Хората с пари избират разсроченото плащане - над 220 лв. за около 60 месеца, казва членът на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
ОЩЕ АКЦЕНТИ:
Високата смъртност ни тревожи повече от инфлацията
Много хора предпочитат да трупат повече пари в партидите си, вместо да се пенсионират
При повече от 3 г. до пенсия няма рационална причина да се прехвърлят спестяванията в НОИ
- Г-жо Петкова, каква част от първите пенсионери успяват да стигнат до пожизнена пенсия?
- Септември беше първият месец, през който хората, осигурени във 2-ри стълб, които са навършили изискуемата по закон възраст, получиха право на пенсии от универсалните фондове. Това е процес, който няма краен срок. Имащите право да получават парите, натрупани в индивидуалните им партиди, подписват своите договори и през октомври и ще продължат да ги подписват в следващите месеци и години.
Първият месец не е особено показателен, защото и на хората им трябваше време да се ориентират в правата и интересите, и на дружествата им се наложи точно през този месец да отхвърлят лавина от административна работа, за да регистрират новите фондове за изплащане на пенсии. Всичко това доведе до сравнително малък брой хора, които стартираха пенсионните си плащания през септември. Равносметката за въпросния месец е
около 250 разсрочени
плащания и около
60 пожизнени пенсии
През октомври процесът видимо се ускори и очаквам да отчетем близо 1000 разсрочени плащания и около 90-100 пожизнени пенсии за двата месеца. Тези с еднократни плащания се задържат много нисък брой. Най-голям интерес при пожизнените пенсии има към тази с период на разсрочено изплащане до определена възраст. Втора по интерес се оказа пожизнената пенсия с гарантиран период на изплащане и на трето място е стандартната.
Мотивите на хората да си избират пенсия, различна от стандартната, са основно два. Първият, че и при разсрочено изплащане, и при гарантирания период има унаследяване на неполучените суми до края на периода. Вторият е свързан с възможността месечните плащания в периода на разсрочено изплащане да са в по-висок размер, като могат да достигнат до 300 лв. месечно.
- Колко от имащите право на пенсия се възползваха през септември?
- Около 10% са се възползвали от правото си. Очаквам към края на октомври процентът да се удвои и тенденцията да продължи.
Интересни са причините за този сравнително неочаквано нисък процент. Като първа основна причина бих откроила съзнателното отлагане от самите осигурени на ползването на парите от партидите. Много хора, независимо че са навършили възрастта за пенсиониране, продължават да работят и предпочитат да продължат да трупат пари в партидата си. Други са, нека кажем - заможни, предпочитат парите в партидите им да останат изцяло в полза на техните наследници, някога в бъдеще. Трети са на границата на натрупване в партидата, от което зависи дали ще получат разсрочена, или пожизнена пенсия. Четвърти са вече пенсионери от НОИ. Има и такива, които изчакват заради добрата доходност в момента.
При такова разнообразие е трудно да се отговори на въпроса колко успяват да достигнат до пожизнена пенсия. Очевидно има хора, които имат право и достатъчно пари в партидите си за пожизнена пенсия, но все още не искат да я получават, и други, които нямат достатъчно пари, но искат пожизнени пенсии. В следващите месеци след натрупване на достатъчно статистика вероятно ще се ориентираме по-точно в нагласите. Има обаче нещо, което е ясно отсега. Осигурените в капиталовите схеми не биха могли да бъдат “пакетирани” под общото наименование “пенсионер”, което у нас е синоним на бедност поради ниския размер на пенсиите, изплащани от НОИ. Това са хора, които макар и навършили вече 61 г., все още са в трудоспособна възраст и продъжават да работят.
- Какъв е средният размер както за “Доверие”, така и за системата?
- За най-предпочитания вид пожизнена пенсия засега - тази с разсрочено изплащане, избраните от хората параметри са средно над 220 лв. на месец за периода на разсрочено изплащане, който от своя страна е около 60 месеца. След приключване на периода средният размер на месечната пожизнена пенсия на този етап е ориентиран към 50-55 лв. Като средно в партидите на тези хора има над 17 000 лв.
При пожизнените пенсии с гарантиран период на изплащане средната сума е 60-70 лв. за около 10 г. При този вид пенсия месечният размер не се променя след изтичане на периода, а подлежи само на задължителна актуализация най-малко веднъж годишно. Средният размер на партидите за този вид пенсия е около 14 000 лв.
