Веселин Козарев е роден на 26 януари 1985 г. в Пловдив. Завършил е Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия “Арх. Камен Петков”, а след това ПУ “Паисий Хилендарски”, където се е дипломирал като магистър по специалността “Корпоративно управление”.
Има допълнителна специализация “Подобряване на вътрешните процеси в администрацията чрез е-управление” в Института по публична администрация.
- Г-н Козарев, наближава година, откакто оглавихте общинското предприятие “Градини и паркове”. Посочете 3 важни неща, които успяхте да направите.
- Една от първите ми задачи беше да променим правилника за работа в предприятието. Сред нововъведенията са курсовете за квалификация на нашите служители.
Разделихме
изграждането на
нови паркове от
поддръжката на
съществуващите
Взаимодействаме с ландшафтни архитекти, ценим тяхното експертно мнение и прилагаме в практиката професионалните им препоръки.
А видимите неща е мащабното почистване на Сахат тепе до емблематичната часовникова кула. Направихме го със сдружение “Бъди активен” и район “Централен”. Успяхме да облагородим терена и пуснахме каскадните водопадчета, които години наред бяха запуснати.
Практически отворихме тепето за посещения и там се проведе концерт на открито - нещо, което от десетилетия не се беше случвало. Искаме да назначим хора, които постоянно да се грижат за хълмовете. Това са важни места в Пловдив.
- А какво правите по другите тепета - Бунарджика, Младежкия хълм, които също са много посещавани?
- Бунарджика беше реновиран през 2020-а и се радва на голяма посещаемост. Стараем се да поддържаме и Младежкия хълм.
Неотдавна с дамите от “Лайънс клуб” монтирахме пейки по главната алея до върха. Всекидневно поддържаме парковите зони на тепетата, грижим се и за дърветата.
- Как ви минава денят?
- Динамично. Получаваме много сигнали от граждани.
Държа да отида
на място да се
запозная и да чуя
от хората какво
ги притеснява
Обикновено ни звънят за непочистен терен, за подмяна на кошчета, за облагородяване, както и за изсъхнали дървета.
- Много хора се оплакват, че след подаване на сигнал за изсъхнало дърво понякога чакат дълго и се страхуват да не се стовари върху кола или сграда. Каква е процедурата?
- По наредба заявлението се подава в районното кметство, оттам издават заповед. Въз основа на нея ние отиваме и премахваме дървото, ако е опасно, кастрим изсъхнали клони или оформяме короната.
Всички графици за санитарни резитби също се правеха от районните кметства. Отскоро започна промяна - вече сами си изготвяме графиците за районите “Централен” и “Северен”. Това ни дава възможност по-бързо да реагираме, когато хората сигнализират за забавено изпълнение на някоя заповед.
През последните месеци пловдивчани навярно са забелязали как наши екипи подрязват дървета по цели участъци. Когато ни се обадят за проблемно дърво, правим санитарна експертиза и на останалите дървета в зоната. Този подход е по-ефективен от работата “на парче”. Със закупуването на нова техника ще можем да го прилагаме в по-голям мащаб.
- Какви площи поддържа предприятието и мислите ли, че се справяте?
- Грижим се за около 9000 декара. Стараем се да ги поддържаме добре, за да е приятно на посетителите. Някои паркове имат нужда от реконструкция. Такъв е парк “Кронщад” до училище “Димитър Талев” в район “Южен”. Има и други, които чакат реновиране. Работим за осигуряване на необходимото финансиране и поетапното им възстановяване.
Парк “Рибница” в “Северен” пък чака да се доизгради поливната му система.
- Кога пловдивчани ще спрат да виждат водоноски по булевардите, които поливат растителността по булевардите и създават задръствания?
- Голяма част от поливната система трябва да се подмени. По повечето разделителни ивици на булевардите има изградено капково напояване. С водоноските се поливат уличните дървета и предимно зеленината по кръговите кръстовища.
За подмяна обаче е поливната система по “Цариградско шосе”. Общината отдели бюджет, с който да подменим част от техниката. Машините, с които сега работим, са стари и амортизирани. Средната им възраст е между 24 и 37 г.
Тече процедура за закупуване на 5 камиона, 2 автовишки, 3 дробилки и 2 буса за превозване на работниците, както и стопански инвентар. Инвестицията е 1 млн. лева.
- Как успявате да поддържате разкрасяването на града с цветя?
- Около 3 млн. бройки засаждаме всяка година. Всички са наше производство. Стараем се максимално, така че Пловдив да става все по-красив. Отглеждаме и дървета, дори от семенцата на вековните чинари в града. При екстремно високите температури напоследък мислим и за по-топлоустойчиви видове.
- Палми ли?
- Категорично не. Докато съм директор, няма да позволя такива дървета.
Палмите не подхождат
на визията на града,
а и през зимата
хвърляме огромни
ресурси, за да
ги топлим и опазим
Най-добре в Пловдив виреят чинарите, липите, ясен и няколко вида явор.
- Знаете ли колко са дърветата в Пловдив по улиците?
- Над милион. Без да броим тези в парк “Лаута” и в “Отдих и култура”.
- Защо при всяка по-голяма буря винаги има паднали дървета?
- Става въпрос за природни стихии, пред които понякога сме безсилни. При последната голяма буря обработихме над 300 сигнала. С очите си видях как ураганният вятър пречупва здрави дървета на две.
- Кой ще е поредният нов парк, който ще направите?
- Нов парк не се създава лесно, трябва сериозно финансиране. Стремим се да подобряваме организацията на работа, така че да поддържаме на още по-високо ниво съществуващите паркове и градинки, както и междублоковите пространства.
Изцяло нов парк предвиждам да изградим следващата година, тъй като очаквам в общинския бюджет за 2022 г. да бъдат заложени повече средства за предприятието. Дано само няма ново развитие около коронакризата. Тя обърка много неща, включително и при нас.
