Още може да се желае за отбелязването на този празник, като се отървем от ограниченията на ковидпандемията, казва историкът
Стефан Шивачев е директор на Историческия музей в Пловдив от 1993 г. Автор и съавтор е на книгите “Очерци за историята на Пловдив”, “Тракийската организация в Пловдив”, “Книга за Пловдив” и др.
Бил е общински съветник и зам.-председател на общинския съвет.
Награден е със златен медал “Капитан Петко войвода”, почетните медали “110 години от Съединението на България”, “135 години от Освобождението на България” и др.
Носител е на званието “Следовник на народните будители” през 2013 г.
- Г-н Шивачев, Пловдив е дал началото на много светли годишнини. Действително ли за първи път в града е отбелязан Денят на народните будители през 1909 г.?
- Наистина е така. След 1885 г., когато за първи път в Пловдив се чества Денят на Ботев и на падналите за свободата, през 1909 г. отново в Пловдив се поставя началото честването на народните будители. Това става на 22 септември - година след обявяването на Независимостта на България.
За жалост,
малко е
известно какво
е станало
тогава
в Пловдив. Знаeм за някакво отбелязване, но в крайна сметка в пресата се появяват съобщения, че за първи път в нашия град е честван Денят на народните будители.
Трябва да уточним, че е епизодично и е само през 1909 г. Още повече че след три години започват Балканската война и последвалата Междусъюзническа, които изместват фокуса на общественото внимание.
И в крайна сметка отбелязването на Деня на народните будители е било забравено.
- Кога честванията се възобновяват?
- Възобновяват се през 1922 г. по идея на министъра на просвещението Стоян Омарчевски в правителството на Александър Стамболийски. На 1 ноември, който по тогавашния църковен календар е ден на свети Иван Рилски, се препоръчва да бъде ознаменувана почитта към духовните водачи на българите. Започва цитирането на Паисий Хиленарски, на Софроний, Неофит Рилски, Братя Миладинови, Григор Пърличев.
- През годините Пловдив винаги е бил водещ в духовно отношение. Да припомним, че Вазов е живял в този град и в него е написал “Епопея на забравените”. Какви други пловдивчани можем да посочим, които са будители?
- Един от тях е видният краевед Стою Шишков. В книгата си “Пловдив в своето минало и настояще”, издадена през 1926 г., той формулира
списък на
пловдивските
будители с
идеята, че градът
е от първите,
откърмили
духовни водачи
и родолюбци. В списъка на Шишков попадат около 50 души. Започва с имената на Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови и техните братовчеди, които носят същите имена. Делото им е изключително от гледна точка на утвърждаване на българщината в Пловдив.
Когато те идват през второто десетилетие на XIX в., гърцизмът е преобладаващ. Само 20 г. по-късно благодарение на Чалъковци българите финансират и създават първите училища в Пловдив към черквите “Св. Георги” и “Св. Иван Рилски”.
През 1850 г. възниква първото класно училище в града и е свързано с името на Стоян Чалъков. Тук живее Найден Геров, създател на първото българско училище. След като става руски вицеконсул, неговата дейност е продължена от Йоаким Груев.
- Има ли позабравени будители?
- В последните години такъв е отец Кирил Нектариев. В продължение на 25 г. е бил протосингел на гръцкия митрополит. Като такъв е един от заможните хора. Всички спестени пари - около 460 000 гроша, Нектариев дарява за девическото образование в пловдивската епархия.
За сравнение, по негово време една къща в Стария Пловдив - тези, с които и сега се гордеем, се е продавала за 5-7 хил. гроша. С негови средства са създадени девическите училища в Сопот, Карлово и Калофер.
Той е смятал, че благодарение на образованието ще се преборим с гръцката, протестантската и католическата пропаганда.
Когато говорим за пловдивските будители, не бива да изпускаме и двамата
титани на
българското
книгоиздаване
през втората
половина на
XIX в. Христо Г.
Данов и
Драган Манчов
Техните книжарници са в Свищов, Пловдив, Велес, Русе и Солун. И са разпространявали учебни помагала във всички български земи. Пловдивчанинът д-р Иван Чомаков е от видните борци за българщината.
- Смятате ли, че Денят на народните будители в днешно време се отбелязва подобаващо?
- Знаете, че през 1947 г. тогавашният режим забранява честването на будителите. И се възстановява през 1991 г. За училищата този ден е неучебен и е предназначен децата да посещават музеи и обекти на културно-историческото наследство.
Винаги около 1 ноември Историческият музей е бил пълен с ученици. Бихме могли много да желаем още. И дай боже да се отървем от всички ограничения около пандемията.
- Удовлетворен ли се почувствахте, когато преди няколко години ви удостоиха с почетното звание “Следовник на народните будители”?
- Почувствах го като признание за всичко, което съм правил. То не е свързано с материални награди. Залата на народната библиотека “Иван Вазов” беше препълнена, когато получих отличието.
- Тази година издадохте календара “Изгубеният Пловдив”, който включваше съборени емблематични сгради като Куршум хан, аптека “Марица”, Бирената фабрика. През 2022 г. какъв календар подготвяте?
- Ще бъде посветен на едно знаменателно събитие в историята на България от края на XIX век, където Пловдив е център. А именно откриването на Първото земеделско промишлено изложение, проведено през 1892 г.
За първи път България се показва пред Европа като съзидателна.
