло за реставрацията на някои от къщите.
Имаме спечелени два
проекта за консервация
с финансиране от Министерство на културата. В момента се реставрира фасадата на къща “Верен Стамболян”, в която се помещава постоянната експозиция на Димитър Киров.
Искаме да възвърнем оригиналния вид на външните стени с богато изписани декорации. В момента къщата е опасана в скеле и художниците изписват фасадата.
Проведохме поръчка и за къща “Павлити”, където имаме средства от Министерството на културата. В “Павлити”, известна още като Синята къща, доскоро се помещаваше общинската фондация “Пловдив 2019”. Покривът е ремонтиран, вътре е в сравнително добро състояние, предвиденото финансиране е за реставрация на фасадата.
За двете къщи са отпуснати 280 000 лева. Някои дейности ще бъде невъзможно да изпълним изцяло, защото цените на строителните материали изключително скочиха и в момента буквално летят. А проектите ни са от 2020 г.
- Кои други знакови паметници се нуждаят от ремонт?
- В момента се извършва цялостен ремонт на покрива на Малката базилика. Тя е завършена през 2013 г. През последните години имаме няколко теча. Отделили сме 30 000 лева. Наред с Голямата епископска базилика Малката също е много посещавана. За двата обекта билетът е комбиниран.
- Калдъръмът в Стария Пловдив, който беше пренареден неотдавна, отново е разместен. На некачествен ремонт ли се дължи?
- Не. Голяма роля играят дъждовете. Когато водата се стича, отмива пясъка от фугите и след това, като мине една тежка кола, размества каменните блокове.
Но няма как да запълним фугите с друг материал. Настилката е историческа. Просто трябва да се поддържа. За инфраструктурата отговаря район “Централен”.
- Но най-касовият ви обект продължава да е Епископската базилика, която отвори тази пролет, а вие като реставратор вложихте в нея 6 г. от живота си.
- Огромен е интересът.
Дори в пандемията
Епископската базилика
не е престанала
да приема туристи
Работи без почивен ден от 9 до 18 часа. От откриването на 18 април до края на септември през нея са минали над 40 000 души. А в почивните дни стотици влизат в нея.
Дори и с въвеждането на зелените сертификати хората не спират да я посещават. Интересът е обясним.
Епископската базилика на Филипопол е паметник от световно значение. В нея има и интерактивна експозиция. Хората могат да прекарат над 2 часа там. Съчетанието на виртуална и добавена реалност е много ефектно. Има богат детски кът и малките научават доста неща - каква е професията на археолога, на реставратора, на епиграфа, как са се редили мозайките, как са протекли разкопките.
В експозицията е включена т. нар. класна стая за мозайки, която разказва и демонстрира как са се редили мозайките в Античността, материалите, от които са направени, както и за процеса на реставрацията, през която са преминали. Ателието е остъклено и посетителите могат да наблюдават работата на реставраторите.
- Кои други обекти се радват на голяма посещаемост?
- Безспорно Античният театър. Едната му функция е да приема туристи, а другата - да се ползва за представления. Програмата му е запълнена за летния сезон за догодина, да не - кажа и за 2023 г.
- Като реставратор смятате ли, че този древен театър трябва да се ползва интензивно за представления и няма ли опасност да му навредят?
- На първо място сме длъжни да опазваме паметника. Имаме строга инструкция, с която се съобразяват всички организатори. Слава богу театърът е изграден от мрамор, а това е много здрав материал.
Навършиха се 40 г.,
откакто Античният
театър е пуснат в
експлоатация след
реставрацията му
За това време не е правено конструктивно обследване най-вече на т.нар. скене (сцената с архитектурната възстановка - изградената колонада, статуите и др. архитектурни елементи).
Поръчали сме такова да бъде направено, за да видим тези тежки, оригинални архитектурни елементи как се държат на бетонната основа и по какъв начин се е отразила върху тях експлоатацията.
И най-вече вибрацията по време на концертите. Поръчали сме и акустично обследване и не е изключено да бъде наложено някакво ограничение на децибелите и използване на определени тонколони.
- Като реставратор как гледате на идеята през зимата Античният театър да бъде покрит, за да не го валят сняг и дъжд?
- Не мисля, че оригинално е бил покрит, а от друга страна би загубил чара си. По-скоро може някакво покривало да се слага на седалките, но и това не е уместно. Ако е трябвало да се покрива, древните хора са щели да го направят. Но те са го оставили така и е издържал две хилядолетия.
- Какво ви се иска да направите в “Старинен Пловдив”?
- Отново да заживее, както преди. Да не е само един музей.
- Как взаимодействате с постоянните жители на резервата?
- Нямаме конфликти. Доста от тях познавам от десетилетия. Опитваме са да им помагаме с каквото можем. Например при съгласуването на даден ремонт по къщите им.
- Вие специално бихте ли живели в Стария град?
- Аз живея недалеч, но не е лесно да се живее в него.
Трудно е
придвижването
по тази настилка
особено за бебешка
количка и
за хора с увреждания
Няма магазини. Човек няма откъде да си купи неща от първа необходимост.
- Ласкае ли ви фактът, че стоите на стола на Начо Културата - човека, възродил и управлявал успешно “Старинен Пловдив”?
- Разбира се. Но рядко се задържам на този стол, защото съм непрекъснато в движение. Обикалям обектите, ето в момента се връщам от къща “Стамболян”, където консултирах с колегите реставрацията на фасадата, само не съм се качила на скелето.