Първите стандартни пожизнени пенсии засега са средно 50-60 лв. месечно, но очаквам, че всеки следващ месец заедно с продължаващото натрупване по партидите той да расте. Средният размер на партидите за този вид пенсия е 11 000 лв.
Очевидно е, че хората с по-висока сума в партидите предпочитат пожизнената пенсия с период на разсрочено изплащане до определена възраст.
Около 30% от упражнилите правото си на “втора пенсия” вече са пенсионери и от НОИ. Останалите 70% са хора без достатъчно стаж за пенсия от НОИ или такива, които съзнателно отлагат получаването на държавна пенсия, включително защото пенсионирането от УПФ не позволява да работодателя да ги освободи заради пенсиониране.
Отново правя уговорката, че посочените по-горе средни размери ще претърпят значителна промяна, когато имаме по-сериозна статистика на база няколко години и хиляди пенсионери.
- Успява ли втората пенсия да компенсира намалението от НОИ?
- Хората внимателно преценяват интереса си, включително и това дали двете им пенсии са повече от една. Дали пенсията от УПФ компенсира намалението от НОИ, е строго индивидуално за всеки осигурен. Намалението от НОИ е различно за всеки, а за немалък брой хора няма никакво намаление. След увеличението на минималната пенсия броят на тези, които няма да имат никакво намаление от НОИ, ще стане още по-голям. От друга страна, и размерът на пожизнената пенсия от УПФ е различен за всеки. Грешно е да се дава отговор на този въпрос за всички осигурени или въз основа на средни групови величини. Последните два месеца срещнахме и хора, които не се вълнуват от този въпрос. Има хора, които все още работят, които са високоплатени и смятат, че държавната пенсия е толкова ниска, че евентуалното ѝ намаление от 10% не си заслужава да е мотив за каквото и да било решение. Често те имат спестявания и в доброволен пенсионен фонд. Обратно, има и хора, които са в очевиден недоимък и нямат лукса да си правят средносрочни или дългосрочни планове. Те също не се интересуват дали двете им пенсии ще са повече от една, искат да получат пари сега, и то максимално бързо. Особено прецизни в сметките са някои от тези, които получават парите си разсрочено, защото са наясно, а и ние ги информираме, че след изчерпване на парите от партидата остават само на държавна пенсия, която е възможно да бъде намалена с 10%, ако е по-висока от минималната. За тези, които са на минимална държавна, която не може да бъда намалявана, въпросът не стои. Интересни са обаче преценките на хората с малко по-високи държавни пенсии. Често срещано разсъждение при тях е следното: имам 8000 лв. в партидата си; ще ми намалят държавната пенсия с 50 лв., ако не си прехвърля партидата от УПФ в НОИ. Ако си ги прехвърля обаче и получавам 50 лв. повече, излиза, че тъй като сега съм на 61, в следващите 13 години, докато стана на 74 г., ще си изплащам тези 50 лв. от моите 8000 лв. Затова предпочитам да си получа парите сега и да получавам намалена държавна пенсия.
- След намаляването на коефициента на редукция на държавната пенсия изгодно ли е за хората да се прехвърлят от УПФ в НОИ?
- И преди промяната, и сега за хората, които не им предстои до 1, 2, 3 години да се пенсионират, прехвърлянето в НОИ е неизгодно. Това е така, защото, съгласно закона държавната пенсия се намалява независимо каква е сумата в УПФ. И при 5 лв., и при 20 000 лв., прехвърлени в НОИ, държавната пенсия не се намалява.
Прехвърлянето на суми от
млади хора не води и до
увеличение на тяхната
държавна пенсия в бъдеще,
защото тези пари не спомагат нито за увеличаване на техния стаж, нито на техния принос към ДОО. За прехвърлянето на пари от УПФ в НОИ от хора, които не са пред пенсия, няма нито една рационална причина. Разбира се, причините могат да бъдат емоционални и всеки е свободен да решава да се прехвърля въпреки липсата на фактически индивидуален интерес.
За хората, които ще се пенсионират до 1-3 г., единствен вариант да преценят дали им е изгодно да се прехвърлят в НОИ, е да се информират предварително както за размера на пенсията от НОИ с редукция и без редукция, така и за тази от УПФ, след което решението е лесно – или сумата от двете пенсии е повече, или е по-малко от тази, която ще получа от НОИ.
- Какви са прогнозите за дял на хората с пожизнена пенсия, след като от 25 декември се увеличава минималната на 370 лв.?
