Откъде се взеха нови 9 млрд. лв. и защо опити за капитализъм без капитал не са желателни
Депозитите на неправителствения сектор надхвърлиха 100 млрд. лева към края на септември – вероятно
психологическа
бариера,
която отново предизвика дискусия за причините и последиците от тенденцията за нарастване на депозитите в банковата система.
Наистина, на годишна база депозитите на домакинствата се увеличават с 10,9%, а на нефинансовите предприятия – с 10,8%. Това не е малък темп, а
в абсолютно
изражение е
почти 9 млрд.
лева
Данните провокират доста силни интерпретации – защо толкова трупат пари, защо не харчат, защо не се инвестира повече, откъде са дошли и т.н.
Няколко бележки позволяват по-реалистично осмисляне. Като начало, и в годините преди пандемията депозитите на домакинствата нарастваха с около 8% годишно, а дори в кризисната 2020 г. – с 10%.
Отделно от това нарастват и парите в обращение. И затова си има просто обяснение – имаме работеща икономика в процес на растеж.
По-голямата активност изисква и повече пари, при равни други условия – за да обслужват нараснало потребление, инвестиции, изплащане на заплати и т.н. Дори само пенсиите – увеличени и освен това с добавки от 50 лева до септември – означават
над милиард
повече преводи
по картите на
пенсионерите
А сега да пренесем това към нараснали с над 10% заплати, към възстановяване на търговията на дребно през 2021 г. заради липсата или минималните ограничения и т.н.
Същевременно активизацията на кредитирането – също с ускоряващ се темп – на практика означава пак пари по сметката на длъжника, а последващата покупка например на имот само “прехвърля” средствата от купувача към продавача.
Това са скачени съдове –
освен ако
българите не
теглят кеш и не го
заравят в сандъци
или пък не го изнасят зад граница, дори при активно кредитиране, заедно с потребление и инвестиции, парите по сметките в банковата система не намаляват. Затова е измамно усещането, че видите ли, има нарастване на депозитите, защото няма потребление или инвестиции.
Съвсем отделен въпрос е и погрешното схващане за депозита като някакъв инструмент за дългосрочно спестяване – едва ли не, това са някакви замразени пари, спящи дълги години, заключени за стопанския оборот. Всъщност, статистиката нарича “депозит” всеки баланс по сметка в банка – включително по картови сметки, по разплащателни сметки за бизнеса и т.н.
Ако клиент купи апартамент на зелено, парите се местят от неговата сметка в тази на предприемача; когато той на свой ред започне строителството на сградата, парите се местят към сметките на строителната фирма, когато тя плати заплати, сумите отиват по сметките на работниците и т.н.
Вероятно има и малък ефект от изсветляване на икономиката – все пак програмите за подпомагане
подтикнаха част
от бизнеса да
декларира повече
обороти и заплати Отделно пък дългосрочната тенденция е за ръст на плащанията с карти, а след пандемията с особена сила и онлайн поръчките с банкови плащания.
И заедно с всички тези процеси последните месеци има отчетлива тенденция за нарастване на цените – както потребителските, така и на активите. А това означава, че в икономиката се завъртат по-големи суми пари, за да обслужват съответния физически обем доставки на стоки или услуги.
А и трябва за пореден път да се припомни, че твърде опростена и грешна е
мантрата, че е
по-добре да се
харчи и инвестира,
а не да се спестява. Инвестицията е възможна само ако в икономиката като цяло се пести, или иначе казано – отложеното потребление е именно горивото, което позволява натрупване и създаване на капитал.
Само че това не става автоматично – в едно голяма и сложна система, каквито са националната и глобалната икономика, едни заделят от дохода, а други имат идеи и знание, за да превърнат ресурсите в бизнес, който ще генерира стойност в бъдеще.
Ако имаме проблем, той не е в това, че депозитите на населението растат, а в ниската инвестиционна активност. В икономиката във всеки определен период от време една група стопански играчи спестяват, а други търсят финансиране за плащане на покупки или инвестиции. Натрупаните спестявания очертават
потенциала за
растеж на кредита,
но само по себе си това не е достатъчно, за да видим такова увеличение. Нарастването на кредита за домакинствата зависи от търсенето на кредит и способността на длъжниците да го изплащат – и двете са функция по-скоро на перспективата за ускорено икономическо развитие, сигурност на работното място и увеличаване на доходите.
Кредитът за бизнеса зависи от предприемаческата енергия и от способността и желанието за влагане на собствен капитал – капитализъм без капитал не е възможен, а дори и краткотрайните опити за подобен икономически модел не са желателни.