- След увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., ще се увеличи и необходимата натрупана сума в индивидуалната партида, за да се получи право на пожизнена пенсия. В случай че нищо от другите фактори, които влияят, не се промени (технически лихви, коефициенти на смъртност и т.н.), може да се очаква, че необходимата сума по партидата за пожизнена пенсия ще се увеличи до нива от 11 000-12 000 лв., а минималната пожизнена пенсия ще се увеличи от 45 лв. в момента на 55,50 лв. Всеки със сума под този размер, който е навършил възрастта, би могъл да получи парите от партидата си разсрочено или еднократно, като максималният размер на месечното разсрочено плащане ще се увеличи от 300 на 370 лв., а еднократното плащане - от 900 на 1110 лв.
Но не може да се прогнозира дали това ще увеличи, или ще намали договорите за пожизнени пенсии. Все още имам усещане, че една от основните разлики между солидарното и капиталовото пенсионно осигуряване не се разбира напълно и има очакване, че когато някой е получил право да се пенсионира от УПФ, ще отиде веднага в пенсионния си фонд, ще подпише договор и ще започне да си ползва парите. Това поведение има основания при пенсиониране от НОИ, защото човек не получава пенсия за месеците забавено пенсиониране и това е загуба. В капиталовото осигуряване не е така, защото всеки има индивидуална партида, парите в нея са негови и той нищо не губи, ако забави пенсионирането си.
- Пенсионните фондове ще успеят ли да наваксат инфлацията от последното тримесечие и клиентите им да не пострадат?
- В момента по-голямата ни тревога е повишаването на коефициента на смъртност, защото това не можем да наваксаме за разлика от инфлацията. Увеличаването му е много сериозен негативен фактор върху капиталовото пенсионно осигуряване и следим с притеснение завишението.
Що се отнася до инфлацията, и към края на септември при отчетено ниво от 3,5% от началото на годината доходността на пенсионните фондове за същия период я надвишава, така че засега няма какво да наваксваме. Нека да уточним, че положителната доходност на пенсионен фонд не е равнозначна на печалба, а отрицателната доходност не е равнозначна на загуба. Отчитаната доходност на пенсионен фонд е оценка на активите в портфейла към даден момент, а не реализирана печалба или загуба. Доходността на пенсионен фонд показва единствено каква ще бъде печалбата или загубата, ако към момента на отчитането ѝ продадем всички активи от портфейла, но тъй като ние не го правим, това си остава по-скоро един ориентир за осигурените дали в даден момент е изгодно, за да се разпореждат с парите си от партидите – да ги прехвърлят, да ги теглят и т.н. При разпореждане отрицателната доходност се превръща в загуба, но само за съответното лице, а положителната - в печалба.
Сравнението между доходността и инфлацията при пенсионното осигуряване трябва да отчита и факта, че парите в пенсионните фондове са т.нар. дълги пари и коректното сравнение е за дълги периоди, а не за 1 г. или месеци. Всъщност единственото важно при това сравнение на доходността с инфлацията е как изглежда то за всеки осигурен поотделно, защото всеки осигурен си има свой уникален период на осигуряване от точната дата и година и
всеки осигурен има своя
уникална инфлация
и доходност
Всичко това означава, че отчитаната разлика между доходност и инфлация за пенсионния фонд като цяло не носи някаква съществена информация за всеки осигурен поотделно. Това е просто един от многото ориентири за представянето на фондовете, който се измерва с т.нар. “реална доходност”, показател, който беше въведен само за пенсионните фондове, защото и до днес нито един друг доставчик на финансов продукт за масово спестяване не отчита подобен измерител. Показателят “реална доходност” беше измислен и използван досега само за да бъдат атакувани пенсионните фондове и да се създава негативна нагласа срещу тях. Но в крайна сметка и реалната доходност е положителна. Оставям на вашите читатели да преценят дали сега, когато в тези странни времена на все още отрицателни лихви и ускоряваща се инфлация някой атакува доставчиците на друг вид финансови услуги, които по обективни причини не могат да постигнат положителна реална доходност. Предполагам обаче, че ако доходността на пенсионните фондове в момента беше по-ниска от инфлацията, това вероятно щеше да бъде използвано за нови атаки срещу системата.
CV
l Председател на управителния съвет на пенсионноосигурителна компания “Доверие”.
l Започва работа в “Доверие” още при създаването на компанията през 1994 г.
l До 2000 г. работи първо като главен счетоводител, а след това и като финансов директор. Член е на управителния съвет на КРИБ до 2014 г.
l Член е на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
l Даниела Петкова е първият мениджър от небанкова финансова институция, отличен с приз “Буров” за финансово управление.
